РЕШЕНИЕ

РЕШЕНИЕ

№....................................

гр.Кюстенд ил,16.052008г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кюстендилски районен съд, наказателна колегия, в открито съдебно заседание на шестнадесети април, две хиляди и осма година, в състав :

Председател: :М.М.

Секретар: Ц.А.,

Като разгледа докладваното от съдия М. НАХД №1587 по описа за 2007г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Д.М.И. ***, с ЕГН - ********** обжалва Наказателно постановление № 5603/26.10.2007 г., издадено от началника на Сектор "Пътна полиция - КАТ" при РДВР Кюстендил, с което на основание чл. 182, ал. 1, т. 4 предл. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание "глоба" в размер 150,00 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 1 месец за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като иска отмяна на атакуваното НП.. Не релевира конкретни отменителни основания.

Наказващият орган не взима участие в производството, но изразява становище за неоснователност жалбата.

Като разгледа събраните по делото писмени и устни доказателства при условията на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:

С АУАН № 5603/26.09.2007г. е привлечен Д.М.И. към административно-наказателна отговорност за това, че на същата дата - 26.09.2007 г., около 00,18 ч. по първокласен път 1-6, км.5, движейки се в посока от ГКПП Гюешево - гр.Кюстендил е управлявал лек автомобил м. „БМВ 518" с ДК№ Кн ******** АМ, собственост на Л. К. , с ЕГН - **********, като в границите на населено място - с. Каменичка Скакавица е превишил максимално допустимата скорост от 50 км/ч за населено място и се е движел със скорост от 81 км/ч. Нарушението е установено , като скоростта на движение е фиксирана с техническо средство радар ТК.4О , с фабр. № 451. За установеното нарушение на жалбоподателя е съставен акт на мястото на проверката. Същият му е предявен и той го е подписал без да изрази писмено възражение по отразените в него нарушения.

Въз основа на акта е издадено атакуваното НП № 5603/26.10.22007. на Началника на Сектор "Пътна полиция - КАТ" при ОДП Кюстендил. В постановлението са възпроизведени фактическите констатации по АУАН. Прието е, че е нарушена нормата : на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП , за което на осн . чл. 182, ал.1, т.4 от ЗДвП на И. е наложено административно наказание "глоба" в размер 150,00 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 1 месец.

Твърдението на жалбоподателя , развито в съдебно заседание, че засечената скорост е на друг автомобил, който го е изпреварил непосредствено преди проверката останаха недоказани.

Горната фактическа обстановка се установява от приетата от съда административно-наказателна преписка и от показанията на св. Ст. , И. и отчасти от показанията на свидетелката Т..

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и в този смисъл е допустима.

При установената фактическа обстановка съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

В административно-наказателното производство, чийто заключителен акт е обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила и е

приложен правилно материалния закон.

По нарушението по чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП.

Чл. 182, ал. 1 от ЗДвП установява състав на административно нарушение, чието изпълнително деяние е превишаването на разрешената максимална скорост, като в т. 4 от цитираната алинея превишаването е от 31 до 40 км/ч. Според чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на водачите на ППС от категория А е забранено да превишават скоростта 50 км/ч в населени места. Управляваното от жалбоподателя ППС е категория А по критериите на чл. 21, т.1 от ППЗДвП. Скоростта на движение на И. 81 км/ч превишава с 31 км/ч. разрешената максимална скорост и измерването на скоростта е извършено с техническото средство по чл. 182, ал. З, т. 1 от ЗДвП, т.е. безспорно е установено, че с деянието си И. е осъществил състава на нарушението по чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП.

Установеното нарушение се доказва по категоричен начин и от показанията на актосъставителя и свидетеля по акта . показанията на свидетелката Т. ,съдът кредитира само в частта, в която удостоверява посоката на движение на управлявания от жалбоподателя автомобил и извършването на проверка от контролните органи. Съдът не може да базира изводите си за скоростта на движение на автомобила на преценката на свидетелката , че „ не е карал водачът с много висока скорост" . Това нейно твърдение по никакъв начин не оборва показанията на свидетелите на наказващия орган, още по-малко пък показателите на техническото средство, с което е установено извършването на нарушението .

По изложените съображения съдът ще потвърди атакуваното НП.

Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Кюстендилският районен съд

РЕШИ: