Р    Е    Ш   Е    Н    И    Е

 

              №606 от 27.07.2012 год., гр. Кюстендил

 

             В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

Кюстендилският районен съд,                                                               гражданска колегия,

На двадесет и осми юни                                                    две хиляди и дванадесета година,

В публично заседание,                                                                                   в следния състав:

 

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ СТОИМЕНОВА

 

Секретар Д.К.

като разгледа докладваното от                                                          съдия Ася Стоименова 

гр. дело №4149 по описа за 2011 год.                               и за да се произнесе, взе предвид:

 

П.С.И., с ЕГН ********** и адрес:***, е предявил срещу Териториално поделение Държавно ловно стопанство /ТП ДЛС/ “Осогово”, с адрес: гр. Кюстендил, ул. “Спартак” №52Б, на държавно предприятие “Югозападно държавно предприятие”, със седалище и адрес на управление: гр. Благоевград, ул. “Зора” №18, ЕИК 201627506, следните обективно кумулативно съединени искове: иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда /КТ/ за признаване на уволнението му за незаконно и отмяна на заповед №РД 04-122/27.10.2011г., с която е прекратено трудовото правоотношение; иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението му длъжност “горски надзирател”; иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ за осъждане на ответника да му заплати сумата в размер на 3246.00 лева, представляваща обезщетение за оставането му без работа за периода от 01.11.2011г. до 30.04.2012г.; иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ във вр. с чл. 221, ал. 2 от КТ за заплащане на сумата от 541.25 лева, представляваща платеното от И. на 09.11.2011г. на отпаднало основание обезщетение в размер на едномесечното му брутно трудово възнаграждение; и иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД във вр. с чл. 19, ал. 3 от Наредба №1/14.11.2007г. за униформеното облекло на работещите в Държавната агенция по горите, нейните структури, специализираните териториални звена, държавните дивечовъдни станции и учебно-опитните горски стопанства /изд. от Председателя на Държавната агенция по горите, обн., ДВ, бр. 98/27.11.2007г., в сила от 27.11.2007 г., отм., бр. 16/24.02.2012г., в сила от 24.02.2012г./ за заплащане на сумата в размер на 515.65 лева, представляваща платената от И. на 09.11.2011г. на отпаднало основание стойност на предоставеното му облекло за срока на доизносване /вж. уточнението – л. 109 от делото/ /с определение, постановено на 13.01.2012г. и влязло в сила на 03.02.2012г., производството по делото е прекратено като недопустимо в частта относно предявения от И. иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 4 от КТ за поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата му книжка/. Претендират се и направените разноски по производството. В срока по чл. 131, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който исковете се оспорват като неоснователни. Претендират се направените разноски по производството.

Кюстендилският районен съд /КРС/, след като прецени поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа страна:

На 14.10.2002г. между Държавно лесничейство “Кюстендил” и П.И. на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ е сключен трудов договор №81 със срок на изпитване шест месеца. Ищецът е заемал длъжността “горски стражар”. На 14.04.2003г. между тях е сключен трудов договор №163/14.04.2003г., съгласно който И. е заемал длъжността “горски стражар” за неопределено време. С допълнително споразумение към трудовия договор от 01.07.2008г. И. е назначен на длъжността “горски надзирател”, а с допълнително споразумение от 01.02.2010г. е назначен на длъжността “горски надзирател и и. д. помощник лесничей”. Със заповед №РД 04-122/27.10.2011г., издадена от директора на ТП ДЛС “Осогово”, трудовото правоотношение между страните е прекратено поради дисциплинарно уволнение на основание чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ /други тежки нарушения на трудовата дисциплина/, считано от 31.10.2011г. Като основание за налагане на дисциплинарното наказание уволнение в заповедта е посочено, че И. “за периода от 02.05.2011г. до 20.06.2011г. е извършил тежко нарушение на трудовата дисциплина, като е използвал електронен терминал за издаване на електронни превозни билети №КС134882, предоставен за ползване на Т.Б.С. за изпълнение на трудовите му задължения; липсват данни този терминал да е предоставят на П.И.; за цитирания период П.И. и ползвал разрешен платен годишен отпуск съгласно заповед №102/02.02.2011г., като към трудовото му досие липсват данни този отпуск да е бил прекъсван”. П.И. не е започвал работа по друго трудово правоотношение за периода от 16.11.2011г. до 26.06.2012г.

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

1.  По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.

Искът е основателен, по следните съображения:

Тежестта на доказване в производството по оспорване законността на дисциплинарно уволнение е възложена на работодателя – ответник по делото. Последният следва да установи, че ищецът е извършил виновно нарушение на трудовата дисциплина, попадащо под някоя от хипотезите, визирани в закона, че са спазени процедурните изисквания при налагане на наказанието и че последното е съобразено с тежестта на извършеното нарушение. Правният спор се развива в рамките на наведените от ищеца доводи, при извършване на служебна проверка от съда относно спазването на разпоредбите на чл. 193, ал. 1, чл. 194, чл. 195, ал. 1 и чл. 189 от КТ /отн. служебната проверка вж. решение №341/26.04.1995г. по гр. д. №1627/1994г., III г. о., решение №1506/10.12.1999г. на ВКС по гр. д. №408/1999г., III г. о., решение №1326/02.11.1999г. на ВКС по гр. д. №219/1999г., III г. о., решение №1678/01.12.1999г. на ВКС по гр. д. №570/1999г., III г. о. и решение №802/10.04.2002г. на ВКС по гр. д. №1142/2002г., III г. о./. Релевираните от ищеца доводи в случая са следните: заповедта е незаконосъобразна, тъй като не е съобразена с нормата на чл. 189 ал. 1 от КТ; заповедта не е мотивирана – не е посочено в какво се състои конкретното нарушение, колко пъти терминала е използван от ищеца, кога и във връзка с какво е използван, кой законов текст е нарушен при използването му; какви вредни последици са настъпили от нарушението, кога е констатирано; заповедта е незаконосъобразна и по същество, тъй като И. не е извършил посоченото в нея нарушение, а дори и да се приеме, че е нарушил трудовите си задължения, това нарушение не може да бъде квалифицирано като тежко нарушение на трудовата дисциплина. 

                Преди да разгледа спора с оглед разпоредбата на чл. 193, ал. 1 от КТ и по същество, съдът следва да изясни спазването на императивните разпоредби на чл. 195 и чл. 194 от КТ. Съгласно нормата на чл. 195, ал. 1 от КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която задължително се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Липсата на който и да е от тези реквизити нарушава правото на защита срещу уволнението на работника или служителя, а от друга страна, прави невъзможна проверката на законосъобразността на заповедта за наказание, която следва да извърши съдът. Съдът не би могъл да разгледа спора по същество, ако не е ясен и точно определен предметът на съдебния контрол. Поради това съдът следи служебно за наличието на задължената форма по чл. 195, ал. 1 от КТ на заповедта за дисциплинарно наказание. Предмет на заповедта за дисциплинарно наказание е едно от основните права на всеки човек, а именно правото на труд, и защитата му, както и общите изисквания към всяко санкционно производство, налагат стриктно спазване на предвидените в закона защитни норми /вж. в т. см. и решениe №1506/10.12.1999г. на ВКС по гр. д. № 408/1999г., III г. о./. Мотивирането на заповедта за дисциплинарно уволнение е относимо както към изискването на чл. 193, ал. 1 от КТ – преди налагането на наказанието работодателят да изслуша работника или служителя, или да приеме писмените му обяснения, така и към предвидените в чл. 194, ал. 1 от КТ срокове за налагане на дисциплинарните наказания.

Процесната заповед е издадена от компетентен орган и в рамките на визираните в разпоредбата на чл. 194, ал. 1 от КТ преклузивни срокове. Съдът намира, че са спазени и изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ – заповедта е мотивирана, посочен е нарушителят, описано е нарушението, отбелязано е кога е извършено същото, посочени са наказанието и законовият текст, въз основа на който се налага. Когато нарушенията са осъществявани многократно в рамките на определен период, както е в настоящия случай, изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ са изпълнени с посочване на периода на извършване на поредицата от нарушения /вж. в т. см. решение №676/12.10.2010г. на ВКС по гр. д. №999/2009г., IV г. о., ГК и решение №30/08.02.2012г. на ВКС по гр. д. №388/2011г., III г. о., ГК/.

Спазена е и процедурата по чл. 193, ал. 1 от КТ. Съгласно посочената императивна норма работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. В случая преди налагане на дисциплинарното наказание са приети писмените обяснения на И. във връзка с конкретизираното в заповедта нарушение. В дадените писмени обяснения ищецът е посочил, че по време на ползвания от него отпуск е помагал на Т.Б. по нареждане на директора на ТП ДЛС “Осогово”.

При преценка на законността на дисциплинарното уволнение съдът извежда вида на дисциплинарното нарушение от неговите обективни признаци, посочени в мотивите на заповедта за уволнение и преценява дали събраните по делото доказателства установяват фактическия състав на визираното в мотивите нарушение. Дисциплинарното нарушение като вид правонарушение е установено от разпоредбата на чл. 186 от КТ и се определя като виновно неизпълнение на трудовите задължения. Елементите на фактическия състав на дисциплинарното нарушение, които го характеризират като вид правонарушение, са: деяние /действие или бездействие/, противоправност и вина. Нарушението на трудовата дисциплина като вид правонарушение представлява несъответствие между дължимо и фактически осъществено поведение. Обект на дисциплинарното нарушение като основание за дисциплинарната отговорност са трудовите задължения на работника или служителя, които трябва да бъдат изпълнявани точно и добросъвестно. Техният обем произтича от съдържанието на конкретното индивидуално трудово правоотношение като при изпълнението им работникът или служителят е длъжен да спазва законните нареждания на работодателя. В този смисъл спазването на трудовата дисциплина означава спазване на техническите и технологически правила на трудовия процес и на правомерните разпореждания на ръководителя във връзка с него при съблюдаване на изискването за добросъвестност /вж. в т. см. решениe №1533/28.12.1999г. на ВКС по гр. д. №435/1999г., III г. о. и решение №257/10.06.2010г. на ВКС по гр. д. №3681/2008г., III г. о., ГК/.

По делото не се доказа наличието на противоправно поведение на И.. Противоправността е състояние на обективно несъответствие между правнодължимото и фактически осъщественото поведение. От показанията на разпитаните по делото свидетели Т.Б.С. и А.М.М. се установи, че по време на разрешения му платен годишен отпуск по устно разпореждане на директора на ТП ДЛС “Осогово” – А.М.,  И.  е помагал на Т.Б.С., като за целта при необходимост е въвеждал данните в електронния терминал за издаване на електронни превозни билети, предоставен за ползване на Т.С..

Предвид гореизложеното съдът намира, че използването от И. по време на платения му годишен отпуск през периода от 02.05.2011г. до 20.06.2011г., по разпореждане на директора на ДЛС “Осогово”, на електронния терминал за издаване на електронни превозни билети, предоставен за ползване на Т.Б.С., не  съставлява нарушение на трудовата дисциплина.

Съдът намира за необходимо да отбележи, че дори и да се приеме, че е налице нарушение на трудовата дисциплина, същото не обосновава налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание, съобразно критериите на чл. 189, ал. 1 от КТ. Работодателят е длъжен да извърши преценка на конкретно извършеното дисциплинарно нарушение – какво е извършено, при какви обстоятелства е извършено, какви са били подбудите на нарушителя, поведението му, личността му, настъпили ли са вредни последици и др., и само когато така индивидуализираното нарушение на трудовата дисциплина се оцени като тежко нарушение, работодателят може да наложи най-тежкото дисциплинарно наказание – уволнението /вж. в т. см. решение №1326/02.11.1999г. на ВКС по гр. д. №219/1999 г., III г. о./. Преценката на тежестта на извършеното нарушение следва да включи обема и характера на настъпилите вредни за работодателя последици /вж. в т. см. решение №1678/01.12.1999г. на ВКС по гр. д. №570/1999г., III г. о./. В хода на настоящото производство не се събраха доказателства, че за работодателя са настъпили вреди от твърдяното нарушение, поради което не може да бъде прието, че така наложеното наказание е съобразено с разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от КТ. Освен това, както бе посочено по-горе, И. е използвал терминала по време на платения си отпуск по устно разпореждане на директора на ТП ДЛС “Осогово”.

При налагане на трудовата санкция от страна на работодателя не е спазено и изискването на чл. 189, ал. 1 от КТ при определяне на наказанието да се отчете дисциплинарното минало на работника, т. е. не е взето предвид обстоятелството, че И. преди това не е бил санкциониран за нарушения на трудовата дисциплина при работодателя /вж. в т. см. решение №192/18.03.2010г. на ВКС по гр. д. №876/2009г., IV г. о., ГК/.

Предвид гореизложеното съдът намира, че уволнението е незаконосъобразно, поради което ще отмени дисциплинарното наказание.

2. По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ.

Искът е основателен, по следните съображения:

С предявения иск И. упражнява своето субективно преобразуващо право да продължи да изпълнява работата на длъжността, която е заемал преди незаконното му уволнение. Между страните е съществувало трудово правоотношение за неопределено време, като ищецът е заемал длъжността “горски надзирател и и. д. помощник лесничей”. И. претендира възстановяване на длъжността “горски надзирател”. С настоящото решение съдът ще признае уволнението на ищеца за незаконно и ще отмени заповедта, в която същото е обективирано. Посочените обстоятелства формират фактическия състав за уважаване на претенцията за възстановяване на И. на заеманата преди уволнението му длъжност “горски надзирател” в ТП ДЛС “Осогово”, гр. Кюстендил.

3. По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ.

Искът е частично основателен, по следните съображения:

За да бъде уважена претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, съдът следва да установи кумулативното наличие на следните предпоставки: уволнението на съответния работник или служител да бъде признато за незаконно; работникът или служителят да е претърпял вреди, имащи имуществен характер; претърпените вреди да са следствие от незаконното уволнение.

С настоящото решение съдът ще признае уволнението на И. за незаконно. Трудовото правоотношение между страните е прекратено на 31.10.2011г. Съдът намира за необходимо да отбележи, че независимо от обстоятелството, че заповедта е връчена на И. на 28.10.2011г., доколкото в нея изрично е посочено, че трудовото правоотношение се прекратява считано от 31.10.2011г., следва да се приеме, че действието на заповедта е отложено и трудовото правоотношение е прекратено от по-късната дата /вж. в т. см. решение №642/21.12.2009г. на ВКС по гр. д. №3525/2008г., II г. о., ГК, решение №72/05.02.2010г. на ВКС по гр. д. №2356/2008г., IV г. о., ГК и определение №1492/25.11.2011г. на ВКС по гр. д. №548/2011г., IV г. о., ГК /. По делото се доказа, че след прекратяване на трудовото правоотношение с ответника ищецът не е започвал работа по друго трудово правоотношение за част от прицесния период – от 16.11.2011г. до 30.04.2012г. Така И. е бил лишен от възможността да получава трудово възнаграждение за този период, срещу престиран от него труд, а вредите, имащи имуществен характер, представляват пропуснати ползи. Същите са следствие именно от незаконното уволнение, извършено от работодателя. Разпоредбата на чл. 225, ал. 1 от КТ съразмерява претърпените вреди с брутното трудово възнаграждение, което ищецът би получил при ответника за времето, през което е останал без работа, но за не повече от шест месеца. В настоящото производство не се доказа И. да е останал без работа за другата част от претендирания период – от 01.11.2011г. до 15.11.2011г., включително, поради което следва да бъде обезщетен само за периода от 16.11.2011г. до 30.04.2012г. За база при изчисляване размера на обезщетението следва да послужи брутното трудово възнаграждение, което И. е получил за последния пълен отработен месец /чл. 228, ал. 1 от КТ/. Последен пълен отработен месец за ищеца е месец септември 2011г., за който полученото от него брутно трудово възнаграждение за 20 отработени дни е 541.25 лева. При посочения механизъм на изчисляване обезвредата, която се следва на ищеца, възлиза на 3003.91 лева /5 х 541.25 лева + 11 х 27.06 /трудовото  възнаграждение за един работен ден/.

Искът следва да бъде уважен за сумата в размер на 3003.91 лева и за периода от 16.11.2011г. до 30.04.2012г., включително, като за разликата над 3003.91 лева до пълния претендиран размер от 3246.00 лева, т. е. за сумата в размер на 242.09 лева и за периода от 01.11.2011г до 15.11.2011г., включително, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Ищецът не претендира заплащане на законна лихва върху обезщетението, поради такава не следва да се присъжда върху сумата в размер на 3003.91 лева.

4. По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД във вр. с чл. 221, ал. 2 от КТ.

Искът е основателен, по следните съображения:

За да е налице третият фактически състав на неоснователното обогатяване, уреден с нормата на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, в тежест на ищеца е да установи, че макар и валидно възникнало правоотношението, с оглед на което е престирал и което оправдава предприетото от него разместване на имуществени блага, същото впоследствие е отпаднало с обратна сила. В процесната заповед за уволнение е посочено, че на ищеца следва да се удържи на основание чл. 221, ал. 2 от КТ сума в размер на 541.25 лева, представляваща брутното му трудово възнаграждение за срока на предизвестието. Нормата на чл. 221, ал. 2 от КТ предвижда, че при дисциплинарно уволнение работникът или служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестиетопри безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вредипри срочно трудово правоотношение. Видно от приетия като доказателство по делото приходен касов ордер №320720/09.11.2011г., работодателят е приел от П.И. сумата в размер на 541.25 лева за “удръжка брутно трудово възнаграждение”. Предвид признаване незаконността на уволнението отпада и основанието за плащане на тази сума, поради което искът за връщането й е основателен и следва да се уважи.

 5. По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД във вр. с чл. 19, ал. 3 от Наредба №1/14.11.2007г. за униформеното облекло на работещите в Държавната агенция по горите, нейните структури, специализираните териториални звена, държавните дивечовъдни станции и учебно-опитните горски стопанства /отм./.

Искът е основателен, по следните съображения:

Както бе посочено по-горе, за уважаване на иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД в тежест на ищеца е да установи, че макар и валидно възникнало правоотношението, с оглед на което е престирал и което оправдава предприетото от него разместване на имуществени блага, същото впоследствие е отпаднало с обратна сила. Съгласно чл. 19, ал. 3 от Наредба №1/14.11.2007г. за униформеното облекло на работещите в Държавната агенция по горите, нейните структури, специализираните териториални звена, държавните дивечовъдни станции и учебно-опитните горски стопанства /отм., бр. 16/24.02.2012г., в сила от 24.02.2012г./, при прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 330, ал. 1 и 2 от КТ облеклото не се връща, а се заплаща стойността му за срока на доизносване. В процесната заповед за уволнение е посочено, че И. следва да заплати сума в размер на 515.65 лева, представляваща стойността на предоставеното му облекло за срока на доизносване на основание чл. 19, ал. 3 от горепосочената наредба. Видно от приетия като доказателство по делото приходен касов ордер №320721/09.11.2011г., работодателят е приел от П.И. сумата в размер на 541.25 лева за “удръжка работно облекло”. Предвид признаване незаконността на уволнението отпада и основанието за плащане на тази сума, поради което искът за връщането й е основателен и следва да се уважи.

6. По разноските и държавната такса.

На основание чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК и чл. 359 от КТ ищецът е освободен от заплащане на такси и разноски по производството. Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на КРС на основание чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 72, ал. 1 във вр. с чл. 71, ал. 1, изр. 1, предл. 1 във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 71, ал. 1, изр. 2 от ГПК във вр. с чл. 1 и чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, следните държавни такси: държавна такса в размер на 80.00 лева за уважения неоценяем иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, държавна такса в размер на 80.00 лева за уважения неоценяем иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, държавна такса в размер на 120.16 лева за уважената част от иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, и държавна такса в размер на по 50.00 лева за всеки от исковете с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД. Освен това на основание чл. 78, ал. 6 във вр. чл. 71, ал. 1, изр. 1, предл. 2 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на КРС и сумата в размер на 120.00 лева, представляваща разноски за вещо лице по назначената с оглед иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ съдебно-графическа експертиза.

            Ищецът е направил разноски по производството в размер на 300.00 лева – платено адвокатско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да му заплати, с оглед уважената част от исковете, направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 295.53 лева /по 60.00 лева за исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 от КТ и чл. 55, ал. 1, пр. 3 от КТ и 55.53 лева за иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ; при определянето на дължимите разноски съдът разделя платеното адвокатско възнаграждение на пет – по 60.00 лева за всеки от петте предявени иска/. Ответникът е направил разноски по производството в размер на 570.00 лева – платено адвокатско възнаграждение. С оглед отхвърлената част от иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да му се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 8.50 лева /при определянето на дължимите разноски съдът разделя платеното адвокатско възнаграждение на пет – по 114.00 лева за всеки от петте предявени иска/.

Воден от гореизложеното, Кюстендилският районен съд

 

                                                            Р  Е  Ш  И:

 

ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО УВОЛНЕНИЕТО на П.С.И., с ЕГН ********** и адрес:*** и ОТМЕНЯ заповед №РД 04-122/27.10.2011г., издадена от ........ на Териториално поделение Държавно ловно стопанство “.....”, с адрес: гр. К., ул. “С.” №..., на държавно предприятие “Ю. д. п.”, със седалище и адрес на управление: гр. Бл., ул. “З.” №.., ЕИК ........., с която е прекратено трудовото правоотношение с И..

ВЪЗСТАНОВЯВА П.С.И., с ЕГН ********** и адрес:***, на заеманата преди уволнението му длъжност “горски надзирател” в Териториално поделение Държавно ловно стопанство “.....”, с адрес: гр. К., ул. “С.” №..., на държавно предприятие “Ю. д. п.”, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. “З.” №.., ЕИК ..........

ОСЪЖДА Териториално поделение Държавно ловно стопанство “......”, с адрес: гр. К., ул. “С.” №..., на държавно предприятие “Ю. д. пр.”, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. “З.” №.., ЕИК ......., да заплати на П.С.И., с ЕГН ********** и адрес:***, сумата в размер на 3003.91 лв. /три хиляди и три лева и деветдесет и една стотинки/ обезщетение за времето, през което е останал без работа поради незаконното уволнение, а именно – за периода от 16.11.2011г. до 30.04.2012г., сумата в размер на 541.25 лв. /петстотин четиридесет и един лева и двадесет и пет стотинки/ полученото на отпаднало основание обезщетение в размер на едномесечното брутно трудово възнаграждение на И., сумата в размер на 515.65 лв. /петстотин и петнадесет лева и шестдесет и пет стотинки/ получената на отпаднало основание стойност на предоставеното на И. облекло за срока на доизносване, както и сумата в размер на 295.53 лв. /двеста деветдесет и пет лева и петдесет и три стотинки/ разноски по производството; като иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ за разликата над 3003.91 лева до пълния претендиран размер – 3246.00 лева, т. е. за сумата в размер на 242.09 лева и за периода от 01.11.2011г. до 15.11.2011г., включително, ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.

ОСЪЖДА П.С.И., с ЕГН ********** и адрес:***, да заплати на Териториално поделение Държавно ловно стопанство “.....”, с адрес: гр. Кюстендил, ул. “С.” №.., на държавно предприятие “Ю.д. п.”, със седалище и адрес на управление: гр. Бл., ул. “З.” №.., ЕИК .........., сумата в размер на 8.50 лв. /осем лева и петдесет стотинки/ разноски по производството.

ОСЪЖДА Териториално поделение Държавно ловно стопанство “.....”, с адрес: гр. К., ул. “С.” №.., на държавно предприятие “Ю. д. п.”, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. “..” №18, ЕИК ......, да заплати по сметка на Кюстендилския районен съд сумата в размер на 500.16 лв. /петстотин лева и шестнадесет стотинки/, в това число: 380.16 лева  – държавна такса и 120.00 лева – разноски за вещо лице от бюджета на съда.   

На основание чл. 345 от КТ след влизане на решението в сила на ищеца да се връчи съобщение, че в двуседмичен срок от получаването му може да се яви при ответника, за да заеме длъжността, на която е възстановен.

Решението може да се обжалва от страните с въззивна жалба пред Кюстендилския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.   

 

 

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: