Р    Е    Ш   Е    Н    И    Е

 

           №143 от 14.03.2013 год., гр. Кюстендил

 

           В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

Кюстендилският районен съд,                                                               гражданска колегия,

На четиринадесети февруари                                          две хиляди и тринадесета година,

В публично заседание,                                                                                   в следния състав:

 

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ СТОИМЕНОВА

 

Секретар Д.К.

като разгледа докладваното от                                                          съдия Ася Стоименова 

гр. дело №2242 по описа за 2012 год.                              и за да се произнесе, взе предвид:

           

Д.В.М., с ЕГН ********** ***, с адрес за призоваване: с. Р., “Г. Д.” №, община К., е предявил срещу Община Кюстендил, с адрес: гр. Кюстендил, пл. “Велбъжд” №1, представлявана от кмета – П. П., следните обективно кумулативно съединени искове: иск с правно основание чл. 50 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ за осъждане на ответната община да му заплати сумата в размер на 2000.00 лева, представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди вследствие на повредите на собствения му лек автомобил марка “Форд”, модел “Ескорт”, с рег. №................, в резултат на падане върху същия на 07.10.2012г. на дърво, засадено на ул. “Г. Д.” в с. Р., община Кюстендил, принадлежащо към зелената система на Община Кюстендил; и иск с правно основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 във вр. с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД за заплащане на законната лихва върху сумата в размер на 2000.00 лева, считано от датата на увреждането – 07.10.2012г., до окончателното й изплащане. Претендират се и направените разноски по производството. В срока по чл. 131, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ по делото е постъпил отговор от ответната община, с който иска с правно основание чл. 50 от ЗЗД се оспорва като неоснователен.  Твърди се, че не са доказани претендираните щети на лекия автомобил и причинната връзка между щетите и падането на дървото върху същия, както и че не са представени доказателства относно заплатената лично от ищеца сума.

Кюстендилският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, съобразно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намери за установено следното от фактическа страна:

            Д.М. е собственик на лек автомобил марка “Форд”, модел “Ескорт”, с рег. №.............. На 07.10.2012г. сутринта автомобила бил спрян пред гаража на дома му в с. Р., ул. “Г. Д.” №, община Кюстендил. Около 9.00 часа върху автомобила паднало голямо дърво, кухо отвътре, засадено на тротоара на ул. “Г. Д.”. На място пристигнали служители от ОУ “Пожарна безопасност и защита на населението” - Кюстендил, които установили, че върху тавана на лекия автомобил на ищеца е паднало дърво, общинска собственост, в резултат на което са нанесени щети на автомобила, и нарязали и отстранили падналото дърво. На автомобила са причинени следните щети: деформирани са задния капак, задните калници, външната капачка на горивния резервоар, тавана на купето и двете задни врати, счупени са задната броня, задните странични стъкла, стъклото на задния капак и стоповете. Съгласно заключението по назначената по делото съдебно-автотехническа причинените на автомобила щети в резултат на падането на дървото върху същия са в размер на 1493.52 лева.

         Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Искът с правно основание чл. 50 от ЗЗД е частично основателен, по следните съображения:

Основателността на иска предполага кумулативното наличие на следните предпоставки: причинени вреди; вредите да се произлезли от вещ, собственост на ответника или намираща се под негов надзор; да е налице бездействие от страна на собственика на вещта или лицето, упражняващо надзор върху нея; да е налице причинна връзка между бездействието и настъпването на вредите – вредите следва да са пряка и непосредствена последица от това, че собственикът на вещта или този, който е бил длъжен да упражнява надзор, е бездействал и не е препятствал възможността вещта да причини вредите. Вина в този случай не се изисква, отговорността е обективна, независима от вината.

По арг. от чл. 3 от Закона за общинската собственост зелените площи за обществено ползване са общинска собственост. Следователно Община Кюстендил е собственик и лице, което осъществява непосредствен надзор над зелената система в гр. Кюстендил. Това обстоятелство се доказва и от Наредба за изграждане и опазване на зелената система на територията на Община Кюстендил /приета с решение №32/31.01.2008г. на Общински съвет- Кюстендил/. В този смисъл ответната община следва да отговаря за всички вреди, произлезли от собствената й зелена система /в частност дървета/. От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи, че падналото дърво е част от зелената система на Община Кюстендил, тъй като е било засадено на тротоара на ул. “Г. Д.” № в с. Р., община Кюстендил.

Д.М. е собственик на лек автомобил марка “Форд”, модел “Ескорт”, с рег. №.............., видно от свидетелството за регистрация на автомобила част І №.................

От показанията на свидетеля А. Л. М., служебната бележка рег. №4663/08.10.2012г. и телефонограмата №172/07.10.2012г., издадени от ОУ “Пожарна безопасност и защита на населението” - Кюстендил се установява, че на 07.10.2012г. върху лекия автомобил на ищеца марка “Форд”, модел “Ескорт”, с рег. №............., спрян пред гаража на дома му на ул. “Г. Д.” № в с. Р., община Кюстендил, е паднало голямо дърво, кухо отвътре, засадено на тротоара на ул. “Г. Д.”, което е причинило щети на автомобила. Щетите се установяват от показанията на свидетеля А. М. и телефонограмата №172/07.10.2012г. Видно от показанията на А. М., дървото е паднало върху автомобила на ищеца и е счупило стъклото на задната дясна врата, задното стъкло и задната броня, смачкало е тавана, калниците от дясната страна и капачката на резервоара. В телефонограмата е посочено, че вследствие от удара са нанесени щети на задната броня, задната врата и задното стъкло на автомобила, подбит е тавана на същия, счупени са задните му странични стъкла и стоповете му. От събраните по делото доказателства не се установи Д.М. да е допринесъл за настъпване на увреждането. От показанията на А. М. е видно, че дървото е било голямо, старо и изсъхнало и от година-две е наклонено, но за отговорността по чл. 50 от ЗЗД са без значение качествата на вещта – достатъчно е причиняването на вреди от нея. От обстоятелството, че процесното дърво е било изсъхнало и голямо и от около година-две е било наклонено, се налага извода за неполагане на съответните грижи с оглед осигуряване на оптимални условия за жизнен стандарт на дървото като част от зелената система на Община Кюстендил.

Съгласно нормата на чл. 51, ал. 1 от ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Изразът “всички вреди” дава обхват на нормата по отношение на вредите, които са настъпили, както и на тези, които ще настъпят като пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане. Това  разрешение е изрично застъпено и в т. 1 от Постановление № 4/1968 год. на Пленума на ВС. Всички имуществени вреди подлежат на обезщетяване, ако се докаже, че са в причинна връзка с увреждането, включително и бъдещи вреди и пропуснати ползи, но само доколкото е сигурно, че такива действително са настъпили, или непременно ще се осъществят. В случая се доказа наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между падането на дървото върху автомобила на ищеца и причинените му имуществени вреди.  

Стойността за възстановяване на щетите е посочена от вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза и се равнява на сумата от 1493.52 лева. Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и компетентно изготвено и ще уважи иска за сумата от 1493.52 лева, като за разликата до пълния предявен размер – 2000.00 лева, ще го отхвърли като неоснователен.

Върху сумата, която ще бъде присъдена – 1493.52 лева, се дължи заплащане на законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане. Безспорно се установи по делото, че деликтът е осъществен на 07.10.2012г., поради което считано от тази дата ответната община дължи законната лихва върху обезщетението в размер на 1493.52 лева до окончателното му изплащане. Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, а съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Лихвата в случая има компенсаторен, а не мораторен характер, и се дължи като допълнение на обезщетението от деня на увреждането.

Ищецът е направил разноски по производството в общ размер на 860.00 лева, в това число: 80.00 лева – платена държавна такса, 80.00 лева – платено възнаграждение на вещото лице и 700.00 лева – платено адвокатско възнаграждение. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответната община следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените от него разноски по производството съразмерно с уважената част от иска с правно основание чл. 50 от ЗЗД в размер на 642.21 лева. Ответната община не претендира разноски.

Воден от гореизложеното, Кюстендилският районен съд

 

              Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Община Кюстендил, с адрес: гр. Кюстендил, пл. “Велбъжд” №1, представлявана от кмета – Петър Паунов, да заплати на Д.В.М., с ЕГН ********** ***, сумата в размер на 1493.52 лв. /хиляда четиристотин деветдесет и три лева и петдесет и две стотинки/ – обезщетение за причинените му имуществени вреди вследствие на повредите на собствения му лек автомобил марка “Форд”, модел “Ескорт”, с рег. №.........., в резултат на падане върху същия на 07.10.2012г. на дърво, засадено на тротоара на ул. “Г. Д.” в с. Р., община Кюстендил, принадлежащо към зелената система на Община Кюстендил, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 07.10.2012г. до окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 642.21 лв. /шестстотин четиридесет и два лева и двадесет и една стотинки/ – разноски по производството; като иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди за разликата над 1493.52 лева до пълния предявен размер – 2000.00 лева, т. е. за сумата от 506.48 лева, както и акцесорната претенция за заплащане на законната лихва върху сумата от 506.48 лева, считано от 07.10.2012г. до окончателното й изплащане, ОТХВЪРЛЯ като неоснователни.

Решението може да се обжалва от страните с въззивна жалба пред Кюстендилския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

 

                                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: