Р    Е    Ш   Е    Н    И    Е    

 

            №260 от 05.04.2018 год., гр. Кюстендил

 

            В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

Кюстендилският районен съд,                                                                              VI състав

На двадесет и трети март                                          две хиляди и осемнадесета година,

В публично заседание,                                                                              в следния състав:

 

                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ СТОИМЕНОВА

 

Секретар: Даниела К.

като разгледа докладваното от                                                      съдия Ася Стоименова 

гр. дело №2272 по описа за 2017 год.                          и за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на Глава двадесет и пета – “Бързо производство”, от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Делото е образувано въз основа на искова молба от В.С.К., с ЕГН ********** и адрес: ***, срещу Начално училище /НУ/ “Св. Св. Кирил и Методий”, с адрес: с. Раждавица, община Кюстендил, представлявано от М. Е. Ч. – директор. Предявени са следните обективно кумулативно съединени искове: иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда /КТ/ за признаване на уволнението на К. за незаконно и отмяна на Заповед №608/30.08.2017г., издадена от директора на НУ “Св. Св. Кирил и Методий”, с. Раждавица, с която е прекратено трудовото правоотношение между страните; иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението й длъжност – “старши учител начален етап на основното образование /I-IV клас/” в НУ “Св. Св. Кирил и Методий”, с. Раждавица; и иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ за осъждане на НУ “Св. Св. Кирил и Методий”, с. Раждавица, да заплати на ищцата сумата в размер на 1928.37 лева – обезщетение за оставането й без работа поради уволнението за периода от 15.09.2017г. до 26.11.2017г., включително /вж. изменението на иска – л. 32 от делото/. С исковата молба е предявен и инцидентен установителен иск с правно основание  чл. 74, ал. 4 от КТ за прогласяване недействителността на клаузата от Допълнително споразумение №536/29.08.2016г. към трудовия договор, със следното съдържание: “Срок на договора – срочен – до 14.09.2017г.”, поради противоречието й с разпоредбата на чл. 68, ал. 4 от КТ. Претендира се заплащане и на законната лихва върху сумата от 1928.37 лева, считано от 23.10.2017г. до окончателното й изплащане, както и на направените разноски по производството на делото.

Ищцата основава правото си да претендира признаване на уволнението й за незаконно и отмяна на Заповед №608/30.08.2017г., издадена от директора на НУ “Св. Св. Кирил и Методий”, с. Раждавица, и възстановяване на заеманата преди уволнението й длъжност – “старши учител начален етап на основното образование /I-IV клас/” в НУ “Св. Св. Кирил и Методий”, с. Раждавица, на съществувало и незаконосъобразно прекратено трудово правоотношение с последното. Сочи, че трудовото правоотношение между страните е възникнало въз основа на Трудов договор №515/14.09.2015г., сключен на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 70, ал. 1 от КТ, по силата на който тя е заемала длъжността “старши възпитател” в ответното училище. Договорът е изменен с Допълнително споразумение №536/29.08.2016г., в което е предвидено, че ищцата заема длъжността “старши учител начален етап на основното образование /I-IV клас/” за срок до 14.09.2017г. К. твърди, че клаузата от Допълнително споразумение №536/29.08.2016г. към трудовия договор, със следното съдържание: “Срок на договора – срочен – до 14.09.2017г.”, е недействителна поради противоречието й с нормата на чл. 68, ал. 4 от КТ, тъй като не са посочени обективните причини, обуславящи срочността на договора по смисъла на §1, т. 8 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на КТ, които задължително следва да са налице към сключването и да се посочат в договора по чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ, респ. в допълнителното споразумение към него, когато е за работи, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер. Твърди и че заеманата от нея длъжност “старши учител начален етап на основното образование /I-IV клас/” е съществувала и преди сключването на процесния трудов договор и е продължила да съществува и след изтичането на срока му, поради което същата няма характер на временна, сезонна или краткотрайна по смисъла на чл. 68, ал. 3 от КТ, а се касае за работа с постоянен характер. Сочи, че по силата на чл. 68, ал. 5 от КТ процесният трудов договор следва да се смята за сключен за неопределено време, поради което прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 от КТ – поради изтичане на уговорения срок, е незаконосъобразно. Правото си да претендира осъждане на ответното училище да й заплати обезщетение в размер на 1928.37 лева за периода от 15.09.2017г. до 26.11.2017г., включително, ищцата основава на обстоятелството, че след уволнението не е започвала работа по друго трудово правоотношение до 26.11.2017г., включително.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба от НУ “Св. Св. Кирил и Методий”, с. Раждавица, чрез процесуалния му представител по пълномощие адвокат В.П.,***, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Твърди се, че разпоредбата на чл. 68, ал. 4 от КТ допуска сключването на срочен трудов договор и за дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер.

Кюстендилският районен съд /КРС/, след като прецени поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства, при условията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намери за установено следното:

Страните не спорят и съдът е обявил за ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че са се намирали в трудово правоотношение, възникнало въз основа на Трудов договор №515/14.09.2015г., като ищцата е заемала длъжността “старши възпитател” в ответното училище, и договорът е изменен с Допълнително споразумение №536/29.08.2016г., в което е предвидено, че тя заема длъжността “старши учител начален етап на основното образование /I-IV клас/” за срок до 14.09.2017г. Със Заповед №608/30.08.2017г., издадена от директора на НУ “Св. Св. Кирил и Методий”, с. Раждавица, трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 от КТ – поради изтичане на уговорения срок, считано от 15.09.2017г. След прекратяването на трудовото й правоотношение с ответното училище В.К. не е започвала работа по друго трудово правоотношение до 26.11.2017г., включително, видно от стр. 12-13 от трудовата й книжка /вж. л. 24 от делото/. Последен пълен отработен месец от ищцата при ответното училище е месец май 2017г., за който за 20 работни дни й е изплатено брутно трудово възнаграждение в размер на 825.60 лева, видно от издаденото от училището удостоверение изх. №153/24.01.2018г. /вж. л. 34 от делото/.

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

1. По исковете с правно основание чл. 74, ал. 4 от КТ и чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.

Исковете са основателни по следните съображения:

При оспорване законността на уволнението ищецът трябва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право на работодателя да уволни работника или служителя, а ответникът – всички факти, които пораждат това право или имат значение за надлежното му упражняване. Съдът не може да основе решението си на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба. Непосочени пороци на заповедта за уволнение не могат да се въвеждат в предмета на спора от съда, тъй като по този начин ще се наруши принципът на диспозитивното начало в гражданския процес и съдът ще се произнесе извън сезирането. По иска за незаконност на уволнението съдът няма служебно задължение да следи за нито един факт, който поражда правото на уволнение или надлежното му упражняване /вж. в т. см. Решение №92/14.04.2016г. на ВКС по гр. д. №4515/2015г., IV г. о., ГК, Решение №174/13.10.2016г. на ВКС по гр. д. №659/2016г., III г. о., ГК, Решение №23/02.02.2016г. на ВКС по гр. д. №4553/2015г., IV г. о., ГК и Решение №160/01.06.2016г. на ВКС по гр. д. №222/2016г., IV г. о., ГК, постановени по чл. 290 от ГПК/. В случая ищцата оспорва процесното уволнение с твърдението, че липсва соченото от работодателя основание за прекратяване на трудовото правоотношение – изтичане на уговорения срок. Твърди, че клаузата от Допълнително споразумение №536/29.08.2016г. към трудовия договор, със следното съдържание: “Срок на договора – срочен – до 14.09.2017г.”, е недействителна поради противоречието й с нормата на чл. 68, ал. 4 от КТ, и по силата на чл. 68, ал. 5 от КТ процесният трудов договор следва да се смята за сключен за неопределено време, поради което прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 от КТ – поради изтичане на уговорения срок, е незаконосъобразно. За да се разреши правилно настоящия спор, следва да се определи дали уговорената в Допълнително споразумение №536/29.08.2016г. към трудовия договор клауза за неговата срочност не противоречи на закона, доколкото единственото възражение на ищцата за незаконност на уволнението се свежда до недействителността на тази клауза, като уговорена в противоречие със закона. Доколкото процесното трудово правоотношение е прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 от КТ, е процесуално допустимо съдът да бъде сезиран с преюдициалния спор за недействителността на отделна клауза на трудовия договор /вж. в т. см. Решение №161/08.05.2015г. на ВКС по гр. д. №4848/2014г., IV г. о., ГК, постановено по чл. 290 от ГПК/.

На 14.09.2015г. страните са сключили Трудов договор №515/14.09.2015г. за определен срок по смисъла чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ – до 14.09.2016г., с уговорен в него в полза на работодателя и срок за изпитване по смисъла на чл. 70, ал. 1 от КТ. По силата на договора ответното училище е възложило, а ищцата е приела да изпълнява при него длъжността “старши възпитател”. Договорът е изменен с Допълнително споразумение №536/29.08.2016г., в което е предвидено, че ищцата заема длъжността “старши учител начален етап на основното образование /I-IV клас/” за срок до 14.09.2017г. Процесният договор е прекратен, считано от 15.09.2017г., със Заповед №608/30.08.2017г., издадена от директора на НУ “Св. Св. Кирил и Методий”, с. Раждавица, на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 от КТ – поради изтичане на уговорения в него срок.

Условията, при които може да се уговаря определен срок на трудовия договор, са изрично регламентирани в императивната норма на чл. 68 от КТ. За работи и дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер, трудов договор за определен срок може да се сключи само по изключение – чл. 68, ал. 4 от КТ. Процесният договор не е сключен при условията на чл. 68, ал. 3 от КТ /за изпълнение на временни, сезонни или краткотрайни работи и дейности, както и с новопостъпващи работници и служители в обявени в несъстоятелност или в ликвидация предприятия/, а и ответното училище не прави възражения в тази насока, поради което само за пълнота на изложението съдът намира за необходимо да отбележи, че временни, сезонни или краткотрайни дейности по смисъла на чл. 68, ал. 3 от КТ са тези, които имат случаен и еднократен характер спрямо основния предмет на дейност на предприятието, зависят от сезонните условия или са с подчертано кратък срок на изпълнение, и работата като възпитател и учител не отговаря на тези характеристики /вж. в т. см. Решение №889/29.10.2008г. на ВКС по гр. д. №1730/2006г., IV г. о., ГК/.

Дефинитивната норма на §1, т. 8 от ДР на КТ определя, че “изключение” по смисъла на чл. 68, ал. 4 от КТ е налице при конкретни икономически, технологични, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер, съществуващи към момента на сключване на трудовия договор, посочени в него и обуславящи срочността му. Тежестта за доказване на тези обективни обстоятелства е на работодателя. Същественото е, че съгласно изискванията на закона тези обстоятелства трябва да съществуват към момента на сключване на трудовия договор и да бъдат конкретно посочени в него /длъжностната характеристика не би могла да замести това необходимо, императивно определено съдържание на трудовия договор/ /вж. в т. см. Решение №104/23.02.2010г. на ВКС по гр. д. №453/2009г., III г. о., ГК и Решение №164/18.02.2010г. на ВКС по гр. д. №4656/2008г., I г. о., ГК, постановени по чл. 290 от ГПК/. Липсва възможност за сключване на срочен трудов договор с оглед на бъдещи несигурни събития, които ако настъпят биха представлявали самостоятелно основание за прекратяване на трудовото правоотношение. Непосочването на обстоятелствата, основание за “изключение” по смисъла на §1, т. 8 ДР на КТ, в трудовия договор за определен срок води до приложението на правните последици по чл. 68, ал. 5 от КТ или трудовият договор се смята за сключен за неопределено време.

В случая в Трудов договор №515/14.09.2015г. и в Допълнително споразумение №536/29.08.2016г., с което същият е изменен, не са визирани никакви обстоятелства, обуславящи наличието на изключение по смисъла на §1, т. 8 от ДР на КТ, поради което по силата на законовата фикция на чл. 68, ал. 5 от КТ следва да се приеме, че се касае до трудов договор, сключен за неопределено време, и клаузата за срок в допълнителното споразумение, уговорена в нарушение на изискванията на чл. 68, ал. 4 от КТ, следва да се прогласи за недействителна. Процесният трудов договор не би могъл да бъде прекратен на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 от КТ, тъй като това е специфично уволнително основание, приложимо само към срочни трудови договори. Предвид гореизложеното съдът ще признае уволнението на В.К. за незаконно и ще отмени Заповед №608/30.08.2017г., издадена от директора на ответното училище.

2. По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ. 

            Искът е основателен по следните съображения:

С предявения иск ищцата упражнява своето субективно преобразуващо право да продължи да изпълнява работата на длъжността, която е заемала преди незаконното й уволнение. С настоящото решение съдът ще признае уволнението на В.К. за незаконно и ще отмени заповедта, в която същото е обективирано. Между страните е съществувало трудово правоотношение за неопределено време. Посочените обстоятелства формират фактическия състав за уважаване на претенцията за възстановяване на К. на заеманата преди уволнението й длъжност – “старши учител начален етап на основното образование /I-IV клас/”, в ответното училище.  

3. По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ.

Искът е основателен по следните съображения:

За да бъде уважена исковата претенция по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, съдът следва да установи кумулативното наличие на следните предпоставки: уволнението на съответния работник или служител да бъде признато за незаконно; работникът или служителят да е претърпял вреди, имащи имуществен характер; претърпените вреди да са следствие от незаконното уволнение.

След прекратяването на трудовото й правоотношение с ответното училище В.К. не е започвала работа по друго трудово правоотношение до 26.11.2017г., включително, видно от стр. 12-13 от трудовата й книжка /вж. л. 24 от делото/. По този начин тя е била лишена от възможността да получава трудово възнаграждение за периода от 15.09.2017г. до 26.11.2017г., включително, срещу престиран от нея труд, а вредите, имащи имуществен характер, представляват пропуснати ползи. Същите са следствие именно от незаконното уволнение, извършено от работодателя. Разпоредбата на чл. 225, ал. 1 от КТ съразмерява претърпените вреди с брутното трудово възнаграждение, което ищецът би получил при ответника за времето, през което е останал без работа, но за не повече от шест месеца. В случая К. следва да бъде обезщетена за периода от 15.09.2017г. до 26.11.2017г., включително, т. е. за два месеца и седем работни дни.

Обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ се определя на базата на последното месечно брутно трудово възнаграждение, получено на длъжността, за която е прекратено трудовото правоотношение. Видно от приетото като доказателство по делото удостоверение изх. №153/24.01.2018г., издадено от ответното училище, последен пълен отработен от ищцата месец на заеманата преди уволнението й длъжност е месец май 2017г., за който полученото брутно трудово възнаграждение за отработени от нея 20 работни дни е в размер на 825.60 лева /вж. л. 34 от делото/. При посочения механизъм на изчисляване обезвредата, която следва да бъде присъдена, възлиза на 2 х 825.60 лв. + 7 х 41.28 лв. /тр. възнаграждение за един работен ден/ = 1651.20 лв. + 288.96 лв. = 1940.16 лева. Ищцата претендира обезщетение в по-нисък размер – 1928.37 лева, поради което искът следва да бъде уважен изцяло.

Задължението по чл. 225, ал. 1 от КТ е парично и при забавеното му изпълнение работодателят дължи лихва на незаконно уволнения работник или служител. Поради договорния характер на отговорността на работодателя и липсата на уредба в КТ относно началната дата, от която се дължи лихва върху обезщетението, следва да се приложат общите правила на Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ относно неизпълнение на задълженията. Съгласно нормата на чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. При безсрочните задължения, каквото е това по чл. 225, ал. 1 от КТ, длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора. Или, поканата като условие за изпадане на длъжника в забава е абсолютно необходима, когато няма определен срок за изпълнение. В хипотезата на чл. 225, ал. 1 от КТ вземането за обезщетение възниква в момента на уволнението, признато за незаконно и отменено. Искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е конститутивен. Конститутивното действие на решението, с което този иск се уважава, важи с обратна сила, т. е. уволнението се счита за незаконно към момента на извършването му. Тъй като вземането по чл. 225, ал. 1 от КТ е парично и безсрочно в рамките на една договорна отговорност, съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗЗД е нужна покана на кредитора. От деня на поканата могат да се претендират лихви като обезщетение за закъснялото изпълнение на задължението. Когато липсва покана, лихва се дължи от деня, в който е предявен искът /вж. в т. см. Тълкувателно решение №3/19.03.1996г. по гр. д. №3/1995г., ОСГК/.

            Предвид гореизложеното ответното училище следва да бъде осъдено да заплати на В.К. законната лихва върху сумата от 1928.37 лева, считано от 23.10.2017г. /датата на постъпване на исковата молба в съда/ до окончателното й изплащане.

            4. По разноските и държавната такса.

На основание чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК и чл. 359 от КТ ищцата е освободена от заплащане на такси и разноски по производството на делото. С оглед изхода на спора и на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата във вр. с чл. 2, ал. 2, чл. 5, т. 1 и чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения във вр. с Постановление №141/13.07.2017г. на Министерския съвет за определяне на нов размер на минималната работна заплата за страната във вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК ответното училище следва да бъде осъдено да заплати на процесуалния представител по пълномощие на ищцата – адв. С. К., от Адвокатска колегия - Кюстендил, сумата в размер на 460.00 лева – възнаграждение за оказаната й безплатна адвокатска помощ /вж. л. 22 от делото/. На основание чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 72, ал. 1 във вр. с чл. 71, ал. 1, изр. 1, пр. 1 във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК във вр. с чл. 1 и чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответното училище следва да бъде осъдено заплати по сметка на съда държавна такса в общ размер на 217.13 лева, в това число: държавна такса в размер на 80.00 лева за неоценяемия иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, държавна такса в размер на 30.00 лева за всеки от неоценяемите искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ и чл. 74, ал. 4 от КТ, и държавна такса в размер на 77.13 лева за иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ.

На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК съдът ще допусне предварително изпълнение на решението в частта му за присъденото обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ.

Воден от гореизложеното, Кюстендилският районен съд

 

                                                     Р  Е  Ш  И:

 

ПРОГЛАСЯВА недействителността на клаузата в Допълнително споразумение №536/29.08.2016г. към Трудов договор №515/14.09.2015г., сключен между В.С.К., с ЕГН ********** и адрес: ***, и Начално училище “Св. Св. Кирил и Методий”, с адрес: с. Раждавица, община Кюстендил, представлявано от М. Е. Ч. – директор, със следното съдържание: “Срок на договора – срочен – до 14.09.2017г.”.

ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО УВОЛНЕНИЕТО на В.С.К., с ЕГН ********** и адрес: ***, и ОТМЕНЯ Заповед №608/30.08.2017г., издадена от директора на Начално училище  “Св. Св. Кирил и Методий”, с. Раждавица, с която е прекратено трудовото правоотношение между училището и В.К..

ВЪЗСТАНОВЯВА В.С.К., с ЕГН ********** и адрес: ***, на заеманата преди уволнението й длъжност “старши учител начален етап на основното образование /I-IV клас/” в Начално училище “Св. Св. Кирил и Методий”, с. Раждавица.

ОСЪЖДА Начално училище “Св. Св. Кирил и Методий”, с адрес: с. Раждавица, община Кюстендил, представлявано от М. Е. Ч. – директор, да заплати на В.С.К., с ЕГН ********** и адрес: ***, сумата в размер на 1928.37 лв. /хиляда деветстотин двадесет и осем лева и тридесет и седем стотинки/, представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа поради незаконното уволнение, а именно – за периода от 15.09.2017г. до 26.11.2017г., включително, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23.10.2017г. до изплащането й.  

ОСЪЖДА Начално училище “Св. Св. Кирил и Методий”, с адрес: с. Раждавица, община Кюстендил, представлявано от М. Е. Ч. – директор, да заплати на адв. С. К., от Адвокатска колегия - Кюстендил, сумата в размер на 460.00 лв. /четиристотин и шестдесет лева/ – адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Начално училище “Св. Св. Кирил и Методий”, с адрес: с. Раждавица, община Кюстендил, представлявано от М. Е. Ч. – директор, да заплати по сметка на Кюстендилския районен съд сумата в размер на 217.13 лв. /двеста и седемнадесет лева и тринадесет стотинки/ – държавна такса. 

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за присъденото обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ.

Решението може да се обжалва от страните с въззивна жалба пред Кюстендилския окръжен съд в двуседмичен срок, считано от 05.04.2018г.

 

 

 

 

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: