№

Председател :Ч.Т.

Секретар:3.Р.

като разгледа докладваното от съдия Т. НАХД №644 по описа на

съда за 2008г., и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл.ЗАНН.

Подадена е жалба от "В и К" ООД гр.Кюстендил, със седалище и адрес на управление гр.Кюстендил, ул."Цар Освободител" №15 против наказателно постановление №225-Ю-ДК/06.02.2008г., издадено от Директора на РИОКОЗ гр.Кюстендил, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. на основание чл.229, ал.З от Закона за здравето.

В жалбата се твърди, че в хода на административно наказателното производство са допуснати редица съществени процесуални нарушения, опорочаващи издаденото наказателно постановление и обуславящи неговата отмяна.

Ответника по жалбата, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата.

След преценка на доводите по жалба и събраните в хода на производството доказателства, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима-подадена в срок и пред компетентен съд, като разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

На 20.08.2007г. е извършена проверка на централното водоснабдяване на с.Долно Уйно, като е взета проба от вода от центъра на селото -1 бр. от 0.5 литра с протокол ДСК-ДК-69/20.08.2007г. от смесен магазин в селото.Преди вземане на пробата на място е направено изследване за остатъчен хлор във водата и не е установено наличие на такъв.Пробата е взета в 10.25часа, транспортирана до лабораторията на РИОКОЗ и предадена в 11.15ч.При направеното изследване е установено, че по контролираните микробиологични показатели НВЧ-коли форми питейната вода не отговаря на изискванията на наредба №9/2001 т. на МЗ, МРРБ и МОСВ за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели, приложение №1, табл.А, Б и В.За така констатираното нарушение е съставен акт за установяване на административно нарушение, в който е

описано извършеното нарушение, посочена е нарушената законова разпоредба-чл.З, ал.1 и ал.2 от Наредба №9.Акта е предявен на управителя на "В и К" гр.Кюстендил и оформен при отказ с подпис на свидетел с посочени данни.

Въз основа на така съставения акт е издадено и обжалваното наказателно постановление, в което подробно са описани извършените действия, описан е протокола за контрол на водата и е посочено, че по контролираните микробиологични показатели НВЧ-коли форми питейната вода в с.Долно Уйно не отговаря на изискванията на Наредба №9/2001 г. на МЗ, МРРБ, МОСВ, приложение №1, табл.А, Б и В.Въз основа на горното е направен извод, че на 20.08.2007г. "В и К" ООД е нарушило задължението си за предприемане на всички необходими мерки /вкл. ефективно обеззаразяване на централния водоизточник и водоснабдителната мрежа/ за снабдяване на населението с чиста и безопасна питейна вода, в следствие на което контролираната проба вода не съответства на Наредба №9.Посочена е нарушената законова разпоредба-чл.З, ал.1 и 2 от Наредба №9 и на основание чл.229, ал.З вр.чл.229, ал.1 Закона за здравето е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв.

При проверка от външна страна за съда се налага извод, че в хода на

административно наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на жалбоподателя и обуславящи отмяна на обжалваното наказателно постановление на това основание. Акта за установяване на административно нарушение е изцяло съобразен с изискванията на чл.42 ЗАНН-подробно е описано извършеното нарушение, посочена нарушената законова разпоредба, предявен за подпис на представител на дружеството, оформен при отказ на същия да подпише акта. Установи се по делото, че АУАН е съставен в РИОКОЗ Кюстендил, като служителите са отишли на място във "В и К" Кюстендил, за да предявят акта на управителя на това дружество.Установи се, че същият е отказал да подпише акта и да получи препис от него, като отказа му е удостоверен с подписите на св.К. и К..В срок и от компентентен орган е издадено обжалваното наказателно постановление, съобразено с изисванията на чл.57 ЗАНН.

Фактическата обстановка се установява от всички събрани в хода на производството доказателства.Показанията на св.К. С. са изцяло последователни и безпротиворечиви относно обстоятелствата, свързани с вземането на пробата вода, като и двамата са категорични, че при направеното на място изследване във водата не е имало остатъчен хлор.Двамата свидетели са категорични, че са взели пробата около 10.25ч., като е транспортирана до лабораторията в хладилна кутия и предадена около 11.1 Зч.Техните показания съвпадат и със съставения на място протокол за вземане проби вода от 20.08.2007г., подписан от

св.К. и С..От изготвеното лабораторно изследване и издадения протокол за контрол на води №ДСК 1956 /М-314/ от 03.09.2007г., видно от който в пробата вода е установено наличие на колиформи в размер на 3/100.

При анализ на описаните доказателства за съда се налага извод, че по безспорен начин се установява извършено нарушение на чл.З, ал.1 и 2 от Наредба №9, като жалбоподателя не е взел всички необходими мерки за осигуряване снабдяване на населението на с.Долно Уйно с чиста и безопасна питейна вода, като на 20.08.2008г. водата не е отговаряла на изискванията на Наредба №9, приложение №1, таблица А, Б и В, като във водата е имало съдържание на колиформи в посочените по-горе размери.Поради това правилно е ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя по чл.229, ал.З 33, като не е изпълнил задължениета си по Наредба №9, която е нормативен акт по прилагането на закона.

В хода на съдебни прения процесуалния представител на ответника по жалбата, твърди, че размера на наложената имуществена санкция е обусловен от обстоятелството, че това нарушение е извършено повторно по смисъла на чл.229, ал.З пр.2 вр.§ 1 т.5 ПР ЗЗ.Следва да се посочи, че в случай, че нарушението е извършено повторно, това е квалифициращ признак и чл.229, ал.З пр.2 33 е предвиден квалифициран състав на това административно нарушение.Повторно извършеното нарушение е отделно нарушение, в което е включен допълнително квалифициращ признак.В този смисъл, в случай, че се твърди наличие на такъв признак, то следва в самото начало на административното производство това обстоятелство да се посочи в АУАН, за да се гарантира изцяло правото на защита на жалбоподателя относно всички обективни признаци на нарушението.В случая, нито в акта, нито в НП е посочено, че нарушението е извършено повторно, като за съда се налага извод, че е наложена имуществена санкция в максималния предвиден за това нарушение размер по чл.229, ал.З пр.1 33-2000 лв.Преценено по този ред за съда се налага извод, че правилно е индивидуализиран размера на имуществената санкция.С описаното по-горе нарушение е поставено в опасност здравето на неограничен кръг от хора, ползващи питейната вода на с.Долно Уйно.Факта, че в питейната вода е имало съдържание на колиформи, което поставя в опасност здравето на ползващите тази вода, правилно е обусловило налагане на имуществена санкция в максималния размер на чл.229, ал.З пр.1 33.

Водим от горното, съдът

РЕШИ: