МОТИВИ
към ПРИСЪДА по НОХД №127/2008г. по
описа на КРС
Кюстендилска районна прокуратура е внесла за
разглеждане обвинителен акт против К.И.Т. *** за две престъпления по чл.212,
ал.1, пр.1 и 2 НК, както и две престъпления по чл.313, ал.2 във вр. ал.1, пр.1
НК.
В обвинителния акт се твърди, че Т.:
- на 12.02.2007г. в ТД на НАП – гр. Кюстендил, чрез
използване на документ с невярно съдържание – ГДД №1706/12.02.2007г. по чл.41
от ЗОДФЛ за 2006г., в която на л.19, графа “Подпомагане на хора с увреждания”,
е отбелязано дарение в размер на 1400.00
лева в полза на З.К.К. и на л.3, в графа 12 “Данъчно облекчение за деца”, е
отбелязано данъчно облекчение за едно ненавършило пълнолетие дете – 360.00 лева
и неистински документи, приложени към ГДД №1706/12.02.2007г. – договор за
дарение от 21.06.2006г. между К.И.Т. и З.К.К., в който подписът за “надарен” не
е положен от З.К.К. и ДПДОД по чл.29а, ал.7 от ЗОДФЛ, в която подписът за
“декларатор” за другия родител – В.К.Р.-Т. не е положен от нея, е получил без правно основание на
15.02.2007г. по банков път чрез банка БПБ по банкова сметка ***: ***
– чуждо движимо имущество – парични средства в български лева в размер на
421.60 лева (за ползване на данъчно облекчение за дарение - 335.14 лева и за ползване на данъчно
облекчение за едно дете – 86.44 лева), собственост на ТД на НАП – гр.
Кюстендил, с намерение да го присвои;
- на 12.02.2007г. в ТД на НАП – гр. Кюстендил е
потвърдил неистина в писмена декларация – ГДД №1706/12.02.2007г. по чл.41 от
ЗОДФЛ за 2006г., която по силата на този закон се дава пред орган на властта –
ТД на НАП – гр. Кюстендил, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства
– на л.19, графа “Подпомагане на хора с увреждания”, е отбелязано дарение в
размер на 1400.00 лева в полза на З.К.К. и на л.3, в графа 12 “Данъчно
облекчение за деца”, е отбелязано данъчно облекчение за едно ненавършило
пълнолетие дете – 360.00 лева, с цел да избегне заплащане на дължими по ЗОДФЛ
данъци – в размер на 421.60 лева (за ползване на данъчно облекчение за дарение
– 335.14 лева и за ползване на данъчно облекчение за едно дете – 86.44 лева);
- на 01.02.2008г. в ТД на НАП- гр. Кюстендил, чрез
използване на документ с невярно съдържание – ГДД №677/01.02.2008г. по чл.50 от
ЗДДЛФ за 2007г., в която на л.4, таблица 5 “Данъчно облекчение за дарения”, е
отбелязано дарение в размер на 800.00 лева в полза на Й.Г.Ч. и на л.4, таблица
4 “Данъчно облекчение за деца”, е отбелязано данъчно облекчение за едно
ненавършило пълнолетие дете – 420.00 лева и неистински документи, приложени към
ГДД №677/01.02.2008г. – договор за дарение от 03.12.22007г. между К.И.Т. и Й.Г.Ч.,
в който подписът за “надарен” не е положен от Й.Г.Ч. и декларация по чл.21,
ал.8 от ЗДДФЛ за ползване на данъчно облекчение за деца, в която подписът за
“декларатор” за другия родител – В.К.Р.-Т. не е положен от нея, е получил без
правно основание на 21.02.2008г. с платежен документ № МО1520 по банкова сметка ***: *** на Банка ДСК – клон гр.
Кюстендил, чуждо движимо имущество – парични средства в български лева в размер
на 181.09 лева (за ползване на данъчно облекчение за дарение – 80.29 лева и за
ползване на данъчно облекчение за едно дете – 100.80 лева), собственост на ТД
на НАП – гр. Кюстендил, с намерение да го присвои;
- на 01.02.2008г. в ТД на НАП – гр. Кюстендил е
потвърдил неистина в писмена деклрация – ГДД №677/01.02.2008г. по чл.50 от
ЗДДФЛ за 2007г., която по силата на този закон се дава пред орган на властта –
ТД на НАП – гр. Кюстендил, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства
– на л.4, таблица 5 “Данъчно облекчение за дарения”, е отбелязано дарение в
размер на 800.00 лева в полза на Й.Г.Ч. и на л.4, табл.4 “Данъчно облекчение за
деца”, е отбелязано данъчно облекчение за едно ненавършило пълнолетие дете –
420.00 лева, с цел да избегне заплащане на дължими по ЗДДФЛ данъци в размер на
181.09 лева (за ползване на данъчно облекчение за дарение – 80.29 лева и за
ползване на данъчно облекчение за едно дете -100.80 лева).
Така се поддържа обвинението срещу подсъдимия от тримата
представители на Районна прокуратура, които молят същият да бъде признат за
виновен за извършените от него престъпления и му се наложат конкретни
наказания, съответно да се определи общо най-тежко такова.
Подсъдимият
не се признава за виновен, с изключение на деянията, свързани с представянето
на декларации от името на бившата му съпруга за ползване на данъчни облекчения
за непълнолетното им дете. Дава обяснения за случилото се и моли за оправдателна
присъда.
Защитникът
му - адв.Й. от АК - гр.Кюстендил пледира за постановяване на присъда с
приложение на чл.212б, ал.1, т.4 във вр. с чл.78а НК.
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства и при
условията на чл. 14 и чл. 18 НПК, прие за установено следното:
ПО
ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА
К.И.Т.
е роден на ***г. в гр. Кюстендил, живущ ***, българин, български гражданин, с
висше образование, разведен, директор на РУСО – гр. Кюстендил, неосъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият
Т. бил в брак със св. Р., като от януари 2007г. същите се намирали във
фактическа раздяла, а с влязло в сила решение от 26.02.2008г. по
бр.д.№34/2007г. бракът по между им е прекратен. От брака имат едно дете –
непълнолетната Б. Т..***, Т. назначил на
работа св.К.К. през 2002г. Двамата имали любовна връзка, която продължила до
2008г. В РУСО като счетоводител работила и св.Х.-сестра на К.К.. Подсъдимият се
познавал и с техния баща- покойния от 14.06.2008г. З К, за който знаел, че е с
75 % намалена работоспособност.
Бабата
на подсъдимия – св.Й.Ч. от дълги години страдала от различни заболявания, в
това число от болестта на Паркинсон. Подсъдимият се грижил за нея, предоставяйки
й значителни средства за лекарства, храна и всичко необходимо.
В началото на 2007г. сред служителите на РУСО-Кюстендил се коментирала възможността за получаване на данъчни облекчения при извършване на дарение при съответните условия и ред. Подсъдимият решил да се възползва от тази възможност, като възложил на свои служители, в това число и св.Е.Х. да подготвят годишна данъчна декларация по чл.41 от ЗОДФЛ за 2006г. от негово име. Декларацията била подготвена от неустановен служител в РУСО-Кюстендил. Изчислено било, че при съответния облагаем доход от 13 965,66 лева, размера на ползваното облекчение при подпомагане на хора с увреждания чрез дарение е 1 396,57 лева или 10% (чл.20, ал.7 ЗОДФЛ). При това положение било необходимо да се снабди със документ, удостоверяващ факта на извършено дарение. Х. попълнила бланка за договор за дарение, в която отразила, че същият е сключен на 21.06.2006г. между работодателя й и баща й З. К за сумата 1400 лева, като положила подписите в договора и разписката за получената сума от името на З К със ясното съзнание, че такава сума въобще не е давана на баща й. Подсъдимият подписал договора от свое име.
Подготвена
била и декларация по чл.29а, ал.7 от ЗОДФЛ за ползване на данъчно облекчение за
деца, включваща и декларация от другия родител, съгласно чл.29а, ал.4 от с.з.
(че последният няма да ползва намалението) като същата била подписана от неустановено
лице, вместо другия родител - В.Р..
Посочените
обстоятелства, а именно: извършено дарение в размер на 1400 лева в полза на З. К., предполагащо
данъчно облекчение за дарение в размер на 1396,57 и данъчно облекчение за едно
дете в размер на 360 лева, били отразени в ГДД за 2006г. Подсъдимият подписал
декларацията със съзнанието, че така посочените и отразени в нея обстоятелства
са неверни.
На
12.02.2007г. подсъдимят Т. *** по ЗОДФЛ за 2006г., ведно с декларацията по
чл.29а, ал.7 от ЗОДФЛ, инкорпорираща декларация от другия родител и приложил
посочения договор за дарение и експертно решение на ТЕЛК, издадено на К,
удостоверяващо намалената му трудоспособност.
Декларирайки
по този начин неверни обстоятелства в подадената годишна данъчна декларация за
2006г. пред ТД на НАП – гр.Кюстендил и прилагайки към нея посочените документи,
подсъдимият мотивирал издаването на акт за прихващане или възстановяване
№968/13.02.2007г. от орган по приходите и на 15.02.2007г. получил по банков път
чрез банка Българска пощенска банка по банкова сметка № ІBAN: *** BIG BPB I BGSF сума
в размер на 421.60 лева, представляваща възстановен на данъчнозадълженото лице надвнесен
данък (данъчно облекчение за дарение – 335.14 лева и данъчно облекчение за едно
дете – 86.44 лева).
При
разговор между св.Ф. и З. К., последният заявил, че не е получавал дарение в размер
на 1400 лева от Т., съответно не е подписвал договор за такова. Същото
потвърдил и в разговор със св.В..
Възползвайки
се от сработилата схема, Т. решил да постъпи по същия начин и през 2008г.,
подавайки годишна данъчна декларация за 2007г. по чл.50 от ЗДДФЛ (в радакцията
му до изменението от 28.12.2007г.). Изчислено било, че при съответния облагаем
доход от 15094,77 лева, размера на ползваното облекчение при подпомагане на
хора с увреждания чрез дарение е 754,74 лева или 5%(чл.22, ал.1, б.”з” от
посочения закон). Подготвени били от неустановен служител декларация и договор
за дарение между Т. и неговата баба Й.Ч. за сумата 800 лева, като в случая Т.
дал договора на майка си – св.В.Т., която положила подписите в договора и
разписката за получената сума от името на Й.Ч., подсъдимият подписал договора от
свое име. Й.Ч., също като К., била
с намалена трудоспособност, т.е. отговаряла на категорията “хора с увреждания”.
Подготвена
била и декларация по чл.21, ал.8 от ЗДДФЛ за ползване данъчно облекчение за
деца, включваща и декларация от другия родител, съгласно чл.21, ал.4 от с.з.
(че последния няма да ползва намалението) като последната била подписана от
неустановено лице, вместо другия родител - В.Р..
Посочените
обстоятелства, а именно: извършено дарение в размер на 800 лева в полза на Й.Ч.,
съответно данъчно облекчение за дарение в размер на 754,74 лева и данъчно
облекчение за едно дете в размер на 420 лева, били отразени в ГДД за 2007г.
Подсъдимият подписал декларацията със съзнанието, че така посочените и отразени
в нея обстоятелства са неверни.
На
01.02.2008г. подсъдимият Т. *** по чл.50 от ЗДДФЛ за 2007г., ведно с
декларацията по чл.21, ал.8 от с.з., инкорпорираща декларация от другия родител
и приложил посочения договор за дарение и експертно решение на ТЕЛК, издадено
на Ч., удостоверяващо намалената й трудоспособност.
Декларирайки
по този начин неверни обстоятелства в подадената годишна данъчна декларация за
2007г. пред ТД на НАП – гр.Кюстендил и прилагайки към нея посочените документи,
подсъдимият мотивирал органа по приходите да му възстанови по банков път на
21.02.2008г. сума в размер на 181,09 лева, представляваща възстановен на
данъчнозадълженото лице надвнесен данък (данъчно облекчение за дарение – 80,29 лева
и данъчно облекчение за едно дете – 100,80 лева).
Видно
от служебна бележка изх.№ФС-19-70/23.01.2008г., издадена от ТП на НОИ –
гр.Кюстендил на Т. до 31.01.2008г. били възстановени по реда на 49, ал.6 ЗДДФЛ
сумата 100,80 лева. Т.е., преди да подаде годишната декларация за 2007г. Т.
напрактика е ползвал данъчното облекчение за едно дете чрез работодателя.
На
11.07.2008г. Т. подал корекционна ГДД към вече подадената такава, в която било
отразено, че надвнесеният данък е в размер на 80, 29 лева и с платежен документ
от 15.07.2008г. внесъл в приход на бюджета сумата 100,80 лева.
На
12.02.2009г. и 05.03.2009г. Т. възстановил всички получени по описания по-горе
начин суми на ТД на НАП-гр.Кюстендил, в това число дължимите лихви за
просрочие.
На
досъдебното производство е била назначена съдебно-счетоводна експертиза, изготвена
от в.л. М.Н.. Съдът прие, че същата не следва да бъде обсъждана, съответно
ценена, доколкото всички въпроси, поставени на експерта са от правен характер,
а това е недопустимо. Обвинението неправилно е обосновало изводите си,
съобразно заключението на такава недопустима експертиза.
От заключението
на изпълнената от в.л.В.Б. графологическа експертиза, която според съда е
компетентно изготвена, се установява следното:
подписът
за декларатор в ГДД по чл.50 ЗДДФЛ за 2007г. вх. №677/01.02.2008г. е изпълнен
от подсъдимия Т.; в декларацията по чл.21, ал.8 ЗДДФЛ за 2008г. за данъчно
облекчение за деца подписът за К.Т. е изпълнен от него, а на гърба на същата
декларация, подписът за В.К.Р. – Т. не е изпълнен от нея; подписите за
декларатор в ГДД по чл.41 ЗОДФЛ за 2007г. вх.№1706/12.02.2007г. са изпълнени от
подсъдимия Т.; в декларацията по чл.29а, ал.7 ЗДДФЛ за 2007г. за данъчно
облекчение за деца, подписът за К.Т. е изпълнен от него, а на гърба на същата
декларация, подписът за В.К.Р.-Т. не е изпълнен от нея; в договор за дарение от
03.12.2007г. на мястото на “дарител” подписът е изпълнен от К.И.Т.. Подписът на
мястото на “надарен” в същия договор не е изпълнен от Й.Г.Ч.; в договор за
дарение от 21.06.2006г. на мястото на “дарител” подписът е изпълнен от К.И.Т.; подписът
на мястото на “надарен” в същия договор не е изпълнен от З.К.К..
Изложените фактически
положения съдът прие за безспорно установени на базата на събрания по делото
доказателствен материл: от части обясненията на подсъдимия; показанията на
свидетелите: В.К., К.К., Е.Х. (в това число, показанията на посочените
свидетели, дадени на досъдебното производство пред съдия, приобщени по реда на
чл.281, ал.1, т.1 НПК), Р., Ф. и В.; отчасти показанията на свидетелите Т. и Ч.;
заключението на графологичната експертиза; цитираните декларации и договори за
дарение, служебна бележка, експертни решения на ТЕЛК, решение по бр.№34/2007г.
на КРС, платежни нареждания и свидетелство за за съдимост на подсъдимия.
Съдът е кредитирал самопризнанието на
подсъдимия по отношение на деянията, свързани с представянето на декларации от
името на бившата му съпруга за ползване на данъчни облекчения за непълнолетното
им дете, както и обясненията му, в частта за отношенията му с св.К.К. и св.Ч..
В тази им част обясненията му се подкрепят изцяло от събраните по делото
доказателства.
Не са кредитирани обясненията
му в останалата част, като противоречащи на всички събрани и кредитирани от
съда по делото доказателства. Според настоящия съдебен състав с тези обяснения обвиняемият
прави опит да се оневини.
Съдът е дал вяра на показанията
на свидетели В.К., К.К., Е.Х., дадени на досъдебното производство пред съдия,
приобщени по реда на чл.281, ал.1, т.1 НПК. Същите са логични, последователни и
безпротиворечиви. В голяма степен са кредитирани и показанията, дадени в хода
на настоящото производство. Съдът обаче е отчел обстоятелството, че тези
свидетели са майка и дъщери, като последните са се намирали в служебни
отношения с подсъдимия, като директор на учреждението, в което работят.
Очевидно е желанието на трите да “смекчат” дадените на по-ранен етап показания,
провокирано от посочените служебни взаимоотнешения, както и динамичните лични
взаимоотношения между подсъдимия и св.К.К.. В крайна сметка съдът прие, че
следва да се кредитират показанията им относно, това, че техният съпруг и баща З
К не е получил визираната сума 1400 лева.
Като безпротиворечиви са
кредитирани и показанията на свидетелите Р., Ф. и В..
Не са кредитирани
показанията на св.Т. и св.Ч., досежно твърдението, че синът й, респ. внукът й е
дарил на баба си сумата 800 лева и че последната е подписала, макар и с помощта
на майката, инкриминирания договор за дарение. Очевидно заинтересовани са
показанията на тези свидетели в тази им част, предвид близкото родство между тях
и подсъдимия. От друга страна, съдът е кредитирал показанията им, в частта,
досежно твърденията за грижите, полагани от подсъдимия към своята баба, в това
число, многократното предоставяне от негова страна на средства за лечението и
препитанието й. Впрочем, няма нищо по-естествено от това, внукът да подпомага
своята баба, при наличие на възможност за това.
Представените от защитата
приложения Б към фактура (л.60 и сл.) нямат характер на документ (официален или
частен), а от друга страна не са изготвени при спазване на всички императивни
изисквания за наказателно-процесуалната форма, за да послужат за възпроизвеждане
на факти – доказателства, поради което не следва да бъдат обсъждани.
ПО ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ :
Действайки по описания
по-горе начин, както от обективна, така и от субективна страна подсъдимият Т. е
осъществил две престъпления по чл.212б, ал.1, т.4 във вр. с чл.212, ал.6 във
вр. с ал.1, пр.1 и 2 НК. По тези правни квалификации съдът го призна за виновен
и му наложи наказания, като го призна за невиновен и го оправда по първоначално
повдигнатите обвинение за престъпления по чл.212, ал.1, пр.1 и 2 НК, както и
тези по чл.313, ал.2 във вр. ал.1, пр.1 НК.
Престъплението по чл.212, ал.1 НК се характеризира
със следните особености:
Документната измама има за свое средство някакъв
опорочен документ, в частност документ с невярно съдържание и неистински такъв.
Този документ пресъздава за адресата на измамата някакви несъществуващи
гражданскоправни релевантни обстоятелства, предвид на които адресатът извършва
имущественото разпореждане, убеждавайки го в тяхното наличие. Заблудата на
адресата е относно такова отразено в документа обстоятелство, което го подтиква
да се разпореди със свое или чуждо движимо имущество в полза на самия деец.
Докумунтът следователно отразява такъв несъществуващ в обективната
действителност факт, заради който адресатът на измамата погрешно се е
разпоредил.
Освен че ползва опорочен документ, като го дава на
адресата, деецът на свой ред получава след това чуждо движимо имущество.
Следователно тук има два акта – измамливо ползване на опорочен документ, и
втори – улеснен от него акт – получаване на предоставено чуждо имущество.
Докумунтната измама се характеризира и с това, че
има за свой престъпен резултат не само имуществено засягане на пострадалия,
макар и с цел за имуществено облагодетелстване на себе си или за другиго. Тя има
за престъпен резултат обективно облагодетелстване на своето собствено или чуждо
имущество, като при това деецът получи сам предмета на престъплението или даде
другиму възможността да го получи. Престъпният резултат се състои в придобиване
на владение върху предмета на престъплението от страна на дееца.
Иначе, ако облагодетелстването се заключава само в
избягване на загуба (неплащане на пострадалия) със съответно пропускане на
полза от страна на пострадалия, ще се налице две отделни престъпления – документно
и обикновена измама.
Формата и видът на вината са прекия умисъл.
Допълнително се предвижда и специален субективен признак – намерението на дееца
противозаконно да присвои полученото.
В настоящия случай безспорно
бе установено, че инкриминираните с обвинителния акт частни документи - договори
за дарение и декларациите от другия родител, съгласно чл.29а, ал.4 ЗОДФЛ,
съответно чл.21, ал.4 ЗДДФЛ (че последния няма да ползва намалението),
представляват неистински документи по смисъла на чл.93, т.6 НК. Всеки един от
тях не е съставен от лицето, което се сочи за негов автор. Категорично се
установи, че З. К. и Й.Ч. не са подписали съответния договор за
дарение, а В.Р. – посочените декларации. Заключението на графологическата
експертиза е категорично в тази посока. Отделно от това, св.Х. призна, че
именно тя е подписала договор за дарение, а не баща й - “надареният” К. Дори да
се кредитираха показанията на св.Т., според които, тя е “помогнала” на майка си
да подпише договора, то и при това положение следва да се приеме, че подписването
не е сторено по надлежния ред. Тук следва да се държи сметка на принципното
положение, че за съставянето, респективно използването на неистински документ,
при наличието на посочените от закона предпоставки, деецът носи отговорност и
когато той е с вярно съдържание, както и когато е съставен след предварително
съгласие на лицето, от чието име е издаден. Законът свързва неистинността единствено с автора
на документа - с произхода на документа. Затова документът ще е неистински и
когато е с вярно съдържание, ако посоченият в него автор не е действителният.
За да се приеме, че
сочените от обвинението годишни данъчни декларации са с невярно съдържание,
следваше да се установи, че същите съдържат неверни обстоятелства или изявления,
в частност, че Т. не е извършил даренията за посочените суми, както и че не е
отговарял на условията на закона за ползване на данъчно облекчение за дете.
Съгласно чл.225 ЗЗД, с
договора за дарение дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения,
който го приема, като дарението на движими имущества трябва да стане в писмена
форма с нотариално заверени подписи или чрез предаване. Следователно писмената
форма на договора за дарение на движими вещи (включително и парични средства)
не е форма за действителност като е допустимо сключването на договора да се
извърши и "чрез предаване", т. е. договорът за дарение на движимо
имущество е действителен като формален договор (съгласие в писмена форма) или
като реален договор (освен постигнато съгласие и предаване на вещта).
Както бе посочено, установи
се по безспорен начин, че представените с ГДД за 2006г. и 2007г. договори за
дарение са неистински документи. Следователно, същите не могат да служат като
доказателство за обективираните в тях правни сделки. Установи се, че З. К., не
само че не е подписал процесния договор, а въобще не е получил сумата 1400
лева. При това положение за никакъв договор за дарение по между им не може да
става дума. Устантови се, че Т. е подпомагал многократно св.Ч. с парични
средства. Това, разбира се, може да се разглежда като многократно извършвани
актове на дарения. Не се установи категорично обаче техният размер. През
годините предоставените от Т. на баба му парични средства може и да надхвърлят
сумата от 800 лева, но това не означава автоматично, че той е извършил едно
дарение на посочената сума, имащо значение за посочения данъчен период. С други
думи, не се установи извършването на твърдяното от Т. в ГДД за 2007г. дарение в
полза на Й.Ч. за сумата 800 лева.
Едно от условията за
ползване на данъчно облекчение за дете, регламентирано идентично, както в ЗОДФЛ,
така и в ЗОДФЛ, е лицето, което го претендира, да представи писмена декларация от
другия родител, съответно от другия приемен родител, близък или роднина, че
последният няма да ползва намалението за същата данъчна година. За да
удостовери наличието на тази предпоставка, Т. е представил през ТД на
НАП-гр.Кюстендил съответните декларации, но както бе посочено, същите не са
подписани от лицето, което се сочи за техен автор, нито пък е било налице
съгласието му за това. Т.е., подсъдимият е удостоверил невярното обстоятелство,
че другият родител няма да ползва намалението, и имплицитно, съгласието му това
да стори именно той.
При това положение се
налага изводът, че ГДД за 2006г. и 2007г. са документи с невярно съдържание,
доколкото отразените в тях и посочени по-горе обстоятелства са неверни.
Установи се, а това не се
оспорва и от защитата, че Т., в резултат на подадените ГДД и приложенията към
тях, е получил по банков път на 15.02.2007г. сумата 421, 60 лева и на
21.02.2008г. сумата 181, 09 лева. Тези суми Т. ***, т.е. получил е чуждо
движимо имущество. Към тези два момента са довършени престъпленията.
От изложеното по-горе става
ясно, че Т. не е имал правно основание да получи тези парични средства. След
като се установи, че не е извършил даренията (или най-малкото, не и такива, за
които твърди в ГДД, че е извършил) и не е отговарял на условията на закона за
ползване на облекчение за дете, то следва да се приеме, че е получил сумите
(чуждото движимо имущество) без правно основание.
По този начин, използвайки
посочените документи с невярно съдържание и неистинските такива, Т. и в двата
от визараните случаи е осъществил обективните признаци на престъплението
документна измама.
Обстоятелството, че Т.,
около 5 месеца след извършване на престъплението, е възстановил първоначално
сумата 100, 80 лева, представляваща получено чуждо движимо имущество без правно
основание (данъчно облекчение за дете), само по себе си, по никакъв начин не се
отразява на правната квалификация на деянието. То, разбира се, наред с
наличието на други специфики на конкретния случай, ще бъде обсъдено по-долу в
изложението, като имащо съответното правно значение.
От обективна страна е
налице връщане на полученото имущество до приключване на съдебното следствие в
първоинстанционния съд, което обуслови приложението на привилегирования състав
по чл.212б НК.
Настоящият съдебен състав
прие, че всяко едно от двете престъпления преставлява “маловажен случай” по
смисъла на чл.93, т.9 НК. За да достигне до този извод, съдът взе предвид относително
ниския размер на причинените щети (421, 60 и 181, 09 лева), и като съобрази, че
при имуществените престъпления, каквито са и извършените от подсъдимия,
решаващо значение и приоритет по отношение степента на обществена опасност има
неговия предмет, намери, че номиналното изражение на същия, във всеки един от
двата случаи, отнесен към икономическата обстановка в страната, налага извода
за маловажност на случая. Като се вземат предвид и останалите обстоятелства
относно личността на подсъдимия, който несъмнено притежава много добри характеристичните
данни, досегашното му професионално развитие и живот, обстоятелството, че
извършеното е изолирана проява, чийто противоправен характер е бил осъзнат
(макар и частично признато), както и отсъствието на други вредни последици,
освен предвидените в закона за съставомерност на деянието, съдът намери, че всяко
едно от двете престъпления преставлява маловажен случай и деянията на
подсъдимия следва да бъдат преквалифицирани по чл. 212б, ал. 1, т.4, вр. чл.
212, ал. 6, вр. ал. 1, пр.1 и 2 НК. В подкрепа на горния извод, съдът отчете
обстоятелството, че напрактика подсъдимият неформално е имал правото (ако беше
сторил това по надлежния ред), спазвайки всички изисквания на закона и
представяйки истински декларации от другия родител (за който се установи, че всъщност
не е ползвал намалението), да ползва данъчно облекчение за дете, доколкото е
отговарял на всички други условия и в двата случаи.
Двете престъпления са
извършени от Т. при пряк умисъл. От обективираното му поведение следва, че
същият е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е
общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване. Подсъдият е
съзнавал, че представя пред данъчните власти документи с невярно съдържание и
неистински такива, с цел да ги въведе в заблуждение, за да получи неправомерно
неследващо му се държавно имущество. Налице е било и изискуемото се от
субективна страна специално намерение, а именно да присвои полученото
имущество. Този извод не се разколебава от посоченото по-горе обстоятелство, че
на един по-късен етап е възстановил част от получената сума, най-вероятно
провокиран от факта, че преди това е бил получил същата чрез работодателя.
За да признае подсъдимия за
невиновен и съответно да го оправдае по обвиненията за двете престъпления по
чл.313, ал.2 във вр. ал.1, пр.1 НК, съдът съобрази следното:
Съгласно ППВС № 8/1978г., престъпление
по чл.212, ал.1 НК има както когато деецът сам е съставил документ с невярно
съдържание, неистински или преправен документ и после лично или посредствено го
е използувал, така и когато само е използвал такъв документ, съставен от
другиго. Самото съставяне на документите по чл.308 - 315 НК не е елемент от
състава на престъплението, защото в изпълнителното деяние влиза само
използването им. Квалификацията на деянието по чл. 212 НК обаче изключва
отделното приложение и на чл. 308 - 316 НК, защото съгласно възприетия в глава
девета - "Документни престъпления", принцип не може да се търси
отговорност и за съставянето, и за използването на неистинския или преправен
документ, или за документи с невярно съдържание.
При положение, че по
отношение на подсъдимия е повдигнато обвинение за извършено престъпление по
чл.212, ал.1 НК, от него не може да се търси наказателна отговорност и за лъжливо
документиране по чл.311-314 НК, защото отговорността е за използване на
инкриминираните документи като средство за въвеждане в заблуждение на лицата,
упражняващи фактическа власт върху чуждо движимо имущество, относно правното
основание за получаване на това имущество от дееца. След като изпълнителното
деяние обхваща само използването на инкриминираните документи, самото съставяне
на документите по чл.308-314 НК не е елемент от състава на престъплението. Отговорността
по основния състав на чл.212, ал.1 НК поглъща тази за документното престъпление
по чл.308-316 НК.
Тук следва да се посочи, че
при обвинение за документна измама по чл.212 НК не се налага повдигане и
предявяване на самостоятелно обвинение за документно престъпление. Това е така,
защото при отсъствие на престъплението по чл.212 НК, съдът може и е длъжен да
постанови осъдителна присъда по отношение на дееца, съставил инкриминираните
документи, но неосъществил следващата част от изпълнителното деяние или защото
не са били налице останалите признаци за съставомерност от обективна страна.
Не на последно място следва
да се подчертае, че за съставомерността на деянието по чл.313, ал.2 НВК, от
субективна страна е необходимо наличие на специална цел – да се избегне
заплащане на дължими данъци. Очевидно, настоящите случаи не са такива. Деецът не
е преследвал посочената цел, доколкото вече е бил заплатил съответните данъци,
като неговата цел е била по реда на възстановяването на надвнесени такива, да
получи без правно основание чуждо движимо имущество, което е и реализирал.
Институтът на освобождаване
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание,
регламентиран с разпоредбите на чл.78а НК, е неприложим, доколкото е налице
забраната по ал.6, in fine – множество престъпления.
При
определяне на наказанието на подсъдимия, за всяко от двете престъпления, съобразно
чл.54 и чл.36 НК, и като взе предвид, видът и размерът на наказанието, предвидено за това
престъпление; степента на обществена опасност на деянието и на дееца; подбудите
за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината и
отговорността като цяло обстоятелства, както и конкретните
условия на време, място и начин на извършване на престъплението, съдът наложи
на Т. наказание „пробация”,
изразяващо се в следните пробационни мерки: “задължителна регистрация по настоящ
адрес” за срок от 6 (шест) месеца с периодичност два пъти седмично и „задължителни
периодични срещи с пробационен служител” за срок от 6 (шест) месеца.
На основание чл.23, ал.1 НК
съдът наложи общо най-тежко наказание за двете престъпления, а именно:
„пробация”, изразяващо се в следните пробационни мерки: “задължителна
регистрация по настоящ адрес” за срок от 6 (шест) месеца с периодичност два
пъти седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок
от 6 (шест) месеца.
Съдът прие, че не са налице
предпоставки за увеличаване на така определеното общо наказание по реда на
чл.24 НК. За постигане целите на наказанието ще е достатъчно изтърпяването на общото
наказание.
На основание
чл.189, ал.3 НПК съдът осъди подсъдимия да заплати в полза на държавата
сторените по делото разноски в размер на 241 лева, както и 5 лева по сметка на
Районен съд-гр.Кюстендил за служебно издаване на изпълнителен лист.
По тези
съображения съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: