Мотиви
към ПРИСЪДА №..... по Н.О.Х.Д
№ 281/ 2015 год.
по описа на КРС
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - гр.Кюстендил
е предявила против :
Т.Б.Т. , ЕГН – *********
, родена на *** *** , обвинение за извършено от нея престъпление по чл. 212 , ал.1,във
вр. с чл.26 ал.1 НК..
Прокурорът поддържа обвинението като
счита, че подсъдимата следва да бъде призната за виновна в извършването на
горепосоченото престъпление като и бъде наложено минималното предвидено по
закон наказание , изпълнението на което да бъде отложено на основание чл.66
ал.1 от НК.
Защитата в лицето на адвокат Л.К. не оспорва фактите, установени в обвинителния акт като счита , че
съдът следва да
наложи условна присъда.
Подсъдимата моли за налагане на
по-леко наказание.
Съдът, като обсъди доводите на страните и
съобрази събраните по делото гласни и писмени доказателства, както и тези
намиращи се в досъдебното производство, прецени
по отделно и в тяхната съвкупност, съобразно с вътрешното си убеждение, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА :
Подсъдимата Т.Б.Т. , ЕГН – ********* , родена на *** *** , ***, ***, начално образование, омъжена, не осъждана, безработна.
На 27.01.2011 год. Подсъдимата Т. отива в Дирекция „социално
подпомагане” гр Кюстендил ,където подава молба –декларация с вх. № И -512/27.01.2011 година за отпускане на
месечна помощ за прехрана.Условие за да получава месечни помощи и целева помощ за
отопление е тя /
респективно съпругът и / да не
е регистрирана като Едноличен търговец , да не е собственик на капитал на Търговско
дружество и да няма други доходи. В подадената молба – декларация подсъдимата декларирала
,че отговяра на изискванията на закона и била одобрена за получаване на месечна
помощ .така получила в периода от м.май 2011 година до м.декември 2011 година
сумата от 822,30 лева , парични средства собственост на министерство на труда и
социалната политика- Агенция за социално подпомагане. През този период от време
на дата 10.08.2011 година подсъдимата посетила отново офиса на социалните
служби и подала нова декларация за социално подпомагане – за отпускане на
месечна помощ за закупуване на отопление. В точка ХІ на молбата Т. отново
декларирала ,че нито тя нито съпругът и имат регистрация като едноличен търговец
и не са собственици на капитала на търговско дружество. Въз основа на така
декларираното получила на 08. 09. 2011 год. порично подпомагане в общ размер на
289,60 лева. На 20.01.2012 година подала нова декларация входирана като И
-334/20.01.2012 година за отпускане нова помощ за прехрана и в точка ХІ отново
декларирала ,че нито тя нито съпругът и имат регистрация като едноличен
търговец и не са собственици на капитала на търговско дружество.След така
декларираното тя получила сумата от 1139,90 лева. На 26.07.2012 година подала
нова декларация входирана като № И 1654/26.07.2012 година и отново в точка ХІ
декларирала ,че нито тя нито съпругът и имат регистрация като едноличен търговец
и не са собственици на капитала на търговско дружество.Така на 20.08.12година
получила сумата от 328,60 лева социално подпомагане.На 13.02.2013 година отново
в гр. Кюстендил в Дирекция „Социално подпомагане” подала молба-декларация с вх.
№ И-735/13.02.2013 год. и декларирала че нито тя нито съпругът и имат
регистрация като едноличен търговец и не са собственици на капитала на
търговско дружество. При това за периода м.февруари 2013 година до м.декември
2013 година получила сумата от 807,55 лева за социално подпомагане въпреки , че е
запозната както с правата си, така също и с задължението да декларира верни
данни и обстоятелства в попълваните Молби - Декларации до Директора на Дирекция
"Социално подпомагане" гр. Кюстендил. В
тези Молби-Декларации подсъдимата Т.
декларирала, че нито
тя нито съпругът и са
регистрирани като едноличен търговец или собственик на капитал на търговско дружество. По този
начин с подписване на тези Молби-Декларации подсъдимата Т./ след като е знаела ,че
съпругът и С.С.T. бил едноличен собственик на
капитала на „капитал Груп” ЕАД , гр. Кюстендил е осъществила състава на престъпление по чл.212 ал.1
във вр.с чл.26 ал.1 от НК. Деянието и е установено след като при справка през м. януари 214 година от
Търговският регистър се установява ,че съпругът и е собственик на ЕАД „Капитал
Груп” от 30.04.2011 година.за нуждите на проведеното досъдебно производство е
извършена извършената
Графическа експертиза в резултат на която се доказва, че подпистие положени срещу "Декларатор" на гърба на процесиите
Молби-Декларации са изпълнени от подсъдимата Т.Б.Т..В своите свидетелски показания служителите към Отдел "Социална
закрила" при Дирекция "Социално подпомагане" гр. Кюстендил -
свидетелите Б.И.Ш., Л.Б.Б., M.Г.М. , К.Г.К., Ц.К.Й., С.С.Т. заявяват, че подсъдимата Т. лично пред тях на определени дати е подписвала
процесиите Молби-Декларации. Свидетелят Б.И.Ш.,като ръководител на социалната
служба след получаване на информация относно извършеното от подсъдимата и
проверка е подал сигнал до КРП за извършеното престъпление.
КРС , след като обсъди по отделно и в
тяхната съвкупност събраните по делото доказателства , приема за установено
следното:
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА :
Изложените фактически положения, съдът прие
за безспорно установени на базата на
самопризнанието на подсъдимата , подкрепящо се от
събрания по делото доказателствен материал, показанията на разпитаните на
досъдебното производство свидетели, за които с изрично определение бе одобрено
съгласие на страните да се ползват протоколите за разпит от досъдебното
производство, както и останалите протоколи за процесуално следствените
действия, изготвени на досъдебното производство и приобщени към
доказателствения материал по реда на
чл.373 ал.1 от НПК. Между доказателствата на делото съдът не намира съществени
противоречия, които да обсъжда.
Преценявайки събраните по делото
доказателства, съдът намира, че се установи по категоричен начин, че
подсъдимата Т.Б.Т., както от обективна, така и от субективна
страна е осъществил състава на престъпленията по чл.212 ал.1, вр.чл.26 ал.1 от НК. По тази правна квалификация съдът я призна за виновна и й наложи наказание.
Доколкото производството е по реда на чл. 371 т.2 от НПК съдът прие
горното за достатъчно основание за постановяване на осъдителна
присъда.
Изложената по-горе фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства,
оценени поотделно и в тяхната съвкупност. Показанията на свидетелите са непротиворечиви, обосновани и изцяло съвпадата с
установената фактическа обстановка, поради което съдът не счита за необходимо
да ги анализира. Съдът ги кредитира в цялост.
Съдът кредитира изяло останалите събраните по делото
писмени доказателства.
ОТ ПРАВНА СТРАНА :
Настоящият съдебен състав намира, че при
така установената фактическа обстановка с действията си подсъдимата Т.Б.т. от обективна и субективна страна с деянието си е
осъществил състава на престъпление по чл. 212, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от
НК, за това, че в периода от м. май
От субективна страна, подсъдимата Т.Б.Т. е
действала при пряк умисъл – съзнавала е общественоопасния характер на деянието си,
предвиждала е произтичащите от него общественоопасни
последици и е искала и е допускала
настъпването на тези последици.Обект на документната измама са обществените
отношения, осигуряващи упражняването правото на собственост върху движими вещи,
като в случая обект на посегателство са и специфичните отношения, свързани със
съставянето или използването на документи.Предмет на престъплението по чл. 212,
ал. 1 от НК е чуждо движимо имущество. Имуществото е чуждо, когато не
принадлежи изключително на дееца. Имуществото е на Агенция за социално подпомагане. В съдебната практика се приема, че
точното определяне на паричната равностойност на предмета на престъплението е
от съществено значение за изясняване степента на обществена опасност на
деянието и правилното му квалифициране. В конкретния случай обществената
опасност е висока, тъй като размерът на присвоените
пари е 3387.95 /три хиляди триста осемдесет и седем лева и деветдесет и пет стотинки/ лева. Средството, с което са извършени
престъпленията са документи с невярно съдържание,
описани по – горе. Според Постановление № 8/1978 г. на Пленума на ВС, под
понятието "документи", визирано в текста от закона, се имат предвид
всички видове неистински, преправени или с невярно съдържание документи, т. е.
както официалните по смисъла на чл. 93, т. 5 от НК, така и частните, доколкото
по силата на нормативен акт те са основание за получаване на чуждо движимо
имущество и без съдържанието им допълнително да е включено в други официални
документи.Според Постановление № 8/1978 г. на Пленума на ВС, изброените по-горе
документи са средство за въвеждане, поддържане или използване на заблуждението
или неопитността, неосведомеността на длъжностните или други лица, които
упражняват фактическа власт върху движимо имущество, за да извършат
разпоредителни действия с него - нареждане, предаване или изплащане (Решение №
580/7.ХII.1979 г. на I н. о. на ВС). Инкриминираният документ създава
привидното основание, че този, който получава имуществото, има право на това,
както и в конкретния случай.Документната измама по чл. 212, ал. 1 от НК е
съставно престъпление и включва два акта: използване на неистински, преправен
или документ с невярно съдържание и получаване на чуждо движимо имущество без
правно основание с намерение да се присвои. Според Постановление № 8/1978 г. на
Пленума на ВС, документна измама по този текст е налице не само, когато деецът
е използвал такъв документ, съставен от другиго, но и когато сам го е съставил
и после лично или посредством друго лице го е използвал. Вторият акт на
изпълнителното деяние на измамата по чл. 212, ал. 1 от НК се изразява в
получаване на чуждото движимо имущество от дееца без правно основание. Според
практиката, това означава той да придобие фактическа власт върху имуществото
или друга възможност за разпореждане. В конкретния случай подсъдимата е получила
паричните суми. В практиката се приема, че е необходимо деецът реално да е
получил имуществото, а не чрез използването на инкриминирания документ само да
се освободи от задължението да плати известна сума. Липсва и правно основание за получаването на тези
суми в конкретния случай. Документната измама по чл. 212, ал. 1 от НК е
резултатно престъпление и в практиката се поддържа разбирането, че тя е
довършена с получаването на чуждото движимо имущество от дееца, а не с причиняването
на щета на това имущество. Наличието й не е достатъчно за довършването на
престъплението.
Субект на престъплението по чл. 212 от НК
може да бъде всяко наказателноотговорно лице, включително и притежаващо
длъжностно качество.За деянието по чл. 212, ал. 1 от НК обаче, освен пряк
умисъл е необходимо деецът да е действал с намерение за присвояване на
полученото от него чуждо движимо имущество. Според съдебната практика, това
означава да се получи чуждо движимо имущество без правно основание като се използва
неистински, преправен или документ с невярно съдържание без намерение от страна
на дееца за връщане или заместването му (Решение № 237/25.IV.1995 г. на II н.
о. на ВС) както в конкретния случай. С оглед субективната страна на
документната измама по чл. 212, ал. 2 от НК, в практиката се приема, че деецът
извършва деянието с користна цел, за да даде възможност на друго физическо лице
да получи без правно основание чуждото движимо имущество.
Очевидно подсъдимата Т.Б.Т. е съзнавала, че деянието, изразяващо се в използването
на документи с
невярно съдържание с користна
цел да се получи определена парична сума без правно основание, е наказуемо и е в нарушение на законовите правила. Както и това че с действията си тя нарушава обществените отношения, осигуряващи
упражняването правото на социално подпомагане,
като в случая обект на посегателство са и специфичните отношения, свързани със
съставянето или използването на документи, както и обществения му характер,
предвиждала е настъпването на общественоопасни
последици и е целяла тяхното настъпване. Тоест прекият умисъл има интелектуален
и волеви момент.
Интелектуалният момент на прекия умисъл се изразява в
това, че подсъдимата е предвиждала
настъпването на общественоопасните последици от деянието и е съзнавала неговия общественоопасен характер. С оглед на
доказателствата става ясно, че тя е
целяла да постигне сигурен резултат –
използването на документи с невярно съдържание с
користна цел да се получи определена парична сума без правно основание. В
подкрепа на това са и приобщените по делото гласни доказателства и обясненията
на подсъдимата, които се признава за виновна и не отрича деянието.Съзнанието за обществения
характер на деянието е налице, когато извършителят знае, че конкретното негово
поведение застрашава или уврежда напосредствения обект на престъплението от
сътоветния вид - обществените отношения, осигуряващи упражняването правото на социално подпомагане, като в случая обект на посегателство са и
специфичните отношения, свързани със съставянето или използването на документи
Волевият момент
на прекия умисъл отразява, че деецът е искал настъпването на общественоопасните
последици, че той ги желае, че има за цел, цели тяхното предизвикване. Деянието
винаги е целенасочен акт, то винаги се осъществява с цел да се предизвикат
определени изменения в действителността. При резултатните престъпления, каквото
има в конкретния случай / деецът действа с пряк умисъл, когато има за цел да
предизвика опасността, която е съставомерна последица от деянието или
предвиденото в състава увреждане – съставянето на документи с невярно съдържание с
користна цел – придобиване на парични суми без каквото и да било правно
основание.
Обществената опасност на всяко деяние е негово
конкретно обективно качество и то се изразява в отрицателното въздействие върху
конкретния вид обществени отношения, обект на защита. В конкретния случай непосредствен обект на защита са
отношенията, осигуряващи упражняването правото на социално подпомагане, като в случая обект на посегателство са и
специфичните отношения, свързани със съставянето или използването на документи с невярно съдържание.
За изясняване на общественоопасния характер на
деянието поначало следва да бъдат изяснени характерът, начинът и степента на
засягане на обекта, специалните качества на дееца и субективните особености на
неговата проява.
По отношение на чл. 26 от НК:
Видно от доказателствата по делото и
фактическата обстановка, установена чрез тях, престъплението по чл. 212, ал. 1
от НК е извършено чрез няколко деяния (пет
деяния), квалифициращи се като продължавана престъпна дейност по смисъла на чл.
26 от НК.
Продължавано престъпление е налице, когато две или повече деяния / пет в конкретния случай/, които осъществяват по отделно един /чл. 212, ал. 1 от НК/ или различни състави на едно и също престъпление, са извършени през непродължителни периоди от време /от месец май 2011 година до м.декември 2013 година./ при една и съща обстановка и при еднородност на вината /виновно – с пряк умисъл/, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите /съставяне и представяне на документи с невярно съдържание с користна цел – имотна облага, изразяваща се в определни парични суми без правно основание /. Този вид престъпление е особена форма на усложнена престъпна дейност, при която деецът оказва множество отрицателни въздействия върху непосредствения обект на даден вид престъпление /обществените отношения, осигуряващи упражняването правото на социално подпомагане, като в случая обект на посегателство са и специфичните отношения, свързани със съставянето или използването на документи с невярно съдържание/ , като по този начин се стига до едно негово общо засягане. Последното е резултат от количествени натрупвания на негативни изменения в обекта или в материалните условия за неговото нормално възникване, съществуване или прекратяване. В конкретния случай са налице всички изисквания да се счете, че има продължавано престъпление по смисъла на чл. 26 от НК.
ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯ НА НАКАЗАНИЕТО:
При определяне вида и размера на
наказанието на подсъдимата, съдът взе предвид всички обстоятелства, имащи
значение за степента на нейната отговорност. Степента на обществена опасност на
деянието е висока –
касае се за множество деяния. Но в същият момент следва да се
отбележи ,че извършването на престъплението от нея е улеснено от бездеиствието
на част от длъжностните лица ,чиито служебни задължения са налагали участие в
анкетна комисия и старателно проверяване на декларираните обстоятелства пради
самото разрешаване получаване на социална помощ.По делото липсват доказателства
за изградена анкетна комисия и за активни действия по проверка на
обстоятелствата.Ако след първото деклариране на неверните обстоятелства е
извършена проверка във фирменият регистър то на анкетната комисия е следвало да
е ясно наличието на фирмата соблственост на съпругът а от там и пречката за
разрешаване на помощите.Извършеното от подсъдимата ще е останало в сферата на
недовършеният опит и нямало е да нъстъпи вредоносният резултат.
Смекчаващи отговорността обстоятелства –
чистото й съдебно минало.
Разпоредбата на чл.212 ал.1 от НК предвижда наказание
"лишаване от свобода" от две до осем години.
Доколкото производството по делото е протекло по реда
на гл.27 от НПК - „съкратено съдебно
следствие”, то в случая при определяне вида и размера на наказанието и съгласно
чл.373, ал.2 от НПК съдът е длъжен да приложи разпоредбата на чл.58А от НК,
независимо дали са налице или не предпоставките на визираната разпоредба, при
това в редакцията на тази разпоредба към деня на извършване на деянието
задължаваща съда да индивидуализира първо наказанието на подсъдимия и след това
да го редуцира с 1/3.
При индивидуализация на наказанието на
подсъдимата Т.Б.Т. съдът прецени като смекчаващи
отговорността обстоятелства добрите й
характеристични данни, както и факта, че към деня на деянието същата не е бил осъждана - т.е.
не се установява подсъдимата да има трайно
установени престъпни навици в тази насока. Като взе предвид всичко това съдът
прие, че на подсъдимата Т.Б.Т. следва да
бъде определено наказание под минималния размер съобразно с предвиденото за този
вид престъпление. В случая съдът прие ,че са налице и предпоставките на чл.55 от НК за определяне на
наказание под установения в закона минимум за този вид престъпление. В случая
са налице смекчаващи отговорността обстоятелства, изключителни такива./бездействието на служителите
спомогнало за крайният вредоносен резултат. Ето защо и в случая според съда наказанието на
подсъдимата следва да бъде определено и
индивидуализирано по реда на чл.58А, ал.4 от НК.
С оглед на всичко изложено съдът определи
на подсъдимата Т.Б.Т. наказание "лишаване от свобода"
в размер на ОСЕМ
МЕСЕЦА , като счита, че то
изцяло съответства на целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК и най- вече
на индивидуалната превенция на наказанието, насочена към поправянето и
превъзпитанието на подсъдимата.В случая са налице и
материално-правните предпоставки за приложение на института на условното
осъждане спрямо подсъдимата Т.Б.Т.. От една страна
определеното с този съдебен акт наказание „лишаване от свобода” е в размер на ОСЕМ МЕСЕЦА. От друга страна, към
датата на деянието, а и към настоящия момент подсъдимата Т.Б.Т. не е осъждана. Освен това съдът счита, че за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправянето на подсъдимата не е наложително тя да
изтърпява ефективно наложеното й наказание от подсъдимата
Т.Б.Т. „Лишаване от свобода”, тъй като не е
личност с изключително висока степен на обществена опасност. В същото време с
оглед същността на престъплението, за което КРС я признава за виновна, както и нормата на чл.66, ал.1 и ал.2 от НК съдът
счита, че на подсъдимата следва да й бъде определен изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
Съдът прие, че наложеното наказание ще съдейства за
постигане целите на специалната и генералната превенция, визирани в чл.36 от НК
и на подсъдимата ще се въздейства поправително –
възпитателно и предупредително – възспиращо по такъв начин, че същият в бъдеще
няма да бъде субект на престъпление.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
При този изход на делото и на основание чл.
189, ал. 3 от НПК подсъдимата Т.Б.Т. следва да заплати
направените по делото разноски, възлизащи в размер на 154.00 /сто петдесет и четири/ лева, които да заплати по сметка на ОД на МВР –
Кюстендил.
По изложените съображения съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: