Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

760

гр.Кюстендил,19.09.2019  год.

 

В    И М Е Т О    НА   Н А Р О Д А

 

Кюстендилският районен съд, гражданска колегия, в публичното съдебно заседание на четвърти септември две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                   РАЙОНЕН СЪДИЯ:  АНДРЕЙ РАДЕВ

 

при участието на съдебният секретар Янка Ангелова,като разгледа докладваното от съдия РАДЕВ  гр.д.№ 2423/2018 год., за да се произнесе, взе в предвид следното:

 

„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ”А.Д.,ЕИК 0006964749,седалище и адрес на управление на дейността-гр.София,район „Витоша“,ул.“Околовръстен път“ № 260,съдебен адрес-***,БИЗНЕСЦЕНТЪР,чрез адв.Х. И.,САК, е предявило против Н.П.Н.,ЕГН ********** ***,искове да бъде признато за установено по отношение на ответникът,че същия има задължение към него,произтичащо от Договор за потребителски кредит № FL837622/20.01.2017 год. в размер на 8726.53 лв.,от които 7617.40 лв.главница,ведно със законната лихва върху нея,считано от 22.02.2018 год. до окончателното й изплащане; 745.07 лв.възнаградителна лихва за периода от 20.02.2017 г. до 14.01.2018 год.;150.46 лв.,представляваща мораторна лихва за периода от 20.02.2017 год. до 13.02.2018 год.;213.60 лв.,представляваща такси за периода от 20.02.2017 г.до 13.02.2018 год.,които представляват и сума по начисленията по Договор за потребителски кредит № FL837622/20.01.2017 год.Претендира се и присъждане на разноските от заповедното и искови производства.

Особеният представител на ответника оспорва исковете по основание и размер.

КРС,след като обсъди събраните по делото доказателства при усл. на чл.235,ал.2 и 3 ГПК, приема за установено следното:

На 20.01.2017 год. между страните бил сключен в писмена форма договор за потребителски паричен кредит FL837622,по силата на които ищцовото дружество като заемодател предоставило на ответника като заемател в заем сумата от 7617.40/седем хиляди шестотин и седемнадесет и четиредесет/лева, която последния се задължил да върне при условията на договорът и погасителен план ,неразделна част от договора,в срок до 20.01.2024 год., на равни месечни вноски ,всяка в размер на 120.44 лв.,включваща в себе си погашение на част от главницата и уговорената договорна лихва. Ответника не изпълнил точно задължението си по договора и не платил нито една погасителна вноска.Поради неизпълнение на длъжниковото задъжение ищецът го уведомил в изрична писмена покана /л.26/,получена на 15.01.2018 год.,че цялото вземане в размер на 8 430.21 лв. към 12.12.2017 год.става предсрочно изискуемо,без да прекратява действието на договора. Ищецът депозирал на 20.02.2018 год. пред КРС заявление по чл.417 ГПК за  дължаща се главница от 7617.40 лв.,възнаградителна лихва от 745.07 лв. за периода от 20.02.2017 год.,мораторна лихва от 150.46  лв. за периода от 20.02.2017 г. до 13.02.2018 год.,такса в размер на 213.60 лв. за периода от 20.02.2017 год.до 13.02.2018 год.,което било уважено с издаването на заповед за изпълнение №173/23.02.2018 год. по ч.гр.д.№ 379/2018 г.КРС,а в последствие на осн.чл.415,ал.1,т.2 ГПК се предявяват искове за установяване съществуване на вземането.Съгласно съдебно-счетоводна експертиза № 19172/27.08.2019 год.,изп.от в.л.С.Т., се установява това,че : 1.Ответникът е получил реално в заем на 20.07.2017 год.сумата от 7617.40 лв.;2.Към  датата на депозиране на заявлението по чл.417 ГПК ответникът е дължал за главница сумата от 7617.40 лв.,договорна лихва от 581.44 лв.,законна лихва от 66.15 лв.за просрочени вноски за периода 21.07.2017 г.-14.01.2018 год. и законна лихва върху цялата главница,считано от 15.01.2018 г.-22.02.2018 год..

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена на основание на цитираните доказателства и по същата страните не спорят.

 Съобразявайки горното съдът счете,че предявеният иск е  допустим и частично основателен,поради което ще се уважи за размерите, посочени в експ.з-ние на в.л.Т..Мотивите са следните:

  Съдът приема за установено и доказано , че между страните е възникнало валидно облигационно отношение по заем, в писмена форма, материализирано в договор за потребителски кредит потребителски паричен кредит FL837622 от 20.01.2017 год., по силата на което ищцовото дружество е предало раелно в заем на ответника парична сума в заем, а последния се е задължил да я върне по уговорения начин.По изпълнението на задължението на заемодателя да предаде в заем уговорената сума страните не спорят,то е доказано с полагането на подписите под самия договор, съдържащ декларативна част от ответника в тази насока,т.е за реалното получаване на сумата,а това се установи и от приетата като обективна,безпристрастна и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза,изп.от в.л.С.Т..Не се въвеждат и поддържат доводи за нищожност на договора ,поради това че ответникът не е страна по него,волята му е опорочена,подписът под договорът не е негов.Не се спори между страните, а ответника, в чиято тежест е да стори това  не представя доказателства,че е изпълнявал точно задължението си,поради което съдът основавайки се на неоспореният погасителен план и съдебно-счетоводната експертиза,приема че ответникът е неизправна страна в правоотношението и не е платил нито една погасителна вноска.   

 При уговорената в договора възможност за обявяване на целият кредит за предсрочно изискуем,от която ищцовото дружество се е възползвало, съобразно неоспореното експ.з-ние на в.л.Т., към датата на депозиране на заявлението по чл.417 ГПК ищецът е имал вземане за главница от 7617.40 лв.,за договорна лихва от 581.44 лв.,за мораторни лихви общо в размер на 148.67 лв. и за такси в размер на 45.50 лв.,за които суми исковете ще се уважат,а за разликата ще се отхвърлят.Исковата претенция е за всички суми по издадените ЗНИПЗ и ИЛ,като съдът ще я уважи за установените от експертното заключение,за което съобрази това че след обявяване на целият кредит за предсрочно изискуем ищецът не може да претендира от ответникът да му заплати останалите неплатени по погасителен план части от вноските,представляващи плащане на възнаградителна лихва,а само дължащите се до този момент. Този извод на съда е обусловен и от действието на ТР № № 3 от 27.03.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2017 г.С оглед експертното заключение на в.л.Т. съдът ще уважи исковата претенция за посочените суми.

  С оглед изхода на делото съдът ще присъди на ищцовото дружество разноските от заповедното и настоящи производства.Искът е предявен общо за сумата от 8726.53 лв.,като съобразно експертното заключение съдът ще го уважи за сумата от 8393.01 лв.,т.е за 96.17 % ,съответно на който процент ще присъди и разноски от производствата-за заповедното 785.74 лв.,а за исковото/платена д.т. от 280.17 лв.;за адвокатско възнаграждение от 919.59 лв.;възнаграждение за особен представител на ответницата от 700.00 лв. и за вещо лице-150.00 лв.-общо 2049.76 лв./-сумата от 1971.25 лв. На ответникът не се дължат разноски съобразно отхвърлената част от исковата претенция.

 Водим от горното съдът:

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.П.Н.,ЕГН ********** ***,че против нея в полза на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ”А.Д.,ЕИК 0006964749,седалище и адрес на управление на дейността-гр.София,район „Витоша“,ул.“Околовръстен път“ № 260,съдебен адрес-***,БИЗНЕСЦЕНТЪР ,съществува задължение ,произтичащо от Договор за потребителски кредит № FL837622/20.01.2017 год. общо в размер на 8393.01 /осем хиляди триста деветдесет и три нула едно/лв.,от която  7617.40 /седем хиляди шестотин и седемнадесет и четиредесет/лв.главница,ведно със законната лихва върху нея,считано от 20.02.2018 год. до окончателното й изплащане; 581.44 /петстотин осемдесет и един лев и четиредесет и четири стотинки/лв.възнаградителна лихва за периода от 20.02.2017 г. до 14.01.2018 год.;148.67 /сто четиредесет и осем и шестдесет и седем/лв.,представляваща мораторна лихва за периода от 20.02.2017 год. до 13.02.2018 год.;45.50 /четиредесет и пет и петдесет/лева,представляваща такси за периода от 20.02.2017 г.до 13.02.2018 год.,като за сумата от 333.52 /триста тридесет и три и петдесет и два/лева,представляващи разликата между уважената част от исковата претенция до пълният и предявен размер за сумата от 8 726.53 /осем хиляди седемстотин и двадесет и шест и петдесет и три/лева, в която разлика са включени сумата от 163.63 /сто шестдесет и три и шестдесет и три/лева,представляваща неуважената част по претенцията за възнаградителна лихва,сумата от 1.79 /един лев и седемдесет и девет стотинки/лв.,представляваща неуважената част за мораторна лихва и сумата от 168.10/ сто шестдесет и осем и десет/лв.,представляваща неуважената част за таксите,ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОСЪЖДА Н.П.Н.,ЕГН ********** ***,ДА ЗАПЛАТИ на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ”А.Д.,ЕИК 0006964749,седалище и адрес на управление на дейността-гр.София,район „Витоша“,ул.“Околовръстен път“ № 260,сумата от 785.74 /седемстотин осемдесет и пет и седемдесет и четири/ лв.,представлява разноски по ч.гр.д.№ 379/2018 г.КРС,съобразно уважената част от исковата претенция и сумата от 1971.25 / хиляда деветстотин седемдесет и един и двадесет и пет/ лева,представляващи разноски от настоящото производство,съобразно уважената част от исковите претенции.

   Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-гр.Кюстендил с въззивна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез връчване на преписи.

 

 

                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: