Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Кюстендил, 22.07.2016 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
КЮСТЕНДИЛСКИ РАЙОНЕН СЪД, XІІ състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ ПЕТРОВ
С участието на секретаря С.Х. като
разгледа гражданско дело 2245/2015 година, докладвано от съдията, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по искове с правна квалификация по чл.
422, вр. чл. 415 от ГПК.
Съдът е
сезиран с искова молба, предявена от „Агенция
за събиране на вземания“ АД със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано
от М.Д.Д., чрез пълномощника юрисконсулт Борислав Ранков със съдебен адрес *** против Л.Ц.С., ЕГН ********** с адрес ***.
В
исковата молба се твърди, че на 27.09.2013 год. между „Вива кредит" ООД,
като заемодател и Л.Ц.С. като
заемател е сключен договор за потребителски заем с № 5047355, при спазване на
разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Сочи
се, че съгласно сключения договор, заемодателят се е
задължил да предостави на заемателя под формата на заем парична сума в размер
на 200 лв. Твърди се, че с полагането на
подписа си на договора за заем заемателят - ответницата, удостоверява, че е получила
изцяло заемната сума. Сочи се, че видно от разходен касов ордер №179 от
27.09.2013г. ответницата е получила сумата от 200лв.
Сочи
се, че общата стойност на плащанията по заема е
договорена в размер на 339.60 лв. Така, договорната лихва е уговорена от
страните в размер на 139.60 лв. Твърди се, че на основание на
разпоредбите в договора на длъжника е начислена такса разходи за събиране на
вземането в размер на 187.50 лева. В исковата молба
се твърди, че на длъжника е начислена лихва за забава за периода от 18.01.2014
год. (датата на която е станала изискуема първата неплатена от длъжника
погасителна вноска) до датата на подаване на заявлението в съда 30.10.2015 год.
В исковата молба се твърди, че длъжникът
/ответницата/ не е заплатил изцяло дължимия паричен заем към дружеството.
Сумата, която е погасена до момента, е в размер на 250.42 лв., с която са погасени
на основание чл. 76 пр. 4 ЗЗД, както следва:такса разходи:12.50лв., договорна
лихва: 120,90 лв., главница: 117,02 лв. Твърди се, че на 01.09.2014 год. е подписано Приложение 1 към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.01.2013 год.,
сключен "Вива кредит" ООД и "Агенция за събиране на
вземания" ООД, по силата на което вземането "Вива кредит" ООД,
произтичащо от договор за паричен заем № 5056749/27.09.2013 год. е прехвърлено
в собственост на "Агенция за събиране на вземания" ООД, ведно с
всички привилегии и обезпечения. Заявява се, че ответницата
/длъжника/ е бил уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършената
продажба на вземането с Уведомително писмо №УПЦ-С-ВИВ/5056749 от страна на "Вива кредит" ООД , изпратено
с известие за доставяне. Сочи се, че в тази връзка за „Агенция за събиране на вземания“ ООД е
възникнал правен интерес от подаване на заявление за издаване на Заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Съдът е
уважил претенцията и по образуваното ч.гр.д.1839/2015 год. е била издадена Заповед за изпълнение от Районен
съд Кюстендил. Срещу заповедта е входирано възражение, което от своя страна
обуславя подаването на настоящата искова молба. Сочи се, че видно от приложено Удостоверение за актуално
състояние от 24.08.2015г. „Агенция за събиране на вземания“ АД е правоприемник
на „Агенция за
събиране на вземания“ ООД.
Искането
към съда е да признае за установено по отношение на ответницата, че дължи на
ищеца сумата 303,73 лв., от които главница 82,98 лв.,
договорна лихва 18,70 лв.,такса разходи 175.00лв. и лихва за забава в размер на
27,05 лв. за периода от 18.01.2014 год. (датата на която е станала изискуеми
първата неплатена от длъжника погасителна вноска) до датата на подаване на
заявлението в съда 30.10.2015 год. Ищецът моли да му бъдат присъдени и направените съдебно деловодни разноски, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300.00 лева.
С исковата молба са приложени следните писмени
доказателства: Договор
за предоставяне на паричен заем №5056749 от дата 27.09.2013 год.; Рамков
договор за предоставяне на паричен заем №5047355 от дата 07.08.2013 год.; Общи
условия на договор за паричен заем;Разходен касов ордер №179 от дата 27.09.2013
год.;Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ между
"Вива кредит" ООД и „Агенция за събиране на вземания" ООД от
дата 22.01.2013 год.; Извлечение от Приложение №1 към Договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ между „Вива кредит" ООД и „Агенция за събиране на вземания" ООД от дата
01.10.2014 год.;Пълномощно от Управителя на „Вива кредит" ООД за уведомяване на
длъжници;Уведомително писмо от „Вива кредит" ООД с изх №
УПЦ-С-ЗИВ/5056749; Обратна разписка от Лео Експрес за получено писмо.
В срока по
чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответницата по делото.
В съдебно заседание ответницата се
представлява от упълномощен процесуален представител - адв. Г. Д. ***, който
твърди в хода устните състезания, че исковата претенция е неоснователна, тъй
като в договора от 27.09.2013г. е отразено, че всички уведомления, общи условия
са предоставени на ответницата на нейната електронна поща с адрес
ffice@vivacredit.bg, което обстоятелство се оспорва от процесуалния
представител, защото ответницата е на 81 години и се твърди, че не ползва
електронна поща. Обективира се твърдение, че чл. 5 ал. 2 от Рамковия договор противоречи
на закона и се оспорва претендираните от ищеца суми за разход по събиране на
кредити с оглед неангажиране на доказателства за действително сторени такива разходи.
Твърди се, че ответницата не е уведомена в едномесечен срок за извършената
цесия съгласно Приложение № 1 от договора за цесия и чл. 99 ал. 3 от ЗЗД, а
имено цесията е извършена през месец септември 2014г., а уведомяването от
страна ищцовото дружество е извършено на 17.12.2015г.
По
делото са събрани писмени доказателства. Назначена и изслушана е съдебно-икономическа
експертиза.
Съдът, след като взе предвид доводите
на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно
от приетия като доказателство и неоспорен договор за предоставяне на паричен заем „VIVACREDIT“ № 5056749 към рамков
договор за предоставяне на паричен заем № 5047355 с дата 27.09.2013г.
между "Вива кредит" ООД и
Л.Ц.С. с ЕГН ********** е възникнало
валидно облигационно отношение по силата ,на което "Вива
кредит" ООД е предоставило на С. потребителски
кредит в размер на 200 лв. Ползваният кредит следвало да се
погасява на 10 двуседмични
погасителни вноски на стойност 33,96 лева или общ размер на сумата от 339,60
лева.
Видно
от разходен касов ордер № 179 от 27.09.2013г. кредитора е изпълнил своето
задължение по договора и е предал на ответницата сумата от 200 лева.
От заключението на приетата
съдебно-икономическа
експертиза се установява, че непогасените задълженията на кредитополучателя по процесния договор за потребителски кредит
/заем/ са както следва: главница 82.98 лева, договорна лихва 18.70 лева, такса
разходи 175 лева, лихви за забава за периода от 18.01.2014г. до 30.10.2015г. в
размер на 27.05 лева или общо сумата от 303.73 лева.
Констатацията на вещото лице изцяло потвърждава
твърденията на ищеца и се припокрива като стойности с исковите претенции.
Видно
от приложения договор за продажба и прехвърляне на вземания от
22.01.2013 год. сключен на основание чл. 99 от ЗЗД между "Вива
кредит" ООД, ЕИК 201995287 и „Агенция за събиране на вземания“ АД, задължението произтичащо от
договор за предоставяне на паричен заем
„VIVACREDIT“ № 5056749 към рамков договор за предоставяне на паричен заем №
5047355 с дата 27.09.2013г. между "Вива кредит" ООД и Л.Ц.С. с ЕГН **********, било прехвърлено в полза на ищцовото
дружество изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.
Приложена
е и извадката от Приложение №1 от 01.09.2014г. към договора от 22.01.2013 г.,
съдържаща са номера на процесния договор, имената и ЕГН на ответницата.
От
приложеното пълномощно се установява, че "Вива кредит" ООД е упълномощила ищцовото
дружество за уведомява от името на "Вива кредит" ООД всички длъжници
за извършеното прехвърляне на вземания и на 18.12.2015г. „Агенция за събиране на вземания“ АД
е уведомила надлежно ответницата по настоящото
производство, видно от приложената обратна разписка към товарителница №
63466138.
Не се оспорва от страните, че на 18.01.2014 год. е станала изискуеми първата неплатена
погасителна вноска и във тази връзка не са направени възражения.
Останалите събрани по делото
доказателства не променят крайните изводи на съда, поради което и не следва да
се обсъждат подробно.
Горната фактическа обстановка съдът
прие за безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на всички
събрани по делото писмени доказателства, които са допустими, относими и
безпротиворечиви.
При така установените фактически обстоятелства по делото,
съдът приема от правна страна следното:
Съдът, който
е сезиран с претенция по чл. 422, ал. 1 ГПК,
следва да осъществи служебно самостоятелна преценка на специалните положителни
процесуални предпоставки за допустимост на иска, с оглед задължителните
указания по т. 10а от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК. Поради това се
взе предвид, че те са нормативно установени, както
следва: 1/ издадена заповед за изпълнение; 2/ подадено в двуседмичен срок от
връчването на заповедта от длъжника възражение по чл. 414 ГПК;
3/ спазване на срока за предявяване на установителния иск за съществуване на
вземането по чл. 415, ал. 1 ГПК.
От материалите по приетото ч.гр.д. №
1839/2015 г. на КРС се установява, че ищцовото дружество в качеството му на
заявител подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК на 04.11.2015 година против ответната страна за дължимите суми, предмет и
на настоящото дело. Въз основа на заявлението била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № 1086/06.11.2015 година.
На 07.12.2015 г. по делото е постъпило
възражение от длъжника.
С оглед постъпилото възражение
заповедния съд е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на
вземането си в едномесечен срок. В срока по чл. 415 от ГПК заявителят по
заповедното производство е предявил настоящите положителни установителни
искове.
При посочените съображения
предявеният иск се възприема за допустим.
По основателността: От приетата по делото за безспорна
фактическа обстановка изложена по – горе и от събраните доказателства обсъдени
от съда се установява, че предявените искове са изцяло основателни. Настоящият
съдебен състав не споделя възраженията на процесуалния представител на
ответника за неоснователност на предявените искове. Безспорно
напредналата възраст на ответницата води до съмнения, че същата може да
използва електронна поща, но в хода на процеса не бе доказано противното, а и
следва да бъде отбелязано, че основните доказателства приложени по делото и
анализирани от съда са писмени доказателства с положен подпис от ответницата и
не се ползват от страните доказателства, за които се твърди, че са получени по електронен
път. Съдът счита, че ищеца съгласно разпоредбата на чл. 99 ал. 3 от ЗЗД няма
задължението в едномесечен срок от прехвърляне на вземането да уведоми длъжника
и респ. в настоящия случай е извършено надлежно уведомяване за осъщественото
прехвърляне на вземане от „Вива кредит" ООД към ищцовото дружество. Действително
по настоящото производство не са представени доказателства, извършени
действителни разходи по събиране на в
размер на 175 лева, но ответницата се е задължила, че при забави на плащането
на погасителна вноска с повече от 30 календарни дни, ще дължи на заемодателя
заплащане на 20 лева представяващи направени разноски за събиране на просрочени
вземания, които се начисляват и за всеки 30 дневен период, през който
погасителната вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни,
като посочените разходи не могат да надхвърлят сумата от 100 лева. При случай,
че заемателя забави плащане на погасителна вноска с повече от 60 календарни дни
е договорено, че се дължи на заемодателя заплащането на 100 лева представляващи
направени разходи за събиране на просрочени вземания и предвид договореното
между страните ищцовото дружество претендира такса за насилени разходи в размер
на 175 лева, който се дължат от ответницата и сумата кореспондира с изложеното
от вещото лице в назначената и приета съдебно - икономическа експертиза по
делото.
По разноските по делото:
На осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК,
ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество сторените
разноски, както следва направените разноски в исковото производство: 175 лева
за държавна такса, 100 лева за изготвяне на съдебно - икономическа експертиза и
300 лева за юрисконсултско възнаграждение, както и направените разноски по
ч.гр.д. № 1839/2015г. по описа на КРС: 25 лева за държавна такса и 300 лева за
юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че съществува вземане в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ООД
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25,
офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от управителя М.Д.Д., чрез
пълномощника юрисконсулт Б.Р.
със съдебен адрес *** против Л.Ц.С., ЕГН ********** с адрес ***,
за сумата в
общ размер на 303,73 лв., от които главница - 82,98 лв., договорна лихва -
18,70 лв., такса разходи - 175.00лв. и лихва за забава в размер на 27,05 лв. за
периода от 18.01.2014 год. до 30.10.2015 год, дължими по договор за предоставяне на паричен заем „VIVACREDIT“ № 5056749 към рамков
договор за предоставяне на паричен заем № 5047355 от 27.09.2013г. сключен
между "Вива кредит" ООД и Л.Ц.С., вземането по
който договор е
било прехвърлено с договор за продажба и прехвърляне на вземания на ищцовото дружество,
за която сума в хода на производство по ч.гр.д. № 1839/2015 г. на КРС, е била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
ОСЪЖДА Л.Ц.С., ЕГН ********** с адрес *** да заплати на „Агенция за
събиране на вземания“ АД със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано
от М.Д.Д. общата сумата от 325.00 лв., представляваща
направени
разноски по ч.гр.д.
№ 1839/2015г. по описа на КРС,
както следва: 25
лева за държавна такса и 300 лева за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Л.Ц.С., ЕГН ********** с адрес *** да заплати на „Агенция за
събиране на вземания“ АД със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано
от М.Д.Д. сторените разноски в настоящото производство в размер на 575.00 лева,
като следва: 175 лева за държавна такса, 100 лева за изготвяне на съдебно -
икономическа експертиза и 300 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд-Кюстендил в двуседмичен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: