Р Е Ш Е Н И Е №180

                             25.03.2016г. гр.Кюстендил

               В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

                 Кюстендилският районен съд,                                                 пети състав,

                 на шестнадесети февруари              две хиляди и шестнадесета година,

                 В публично заседание,                                                      в следния състав:

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА

                 Секретар: Г.М.,

                 като разгледа докладваното от                                       съдия В.Джонева

                 гр.д.№1956 по описа за 2014г.                                       на РС-Кюстендил

                 и, за да се произнесе,                                                                 взе предвид:

 

Делото е образувано по исковата молба на Е.З.М.-М. с ЕГН ********** ***, срещу М.А.З. с ЕГН ********** ***.

Предявен е иск с правно основание чл.127 ал.2 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ във вр с чл.32 ал.2 от Семейния кодекс /СК/ за осъждане на ответника М.З. да заплати на ищцата Е.М.-М. сумата от 10 037 лева, представляваща подлежаща на връщане сума, като съставляваща половината от разходваните от М.-М. средства, както следва: на 18.05.2010г. - 5 674.37 лева и 5 599.64 лева, предоставени за погасяване на два кредита на З., и на 19.05.2010г. – 8 800 лева – предоставени за захранване на банкова сметка ***, ведно със законната лихва върху исковата сума от датата на подаване на исковата молба – 24.11.2014г., до окончателното изплащане.

Ищцата твърди, че се е намирала в брак с ответника, който е бил прекратен с влязло в сила решение от 08.12.2011г. по гр.дело №1588 от 2011г. по описа на КРС. Поддържа, че преди влизане в сила на съдебното решение за развод, страните са се намирали във фактическа раздяла, считано от 27.05.2011г. Сочи, че по време на брака е изтеглила кредит за текущо потребление, съгласно договор от 18.05.2010 г. на стойност 15 000 евро, който твърди, че е бил погасен изцяло от нея след прекратяването на брака, като част от получената сума е била разходвана за погасяване на кредит на ответника, посредством плащане на сумата от 5 674.37 лева по банков път на 18.05.2010г. С друга част от този кредит на същата дата ищцата сочи, че е погасила кредит на М.З. в размер на 5 599.64 лева, а на 19.05.2010г. е захранила разплащателната сметка на ответника със сумата от 8 800.00 лева. Така общата сума, която е била използвана за погасяване на кредити и захранване на сметка на ответника е била в размер на 20 074.01 лева и ищцата счита, че доколкото е била налице солидарност на задълженията на двамата съпрузи, а тя е извършила погасяване изцяло, то половината от заплатената сума следва да й бъде възстановена от ответника, а именно сумата от 10 037.00 лева. Претендира законна лихва и присъждане на разноските по делото, за които представя списък.

В срока по чл.131 от ГПК  ответникът е депозирал отговор, в който аргументира разбиране, че възстановяване на исковите суми не се следва, доколкото ищцата не е погасявала задълженията по изтеглени от нея кредити с лични средства, а с такива, които са били СИО, като придобити от нея по време на брака, каквито са трудовите възнаграждения, като поддържа, че със сумата от кредитите на ищцата са закупени вещи, в последствие поделени в производство по съдебна делба /гр.д.№1380/2012г. по описа на КРС/, а друга част е била разходвана за извършване на подобрения в жилището на ответника, за заплащането на половината от стойността, на които ищцата е осъдила ответника с решение по гр.дело №1379/2013г. по описа на КРС. Изтъква се приложение на разпоредбата на чл.32 от СК и се претендира отхвърляне на исковата претенция, тъй като съпрузите отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството. Претендира присъждане на разноски.

РС-Кюстендил, след като се запозна с доводите на страните и със събраните по делото доказателства и след като обсъди същите поотделно и в тяхната съвкупност, при условията на чл.235 ал.2 от ГПК, намери за установено следното:

Страните са били съпрузи в периода от 20.06.2003г. до 08.12.2011г., когато бракът им е бил прекратен с развод, допуснат с влязло в сила на 08.12.2011г. решение №809 по гр.д.№1588/2011г. по описа на РС-Кюстендил. Според твърденията на М.З. в исковата молба, поставила началото на производството за развод, а и според твърденията на ищцата по настоящото дело, преди прекратяването на брака, съпрузите са се намирали във фактическа раздяла, считано от 27.05.2011г.

На 18.05.2010г. на ищцата е бил предоставен от „Банка ДСК” ЕАД кредит за текущо потребление в размер на 15 000 евро, обезпечен със залог върху вземания по трудово правоотношение, сключен между същите страни.

На 05.08.2009г. между М.З.  и „Банка ДСК“ ЕАД е бил сключен договор за кредит за текущо потребление с №17442480 за сума в размер на 6 000 лева, която сума на 06.08.2009г. е била усвоена. Погасяването се е извършвало по разплащателна сметка IBAN №BG 98 STSA 930000 17413512. Към датата 18.05.2010г. задължението по кредита на З. е възлизало общо на 5 674.37 лева. Задължението по този кредит е погасено изцяло на 18.05.2010г. с част от сумата по кредита, получен от ищцата на същата дата, за което е оформена операционна бележка от 18.05.2010г. - пореден номер: 6.

На 05.08.2009г. между М.З.  и „Банка ДСК“ ЕАД е бил сключен още един договор за кредит за текущо потребление с №17442607 за сума в размер на 6 000 лева, погасяван по същата разплащателна сметка. Към 18.05.2010г. неизплатеното задължение по договора е възлизало на 5 599.64 лева. Сумата е заплатена изцяло на 18.05.2010г. с част от кредита, получен от ищцата, за което е съставена операционна бележка от 18.05.2010г. – пореден номер: 7.

На 11.04.2008г. на М.З., като страна по договор за банков кредит с №501399, сключен с „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, е била предоставена сумата от 10 112.50 лева за рефинансиране на потребителски кредит и потребителски нужди. Към 18.05.2010г. задължението по този договор е възлизало на 8 755.49 лева – главница и лихви. Същият е погасен на 19.05.2010г. изцяло, чрез захранване на сметката със сумата от 8 800 лева, с източник – част от получения от ищцата банков кредит на 18.05.2010г.

Погасяването на взетия от ищцата банков заем в размер на 15 000 евро се е извършвало, чрез удръжки от трудовото й възнаграждение в размер на 363.37 лева месечно, като кредитът е бил обезпечен със залог на вземанията й по трудово правоотношение. На 13.09.2012г. кредитът е бил окончателно погасен от ищцата. За времето от 01.06.2011г. до 01.09.2012г. М.-М. е заплатила за погасяване на кредита сумата от 5 813.92 лева, а с кредитен превод на 13.09.2012г. от „СиБанк“ – и сумата от 24 634.00 лева, общо – 30 447.92 лева. Погашенията по договора от 18.05.2010г. за времето след 18.12.2011г. до 13.09.2012г. са в общ размер на 27 904.33 лева.

С влязло в сила на 06.01.2014г. решение по гр.д.№1379/2012г. по описа на КРС, М.З. е бил осъден да заплати на Е.М. сумата от 2 027 лева, представляваща подлежаща на връщане сума, като стойност на неоснователното обогатяване на З. за сметка на М., изразяващо се в увеличаване стойността на собствения му недвижим имот – апартамент №32, находящ се в гр.Кюстендил ул.“М.” №** вх,.* ет.*, в следствие на извършени от двамата, в качеството им на съпрузи, през 2008г. и 2010г. подобрения в имота и равняващо се на половината от стойността на същите, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.07.2012г., до окончателното изплащане.

 С влязло в сила решение по гр.д.№1380/2012г. по описа на РС-Кюстендил между бившите съпрузи – страни по настоящото дело, е било допуснато извършването на съдебна делба на придобити по време на брака им движими вещи, а със съдебна спогодба вещите са разпределени в дялове на съделителите.   

Според свидетелката Р.З., майка на ответника, по време на брака им всеки от съпрузите е теглил кредити, с които са правили ремонт на апартамента, в който са живеели. Свидетелката предполага, че вещите, които в последствие страните са поделили помежду си, чрез съдебна делба, са били закупени с кредити, получени от двамата.  

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства: заверени преписи от решение №809/08.12.2011г. по гр.д.№1588/2011г. по описа на КРС, операционна бележка от 18.05.2010г. - пореден номер: 6; операционна бележка от 18.05.2010г. – пореден номер:7; операционна бележка от 19.05.2010г., кредитен превод от 11.09.2012г.; удостоверение изх.№3541/29.10.2014г., издадено от „Банка ДСК“; договор за залог върху вземания по трудово правоотношение от 18.05.2010г.; договор за кредит за текущо потребление  от 18.05.2010г.; решение №346/01.07.2013г. по гр.д.№1379/2012г. по описа на КРС; решение от 06.01.2014г. по гр.д.№535/2013г. по описа на КОС; протокол от 13.05.2014 г. по гр.дело №1380/2012г.; материалите по гр.д.№1379/2012г. и гр.д.№1380/2012г., двете по описа на РС-Кюстендил; заверен препис от искова молба с вх.№17475/10.06.2011г., показанията на разпитаната свидетелка Р.З., заключение с вх.№19093/05.10.2015г. на в.л.А.Т. и заключение с вх.№2756/02.02.2016г. на в.л.М.Н.. Останалите представени от страните документи, съдът не обсъжда, тъй като част от тях представляват такива, относими към направено искане за обезпечаване на иска, а друга – относими към заявено от ответника възражение за прихващане, което не е прието за разглеждане в производството по делото.

Релевантните за спора факти са установени по категоричен начин, а преценката им налага извод за основателност на предявения иск, по следните съображения:

Не е спорно, а и се установява от доказателствата по делото, че: по време на брака си с ответника ищцата е получила банков кредит – сумата от 15 000 евро, който е погасила изцяло със средства от трудовото си възнаграждение след прекратяване на брака.

Доказа се още, че част от получения заем – сумата от 20 074.01 лева, е разходвана за погасяване на задължения по договори за банкови кредити, страна по които е бил ответникът, както и за захранване на сметка на същия.

Установи се, че след датата на фактическата раздяла, т.е. след 27.05.2011г. М.-М. е погасила по кредита, със сумите от който е извършила горните плащания, 30 447.92 лева.

Съгласно императивната разпоредба на чл.32 ал.2 от СК съпрузите отговарят солидарно за задълженията, поети от двамата или от единия от тях за задоволяване на нужди на семейството. Ако не се докаже друго, предполага се, че задълженията са били поети за задоволяване на семейни нужди /в т.см.вж. Решение №232 от 12.08.2014г. на ВКС по гр.д.№7488/2013г., IV г. о., ГК по чл.290 от ГПК/.

От горното следва изводът, че както за задълженията по трите договора за кредит, страна по които е бил М.З., така и за задължението по договора за кредит от 18.05.2010г., страна по който е била Е.М., двамата съпрузи са отговаряли солидарно, независимо от това кой съпруг е бил страна по договора. Нито се твърди, нито се доказва средствата да са били разходвани за несемейни нужди. Солидарността продължава да съществува и след фактическата раздяла, рвесп. След прекратяването на брака за непогасените задължения.

Когато един от солидарните длъжници (бивш съпруг), удовлетвори кредитора след прекратяване на брака или след настъпване на фактическа раздяла, той придобива регресно право срещу другия съпруг, за да възстанови нарушеното имуществено равновесие. Казаното произтича от нормата на чл.127 ал.2 от ЗЗД („Всеки солидарен длъжник, който е изпълнил повече от своята част, има иск срещу останалите съдлъжници за разликата“) във връзката й с чл.32 ал.2 от СК. Основанието да се търси част от платеното е в нарушения принцип на неоснователно обогатяване – чл. 59 - чл.61 от ЗЗД, защото се предполага, че погасеното задължение е задоволило нужди на семейството.

 

 

 

 

За да бъде уважен регресния иск по чл.127 ал.2 от ЗЗД на платилия солидарен длъжник, срещу другия солидарен длъжник, законодателят поставя условието да е платено в повече от дължимото от този длъжник, да е изпълнено нещо в повече от неговата част за сметка на останалите длъжници, като същевременно действа оборимата законова презумпция, уредена в чл.127 ал.1 от ЗЗД, че доколкото не следва друго в отношенията между солидарните длъжници, това, което е платено на кредитора, трябва да се понесе от тях по равно. 

Спецификата на семейните отношения, регулирани от СК, изключва приложението на чл.127 ал.1 от СК, докато съпрузите са в брак. По време на брака ако съпругът изпълни общо задължение с лично имущество, той не може да иска от другия съпруг връщане на припадащата му се част. Това следва от правилото, установено в чл.17 от СК, според който всеки от съпрузите е длъжен да осигурява благополучието на семейството, съобразно своите възможности, имущество и доходи. Липсва изискване на закона за равно участие на съпрузите във финансирането на семейството, което не винаги е възможно и е в противоречие с изискването за взаимност между тях. Приносът в семейството не се оценява само в пари, но и в личен труд и грижи за домакинството и децата. Поетото за задоволяване нуждите на семейството солидарно по закон задължение е неделимо, така че всеки от съпрузите по време на брака няма своя част от дълга, по смисъла на чл.127 ал.2 от ЗЗД и съответно- няма право да претендира връщане на надплатената разлика за извършените през този период плащания.

Не така стои въпросът за плащания, извършени след прекратяване на брака, а ако този момент е бил предшестван от фактическа раздяла между съпрузите – след настъпването й, тъй като фактическата раздяла изключва съвместния принос и общността на средствата.

Горното обосновава извода на съда, че ищцата, като е изтеглила кредит в размер на 15 000 евро на 18.05.2010г., от които е разходвала 20 074.01 лева за погасяване на задължение, което е тежало на двамата съпрузи и в последствие, след настъпване на фактическата раздяла е върнала на кредитора със свои лични средства сумата от 30 447.92 лева, има правото да иска от другия солидарен длъжник връщане на половината от платеното. Когато през време на брака единият съпруг е поел парично задължение по банков кредит и е погасил с получените парични средства предходни парични задължения, за които двамата съпрузи отговарят солидарно, тъй като са били поети за задоволяване на нужди на семейството, то новото парично задължение по банковия кредит несъмнено и във всички случаи, също е поето за общи нужди на двамата съпрузи (за погасяване на техни общи задължения), т.е. за задоволяване на нужди на семейството, поради което двамата съпрузи отговарят солидарно и за него /в т.см.вж. Решение №24 от 23.04.2013г. на ВКС по гр.д.№308/2012г., IV г. о., ГК по реда на чл.290 от ГПК/.

Платеното, следва да се понесе по равно от двамата солидарни длъжници съгласно чл.127 ал.1 от ЗЗД, поради което и доколкото ищцата се ограничава да претендира единствено половината от средствата, предоставени за погасяване на задължения и захранване на сметка на датите 18.05.200г. и 19.05.2010г., ответникът дължи половината от изплатената от ищцата сума, а именно сумата от 10 037.00 лева.

Не може да бъде споделено разбирането на ответника, че подобно плащане не е дължимо, тъй като със сумите от кредита са били закупени вещи, които са били поделени и са били извършени от съпрузите подобрения, отговорността за които в последствие е била разпределена между тях, най-малкото поради факта, че влагането на средства именно от банковия заем, получен от ищцата на 18.05.2010г., в закупуване на поделените движимости или в ремонтните дейности, подобрили жилището на съпруга, не се доказа. 

Съдът не възприема и друг, направен в отговора на исковата молба довод, а именно, че искът е неоснователен, доколкото погасяването на задължението по договора за банков кредит от 18.05.2010г. е било извършено от ищцата, чрез удръжки от трудовото й възнаграждение, което от своя страна представлявало съпружеска имуществена общност. Режимът на общността между съпрузи е дефиниран в чл.21 ал.1 от СК и според него вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити. Кои имущества са лични казва чл.22 от СК, но лични имущества са и всички онези, непосочени в чл.21 ал.1 от СК, които се подразбират по аргумент от противното – тези, които не представляват вещни права и които не са придобити в резултат на съвместен принос. Вземанията, каквито представляват трудовите възнаграждения, стоят вън от законовите обекти на съпружеската имуществена общност, тъй като не попадат в понятието за нея. Следователно не може да се приеме, че погасяването, е било извършвано с общи семейни средства, още по-малко такъв характер може да бъде придаден на трудовите възнаграждения, получавани от ищцата след датата на фактическата раздяла.  

Изложеното очертава основателността на предявения иск, който следва да  бъде уважен изцяло. Върху сумата се дължи законната лихва от предявяване на иска до изплащането.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК, на ищцата се следва заплащане на всички сторени в производството по делото разноски, а именно: за държавна такса 411.48 лева, за адвокатско възнаграждение 800.00 лева и за вещи лица 235.98 лева, или общо – 1 447.46 лева.

Воден от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

О С Ъ Ж Д А М.А.З. с ЕГН ********** ***, да заплати на Е.З.М.-М. с ЕГН ********** ***, следните суми: 10 037 лева (десет хиляди тридесет и седем лева), представляваща подлежаща на връщане сума, като съставляваща половината от разходваните от М.-М. средства, както следва: на 18.05.2010г. - 5 674.37 лева и 5 599.64 лева, предоставени за погасяване на два кредита на З., и на 19.05.2010г. – 8 800 лева – предоставени за захранване на банкова сметка ***, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 24.11.2014г., до окончателното изплащане, както и 1 447.46 лева (хиляда четиристотин четиридесет и седем лева и четиридесет и шест стотинки), представляваща сторени по делото разноски.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Кюстендил с въззивна жалба в 2-седмичен срок от датата на получаване на препис.

 

                                                     

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: