М  О    Т  И  В  И

                          Към Присъда на КРС по Н.Ч.Х.Д. № 399/2013 г.

                                                         23.10.2014г.

 

 

 

Производството по делото е образувано  по тъжба на В.Д.К., с ЕГН – ********** *** против Д.С.А., с ЕГН – ********** и Н.  П.А. , с ЕГН – ********** и двамата от с. Слощоица, обл. Кюстендилска, ул.”Осоговска” №8. В тъжбата се излагат  факти  за  това  , че  на   28.09.2011 г., около 09:1509:30 ч.  в с. Слокощица, на ул. „Осоговска”   посочените за извършители  лица са нанесли на тъжителя побой , в резултат на който на последния са причинени телесни увреждания -  под дясно око насиняване на кожата ; екскурация от дясно на лицето ; плеврални изливи  двустранно; кървящи охлузвания  на ляв лакет; охлузвания на кожата на ляво коляно ; подутини на дистална трета  на дясна предмишница; изкълчване  на дясна  гривнена става  и изпадане в безсъзнание за около 10-15 минути. Деянието е квалифицирано от тъжителя като  престъпление по чл. 130, ал.1 от НК. С тъжбата си К. е предявил срещу двата подсъдими и граждански иск за обезщетяване на  причинени му с престъплението неимуществени вреди, изразяващи се в причинени болки и страдания. Неимуществените си вреди  тъжителят е оценил на 5000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на извършване на деянието  до окончателното й изплащане. Претендират се и сторените по делото разноски.

Подсъдимите  не се признават за виновни, но дават обяснения . Защитникът им пледира за постановяване на  присъда, при условията на чл.130, ал.3 от НК, доколкото  се  доказва по несъмнен  начин , че  тъжителят е отвърнал веднага на удара, като е нанесъл на подсъдимия  А. удар, с който му е причинил също такава телесна повреда.   

Тъжителят поддържа обвинението си и иска от съда  подсъдимите да бъдат признати за виновни, като за деянието им бъде наложено справедливо наказание  и да бъде уважен предявения граждански иск.

Съдът е уважил доказателствените искания на страните, като е допуснал събиране на гласни и писмени доказателства и доказателствени средства.

  Районният съд, след преценка на събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства и след тяхното обсъждане както поотделно, така и в тяхната съвкупност, приема за установена следната

                               

                                  фактическа обстановка :

 Тъжителят В.К. е бил на 71 години,  към датата на  деянието, инвалид, с установени множество заболявания, които го правят и трудно подвижен.Живее със съпругата си в с. Слокощица .

Подсъдимите Д. и Н. Апостолови са съпрузи, живеят в с. Слокощица в съседство с тъжителя К..

Отношенията между семейството на тъжителя и двамата подсъдими били влошени от дълги години. В двора на тъжителя К. растял орех, чийто клони се разпростирали и над тротоара,/ извън двора му/.

На 28.09.2011 г. тъжителят помолил свой познат – свидетеля Н. В., да обрули ореха в двора му, включително и клоните, които се разпростират над уличния тротоар. Около 9.15 часа на същата дата, К. излязъл със свид. В. на улицата, за да му покаже как да обрули тези клони. Като излизали от двора с тях тръгнала и свидетелката Л. К. – съпруга на тъжителя, но по молба на съпруга си тя се върнала, за да вземе стълба. Докато св. К.била в двора, по улицата минала подсъдимата Н. А., която излязла от дома си, за да хвърли боклука. Къщата на сем. Апостолови се намира на около 40 м от мястото, на което тъжителя и свидетеля В. стояли, под ореха на тротоара. Минавайки в близост до тях А. започнала да събира от падналите на земята орехи. Тъжителят й направил забележка, на която тя отговорила, че орехът е общински и тя има също толкова право да събира ореха, колкото и той. Заради възникналия спор между двамата А. повикала съпруга си – подс. Д.А..  В момента в който подсъдимият излязъл от двора на къщата на улицата излязла и свидетелката К. носейки стълбата за която се била върнала. Входната врата на къщата на семейство К. се намира на около 20-30 м от мястото на което стоели В.К. и свидетелят В.. Още с излизането си на улицата свид. К. видяла, как подсъдимият А. се затичал към съпруга й и го ритнал с крак в корема.  Пострадалия К. се занесъл, но преди да падне на земята успял да  удари  подсъдимия в   лявата част на лицето, като от удара  били засегнати лявото  око и носа на  А..  След като К. паднал на земята подсъдимият  започнал да го рита по цялото тяло, като един от ударите, нанесени  с крак, попаднал в областта на дясната  китка на  тъжителя и именно този удар  причинил на  тъжителя най-силни болки.  Н.А. стояла до тях като била наведена над главата на тъжителя. Намиращият се на същото място свидетел Н. В. много се изплашил от случващото се и се отдръпнал в страни.

      Виждайки поваленият на земята свой съпруг свидетелката К. подпряла бързо стълбата която носела на оградата и се затичала към тях, за да го предпази от ритниците на подсъдимият А..  Докато свидетелката К. дърпала Д.А., пред дома на тъжителя спрял бял микробус, от който слязъл свидетелят О. К. – син на тъжителя. Свидетелят К. виждайки, че баща му е паднал на земята и е ритан и удрян по тялото от подсъдимия А. веднага се затичал към тях, за да спаси баща си. Виждайки тичащия към тях свидетел О. К. подсъдимите се отдалечили от тъжителя и тичешком се прибрали у дома. Афектиран от видяното О. К. тръгнал след тях, но майка му – свидетелката Л.К. го спряла. Те останали до тъжителя, който лежал на земята неподвижен.Уплашена за състоянието на съпруга си К. влязла бързо в дома си и взела вода, за да го напръска и свести. През това време свидетелят О. К. позвънял на телефон 112 и сигнализирал за нанесения на баща му побой. Тъжителят изпитвал силни болки в различни части от тялото си от нанесените ритници и удари от подсъдимия А.. След около 15 минути на мястото на инцидента пристигнал екип на ЦСМП. Свидетелят О. К. помогнал на екипа да качат баща му в линейката. Свидетелката Л. К. също се качила в линейката. Пострадалят бил закаран в МБАЛ „Д-р Н. Василиев” където е прегледан и настанен за лечение. Направени са необходимите изследвания и рентгенографии. Около 15 минути след като пострадалият бил закаран с линейка в гр. Кюстендил мястото на побоя било посетено и от полицейски екип. Свидетелят К. , който останал на място обяснил на полицейските служители че баща му е бил нападнат и пребит от семейство К.. Свидетелят О. – младши полицейски инспектор при РУП Кюстендил, посетил дома на подсъдимите, разговарял с тях, след което им съставил предупредителен протокол по ЗМВР.  Свидетелят О.  потвърждава в показанията си , че когато е отишъл в дома на подсъдимите от носа на подс. А. е  текла кръв. Служителите на РУП К-л посетили и МБАЛ, където бил настанен пострадалият К..На него също бил съставен и връчен предупредителен протокол по ЗМВР.В хода на съдебното следствие са изготвени няколко съдебно мед експертизи както и съд психиатрична такава на пострадалия К..

Поради първоначалното заключение на в.л. д-р Л., че на пострадалия е било причинено телесно увреждане носещо белезите на средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 ал.2 от НК /фрактура на дясна лъчева кост/ и по искане на подсъдимите е назначена тройна съд. медицинска експертиза, в която експертите категорично отричат възможността на пострадалия да е било причинено телесно увреждане от вида на описаното от д-р Л.. Според тяхното заключение от нанесените ритници и удари от подсъдимия у пострадалия са били налице следните травматични увреждания: кръвонасядане под дясното око; охлузвания в дясната половина на лицето; контузия на гръдния кош в ляво; контузия на корема в лявата подребрена област; охлузване на левия лакет;отток в областта на долната трета на дясната предмишница и отток на дясната китка; кръвонасядане на ляво коляно.  Според вещите лица тези травматични увреждания са причинили на пострадалия К. временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Относно въпроса за наличието на счупване на дясната лъчева кост, каквото твърди вещото лице д-р Л., вещите лица от тройната експертиза сочат, че липсват рентгенови данни за травматични изменения на костите на китката на ръката, касае се за навяхване на дясната киткова става, получено на фона на остеопоротични възрастови промени и прогресиращи артрозни промени с болестен нетравматичен характер. Експертизата категорично приема, че и за това телесно увреждане се касае за временно разстройство на здравето, неопасно за живота и не е било налице трайно затруднение в движението на крайника.

По искане на тъжителя, което е направено още с тъжбата в хода на съдебното следствие е назначена изготвена и приета и съдебно психиатрична експертиза. Според вещото лице д-р Р. у пострадалия е установена реакция на стрес с последващо разстройство в адаптацията. След инцидента на 28.09.2011 г. у К. са били налице и двата вида симптоми – на страх и чувство за застрашеност, с последваща очакваща тревожност и опасение. Тези състояния според вещото лице не представляват тежка психична болест, но са наложили специализирано лечение  и могат да бъдат квалифицирани като реакция към стрес, с последващо разстройство в адаптацията. Според експерта описаното психично разстройство породено у пострадалия в резултат от преживяното на 28.09.2011 г. е от групата на реактивните психични заболявания и по своята същност може да бъде квалифицирано като временно разстройство на здравето неопасно за живота.

В хода на съдебното следствие по искане на подсъдимите е назначена съдебно медицинска експертиза, която да установи дали и какви телесни увреждания са получили същите в деня на инцидента.

Видно от тази експертиза в деня на  инцидента  подс. А. е получил следните травматични увреждания : контузия на лява очна ябълка. Кръвоизлив под  конюктивата  на лявото  око. Охлузвания и  кръвонасядания по лицето .Разкъсно-контузна рана  на носа , счупване на носните кости.  Тези телесни увреждания са причинили на подс. Д.А.  временно разстройство на здравето , неопасно за живота.

 Установени са телесни увреждания и по подс. А., но  доколкото съдът не прие за установено  някой да й е нанесъл удари в момента на  сбиването между съпруга й и тъжителя , тези телесни увреждания останаха извън обсега на  изследване.  

 

 Горната фактическа обстановка, съдът намери за установена позовавайки се на събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства. Последните съдът анализира в следния смисъл :

Свидетелските показания  оформят две  групи. В първата група са тези на  свид. Л.  К.,  Н. В. и О. К..  И тримата свидетели са очевидци  на инцидента, като първите двама  свидетели са присъствали на  цялото сбиване , а свид. О. К.  е възприел   случващото се от момента, в който баща му – тъжителя К. е бил вече повален на земята.  Показанията им са последователни , непротиворечиви и  детайлни, поради което и съдът ги кредитира изцяло.

  Противоречиви на тези показания са само показанията на свид. С. Н. и свид. П. М..  Показанията на първата свидетелка съдът не кредитира. Според защитата  тази свидетелка е  възприела изцяло случващото се , стоейки пред дома на сем. А..   Установи се по делото, че от вратата на  двора на сем. А. до мястото , на което са се намирали тъжителя и подсъдимия няма видимост, тъй като самият път прави лек завой / дъга/, което обстоятелство прави невъзможно  от мястото , на което е стояла  Н. същата да е възприела  случващото се.  В допълнение на тази невъзможност е и фактът, че никой от другите  свидетели, които са очевидци не е видял Н. , което отново свидетелства, че дори да е била  пред входната врата на А., тя не е можела да вижда случващото се  между страните по дулото.

 Показанията на свидетеля М., съдът кредитира изцяло .  За достоверни, съдът прие твърденията му , че по молба на дъщерята на подсъдимите, той  ги е закарал за преглед в МБАЛ „Д-р Н. Василиев”АД в гр. Кюстендил, както и  относно състоянието на подс. А..  В описаните на състоянието на подсъдимата А., обаче неговите показания са доста  общи и не свидетелстват по категоричен начин за наличие на телесни увреждания. Според него тя е била „доста зле, треперела, оплаквала се от главоболие и имала зачервявания по главата”.

 

 

 

 

 

 

                                       ОТ ПРАВНА СТРАНА

 

При така описаната по-горе фактическа обстановка, съдът приема за установено по категоричен начин, че  подсъдимият  А.  осъществил от обективна и субективна страна всички съставомерни признаци на престъпния състав по чл.130, ал.1  от   НК, за това, че на   инкриминираната дата  и място е нанесъл на пострадалия В.К. удари с ритници и юмруци , в  областта на цялото тяло, като с един от тези ритници е  причинил навяхване на дясна киткова става , което е наложило  имобилизране на крайника в тази част. Отделно от това е причинил и описаните по-горе  охлузвания и  кръвонасядания.Всички описани телесни увреждания представляват  временно разстройство на здравето, неопасно за живота .

Съгласно Постановление №3/1979г. на Пленума на ВС такава телесна повреда е налице когато на пострадалия са причинени анатомични увреждания или функционални смущения извън, визираните в чл.128, ал.2 и чл.129, ал.2 НК.Такива са “всички увреждания, които не са завинаги, постоянни, продължителни, трайни или временно опасни за живота. Касае се за временно разстройство на здравето, изразяващо се в леко увреждане в анатомичната цялост на организма или тъканите, както и по-леки изменения във физиологичните функции. Посоченото по-горе увреждане, причинено на  К. попадат в обхвата на посоченото в П 3/79г., поради което представлява лека телесна повреда по  смисъла на чл.130, ал.1 от НК.

Съдът, изследвайки  обаче доказателствата, прие, че следва да се приложи по отношение на обвинението за престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК института на реторсията, уреден в  чл. 130, ал. 3 от НК, като освободи подсъдимия   А.  от наказание, тъй като на  същата дата и на същото място  тъжителят В.К.   е отвърнал веднага на подсъдимия  със също такава телесна повреда. За да стори горното, съдът съобрази съдебната практика и най - вече посоченото в ТР № 51/89 г. по н. д. № 41/89 г. на ОСНК при ВС. Съдът изследвайки вида на причинените взаимно телесни повреди от тъжителя и подсъдимия, прие, че на 28.09.2011 г.  и тъжителя, и подсъдимия са си причинили взаимно еднакви по степен увреждания, респ. еднакви по вид леки телесни повреди по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК. Като брой леките телесни повреди по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК са повече спрямо тъжителя, но са еднакви по вид с тези причинени на подсъдимия, затова и съда прие, че е приложима нормата на  чл. 130, ал. 3 от НК освобождавайки и подсъдимия и тъжителя от наказание.

И двете нападения са противоправни, като съдът приема, че подсъдимият не е изправен пред неизбежна отбрана. Този институт брани правото на едно лице, което неправомерно е нападнато, да защити своите застрашени интереси, като нарани нападателя, с цел да преустанови нападението. По делото обаче има доказателства за предшестващия сбиването конфликт, в който и двамата са участвали и затова съдът счита, че никой от тях не е действал правомерно, поради което не може да се ползва от института на неизбежната отбрана. Те са имали възможност да разрешат недоразуменията помежду си по мирен и цивилизован начин, но не са го направили и затова последващото им поведение е неправомерно и в нарушение на обществените отношения, охраняващи чуждото право на здраве и телесна неприкосновеност.

Всичко гореизложено  мотивира съда да приеме, че справедливо в настоящия случай е именно  приложението на  чл. 130, ал.3 от НК и подсъдимият не следва да бъде наказван за причинената от него на пострадалия лека телесна повреда, защото е непосредствено след извършване на деянието, сам е понесъл също такава телесна повреда от пострадалия. По този начин лицата са се поставили в еднакво положение пред наказателния закон и това снижава обществената.

По отношението на  обвинението повдигнато с тъжбата срещу подсъдимата  А., съдът намери  същото за недоказано.  Присъствието й на мястото на  инцидента е установено по несъмнен начин, но не се доказа  твърдението на тъжителя , че  тя е нанасяла удари  по  пострадалия. Показанията дори на  свидетелите на тъжителя не са категорични в тази посока.  Поради горното съдът оправда А.  изцяло. 

 

                                      ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК

 

 Доколкото  с присъдата си , съдът  приложи института на реторсията ,  намирайки , че  пострадалият е отвърнал на ударите на подсъдимия  причинявайки му също  телесно увреждане  по смисъла на чл. 130, ал.1 от НК, то по този начин частично са обезвъзмездени моралните вреди от престъплението, затова съдът е уважи частично предявеният от пострадалия срещу подсъдимия гражданск иск, като му  присъди сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, като  отхвърли предявеният граждански иск над този размер като неоснователен. Съдът  прецени, че от виновно извършеното от подсъдимия А.  престъпление, на пострадалия К. са причинени лека телесна повреда, в резултат на която той е понесъл болки и страдания, установени по вид и характер по делото, както и реакция на стрес с последващо разстройство в адаптацията, определена от вещото лице – психиатър,  също като „временно  разстройство на здравето , неопасно за живота”. Тези вреди от нематериален характер по правилата на чл. 45 от ЗЗД  подсъдимият е длъжен да  обезщети. При определяне на размера на обезщетението, съдът по правилата на чл. 52 от ЗЗД  прецени, че справедливия размер на обезщетението е в размер на 2000 лв., защото макар да са установени причинените  на К. телесни наранявания, по делото е доказано, че веднага след като е понесъл тези наранявания, той е отвърнал на подсъдимия и също му е причинил телесна повреда. По този начин той сам частично е репарирал понесените вреди и затова предявеният от него граждански иск не може да бъде уважен в цялост. Съдът прецени, че с присъдените суми в достатъчна степен ще бъдат репарирани понесените от пострадалия неимуществени вреди, като върху тези суми се дължат законни лихви от датата на причиняването на вредите, до окончателното им изплащане.

Така мотивиран съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                                       Районен съдия :