Р Е Ш Е Н И Е

                                              

                                                     гр. Кюстендил, 02.06.2010г.

 

                                                      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                                                            

КЮСТЕНДИЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, IX с-в, в открито съдебно заседание на осемнадесети март две хиляди и десета година, в състав:

                                                                            

                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ МАРИНОВА

 

при участието на секретаря С. Х., като разгледа докладваното от съдия Маринова гр. д. N 923 по описа на КРС за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:   

 

            Подадена е искова молба от *****, представляван от А. И. С., със седалище и адрес на управление: гр. Кюстендил, кв. „Запад”, бл.61, вх.Б, ет.7, ап.43, срещу К.Н.К.,***. В исковата молба се твърди, че ответникът е бил в трудово правоотношение с ищеца, възникнало на основание трудов договор N 2/29.08.2008г.,  като е бил назначен на длъжността „шофьор”, което е било прекратено със заповед N 2/30.12.2008г., връчена на ответника на 24.02.2009г. Твърди се, че на 25.03.2009г. ищецът е получил от „Андреас Андресен А/С” фактура N 2807036/25.03.2009г. за погрешна доставка на стока, осъществена на 25.10.2008г., на стойност - 1 910.57 евро или левовата равностойност от  3 736.75 лв. Посочва се, че сумата по посочената фактура е заплатена от ищеца чрез прихващане, оформено чрез протокол от 25.03.2009г. Твърди се, че виновното поведение на ответника се изразява в това, че като шофьор на товарен автомобил с рег. N КН 4213 АТ на 25.10.2008г. в гр. Молберген, Германия, е доставил погрешно ремарке. Същият е взел ремарке с рег. N OJ 7919, което е било натоварено с месо с тегло 21 432 кг., вместо ремарке с рег. N OJ 7917. Причинената щета е изчислена съгласно общите условия на Норвежката асоциация за франко превози - по 8.33 местна парична единица за килограм и е в размер на 1910.57 евро. Твърди се също така, че на 21.10.2008г. в гр. Везер, Холандия, ответникът, управлявайки товарен автомобил марка „Волво”, с рег. N КН 4213 АТ, собственост на ищеца, е ударил лек автомобил марка „Опел”, модел Виваро, с контролен рег. N 02 -  BS - FT, собственост на Ерик Хорст. Поддържа се, че вследствие на удара е причинена повреда на електрическата инсталация на товарния автомобил „Волво”, като за отстраняването й е извършен ремонт от „Волво България” ЕООД на стойност 826.20 лв., като са начислени и административни услуги на стойност - 46.94 лв. Поддържа се, че за извършения ремонт е издадена фактура N 0000022582/16.02.2009г. на стойност - 1047.77 лв. (с включен ДДС), която сума се твърди, че е заплатена от ищеца. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 1910.57 евро, представляваща обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди, изразяващи се в претърпени загуби от погрешната доставка на стока от ответника, който в качеството на шофьор на товарен автомобил с рег. N КН 4213 АТ на 25.10.2008г. в гр. Молберген, Германия, е доставил ремарке с рег. N OJ 7919, натоварено с месо с тегло 21 432 кг., вместо ремарке с рег. N OJ 7917, както и сумата в размер на 1047.77 лв., представляваща обезщетение за  претърпени щети в резултат на извършен ремонт  на товарен автомобил марка „Волво”, с рег. N КН 4213 АТ, собственост на ответника, поради причинена повреда на електрическата инсталация на товарния автомобил от ПТП, реализирано от ответника на 21.10.2008г. в гр. Везер, Холандия. Претендира се и законната лихва върху посочените суми, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане.

            Ответникът - К.Н.К. е подал писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131 ал.1 ГПК, с който оспорва предявените искове. Прави се възражение, че не е налице умисъл от страна на ответника, поради което не са налице основания за ангажиране на пълната имуществена отговорност на ответника. При условията на евентуалност се прави възражение, че причинените вреди са в рамките на нормалния производствено - стопански риск по см. на чл.204 КТ, за който не се носи отговорност.

            Кюстендилският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

            Видно от трудов договор N 2/29.08.2008г. между ****, представляван от А. И.С., в качеството на работодател, и К.Н. К., в качеството на работник, е сключен трудов договор със срок на изпитване по чл.70 КТ (до 01.03.2009г.), като работодателят е възложил, а работникът е приел да изпълнява в **** длъжността „шофьор”. Работникът е постъпил на работа на 01.09.2008г.

            Със заповед N 2/30.12.2008г. на основание чл.71 т.1 КТ е прекратено трудовото правоотношение на К.Н. К. с ****, считано от 01.01.2009г.

            От представеното по делото известие за доставяне - обратна разписка R *9250000015042* е видно, че заповедта е връчена на К.Н. К. на 24.02.2009г.

            По делото на основание чл.183 ГПК по искане на ответника са представени в оригинал фактура N 2807036/25.03.2009г. (на английски език) и фактура N 2807036/25.03.2009г. (в превод на български език), които след извършена от съда констатация между оригинала и заверените копия, находящи се в на стр.10 и  3 от делото, при която е установено пълно съответствие между тях, са върнати на процесуалния представител на ищеца оригиналите.

            Във фактура N 2807036/25.03.2009г. e посочен за издател - Андреас Андерсен А/С, Торсвеж 19, Падборг, и получател - *** и стойността - 1910.57 евро - за погрешна доставка на стока.  

            В представеното по делото известие за плащане от 26.03.2009г. - на английски език (стр. 6 от делото) и в превод на български език (стр.4-5 от делото), които са в заверено копие от процесуалния представител на ищеца, и представляват официален заверен препис по см. на чл.32 ЗА, е посочено, че от Андреас Андерсен А/С, Торсвеж 19, Падборг,  са преведени на  **** на 31.03.2009г. по банков път сумите по кредитните известия и фактури, посочени в документа.

            В представените по делото протокол от 25.03.2009г. - на английски език (стр. 18 от делото) и в превод на български език (стр.16-17 от делото), които са в заверено копие от процесуалния представител на ищеца, и представляват официален заверен препис по см. на чл.32 ЗА, е посочено, че на 25.03.2009г. Андреас Андерсен А/С, Торсвеж 19, Падборг,  е удържал на  ****” дължимата стойност по фактура N 2807036/25.03.2009г.

В представените по делото фактура N 1920417/26.01.2009г. - на холандски език (стр. 22 от делото) и в превод на български език (стр.20-21 от делото), които са в заверено копие от процесуалния представител на ищеца, и представляват официален заверен препис по см. на чл.32 ЗА, е посочено, че по поръчка N 4203228 на клиент N 000079  - Синко на рег. N КН 4213АС от Гараж Кант Антверпен - Сервиз на Волво са извършени описаните във фактурата дейности на посочената стойност в евро.

В представените по делото фактура N 9203742/03.02.2009г. - на английски език (стр. 25 от делото) и в превод на български език (стр.23-24 от делото), които са в заверено копие от процесуалния представител на ищеца, и представляват официален заверен препис по см. на чл.32 ЗА, е посочено, че сервиз на Волво e извършил описаните във фактурата дейности на обща стойност - 422.43 евро за получател N 2542.

По делото на основание чл.183 ГПК по искане на ответника са представени в оригинал фактура N 22582/16.02.2009г. - на английски език и в превод на български език), които след извършена от съда констатация между оригинала и заверените копия,  при която е установено пълно съответствие между тях, е върнат на процесуалния представител на ищеца оригинала.

Във фактура N 22582/16.02.2009г. e посочен за доставчик - „Волво България” ЕООД, и за получател - ***, извършена сервизна услуга за автомобил -  КН 4213АС (за ремонт на Волво Екшън Сървис и административни услуги) на обща стойност - 1 047.77 лв. (с ДДС).

По делото на основание чл.183 ГПК по искане на ответника е представен в оригинал фискален бон от 16.02.2009г., издаден от „Волво България” ЕООД, за сумата от 1047.77 лв., който след извършена от съда констатация между оригинала и завереното копие, при която е установено пълно съответствие между тях, е върнат на процесуалния представител на ищеца оригинала.

По делото е представен и протокол за ПТП от 21.10.2008г. (на холандски език), който е в заверено копие от процесуалния представител на ищеца, и представлява официален заверен препис по см. на чл.32 ЗА, в който е посочено, че на 21.10.2008г. в гр. Везер, Холандия, между товарен автомобил марка „Волво”, с рег. N КН 4213 АТ, собственост на ищеца, и управляван от К.Н. К., и лек автомобил марка „Опел”, модел Виваро, с контролен рег. N 02 -  BS - FT, управляван от Е.Х. е настъпило ПТП.

В дадените обяснения по реда на чл.176 ал.1 ГПК ответникът е заявил, че не е участвал в погрешна доставка на стока и че не е участвал в ПТП.

В представената по делото служебна бележка, издадена от РУ на МВР - Кюстендил, е посочено, че К.Н.К. на 28.12.2008г. е заявил в РУ на МВР - Кюстендил, че е извършена кражба на лични документи (90 бр. тахошайби за товарен автомобил КН 4213 АТ) от лек автомобил „Фиат Фиорино”, с ДК N КН 4782 АР, и е образувана преписка с вх. N 33977/08г. по описа на РУ на МВР - Кюстендил).

Останалите писмени доказателства са ирелевантни към предмета на доказване по делото и не следва да се обсъждат.

При така установените фактически обстоятелства, съдът приема от правна страна следното:

Предявени са два обективно съединени иска с правно основание чл.203 ал.2 във вр. с чл.211 КТ: първият иск - за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 1910.57 евро, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в претърпени от ищеца загуби от погрешната доставка на стока  на 25.10.2008г. в гр. Молберген, Германия, от ответника, в качеството му на шофьор на товарен автомобил с рег. N КН 4213 АТ; вторият иск - за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 1047.77 лв., представляваща обезщетение за претърпени щети в резултат на извършен ремонт на товарен автомобил марка „Волво”, с рег. N КН 4213 АТ, собственост на ответника, поради причинена повреда на електрическата инсталация на товарния автомобил от ПТП, реализирано от ответника на 21.10.2008г. в гр. Везер, Холандия.

Настоящият съдебен състав счита, че предявените искове са неоснователни и недоказани и следва да се отхвърлят. Съображенията за това са следните:

За да възникне пълната имуществена отговорност на работника или служителя с правно основание чл. 203, ал. 2 от КТ, следва да са налице следните предпоставки, които в своята съвкупност обуславят правото на иск на работодателя и неговото упражняване по реда на чл. 211 от КТ: наличие на трудово правоотношение между ищеца и ответника, което може да е прекратено към момента на предявяване на иска;  умишлено причиняване на вреда;  причинените имуществени вреди да са в резултат на противоправното поведение на работника или служителя; пряка причинна връзка между деянието на работника или служителя и вредите.

В останалите случаи, когато вредата е причинена по небрежност се носи ограничена имуществена отговорност, която се реализира по реда на чл.210 ал.1 - 4 КТ, който изключва прякото приложение на съдебното исково производство.

По делото е безспорно, че не е издадена заповед от страна на ищеца за реализиране на ограничената имуществена отговорност на ответника, а и не се твърди да е налице такава.

Всички предпоставки за реализиране на пълната имуществена отговорност са в доказателствена тежест на работодателя. Анализът на събраните по делото доказателства обаче не води до извода, че те са установени по безспорен начин.

С оглед правната квалификация на предявените искове следва на първо място да се установи, че страните  имат качеството на работодател и работник към момента на причиняване на твърдените вреди. От представения по делото трудов договор N 2/29.08.2008г. е видно, че между ***, представляван от А. И. С., в качеството на работодател, и К.Н. К., в качеството на работник, е сключен трудов договор със срок на изпитване по чл.70 КТ (до 01.03.2009г.), като работодателят е възложил, а работникът е приел да изпълнява в *** длъжността „шофьор”.

Същевременно видно от исковата молба трите имена на ответника по делото са  К.Н.К..

По делото не са ангажирани доказателства, установяващи наличието на идентичност между ответника по иска - К.Н.К. и лицето, сключило трудов договор N 2/29.08.2008г. с ищеца - *** - К.Н. К..

Следователно доколкото не е установено по делото при условията на пълно и главно доказване  наличието на материално правна легитимация на ответника по иска, е безпредметно разглеждането на останалите предпоставки за ангажиране на отговорността му на основание чл.203 ал.2 КТ.

Ето защо предявените от *****, представляван от А. И. С., срещу К.Н.К. обективно съединени искове с правно основание чл.203 ал.2 във вр. с чл.211 КТ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца: сумата в размер на 1910.57 евро, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в претърпени от ищеца загуби от погрешна доставка на стока на 25.10.2008г. в гр. Молберген, Германия, от ответника, в качеството му на шофьор на товарен автомобил с рег. N КН 4213 АТ, както и сумата в размер на 1047.77 лв., представляваща обезщетение за претърпени щети в резултат на извършен ремонт на товарен автомобил марка „Волво”, с рег. N КН 4213 АТ, собственост на ответника, поради причинена повреда на електрическата инсталация на товарния автомобил от ПТП, реализирано от ответника на 21.10.2008г. в гр. Везер, Холандия, следва да се отхвърлят като неоснователни.

 

По разноските:

            Всяка от страните претендира от другата заплащането на направените по делото разноски.

            Предвид изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. съгласно представения договор за правна защита и съдействие.

            Воден от горното, съдът

                                                                 Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от *****, представляван от А. И. С., ЕГН: **********, със седалище и адрес на управление: гр. Кюстендил, ***** срещу К.Н.К.,***, обективно съединени искове с правно основание чл.203 ал.2 във вр. с чл.211 КТ, за заплащане на сумата в размер на 1910.57 евро, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в претърпени от ищеца загуби от погрешна доставка на стока на 25.10.2008г. в гр. Молберген, Германия, от ответника, в качеството му на шофьор на товарен автомобил с рег. N КН 4213 АТ, както и за заплащане на сумата в размер на 1047.77 лв., представляваща обезщетение за претърпени щети в резултат на извършен ремонт  на товарен автомобил марка „Волво”, с рег. N КН 4213 АТ, собственост на ответника, поради причинена повреда на електрическата инсталация на товарния автомобил от ПТП, реализирано от ответника на 21.10.2008г. в гр. Везер, Холандия.

ОСЪЖДА ****, представляван от А.И.С., ЕГН: **********, със седалище и адрес на управление: гр. Кюстендил, ****, да заплати на К.Н.К.,***, на основание чл.78 ал.3 ГПК, сумата в размер на 200 лв., представляваща направени разноски по делото.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС - Кюстендил в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: