Р Е Ш Е Н И Е

 419 от 27.07.2010г., гр.Кюстендил

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Кюстендилският районен съд                                гражданска колегия,

На шестнадесети юли                                              две хиляди и десета                                                                              година,

В публично заседание                                                       в следния състав:

 

 

Председател:Чавдар Тодоров

 

Секретар:З.Р.

като разгледа докладваното от съдия Тодоров Гр.д.№2522 по описа на съда за 2009г., и за да се произнесе взе предвид следното:

И.Х.Ц. с ЕГН **********,*** е предявил против “Министерство на правосъдието на Република България” гр.София, ул.”Славянска” №1 иск по чл.441 ГПК вр.чл.49 ЗЗД за сумата от 2 080.40 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него вреди в резултат от неправомерни действия от ДСИ, по изпълнително дело, по което ищецът в настоящето производство е бил длъжник.

Твърди се по исковата молба, депозирана пред Районен съд гр.Дупница, че ищецът бил длъжник по изп.д.№20041510400320 по описа на ДСИ при РС гр.Дупница.По това дело била назначена съдебно-счетоводна експертиза, която дала заключение, че дължимите суми са изплатени на дата 27.02.2007г.След тази дата, държавния съдебен изпълнител-В.Н. не е прекратила изпълнителното производство, запора върху пенсията на ищеца не бил вдигнат, преводите към взискателя продължили, като от 27.02.2007г. до 25.04.2008г. му били преведени в повече сума в размер на 2080.40 лв.Тази сума, като недължимо събрана от ДСИ, не била върната от съдебния изпълнител въпреки отправената от ищеца покана.С оглед това се претендира да се осъди ответника по правилото на чл.441 ГПК да заплати на ищеца сумата от 2080.40 лв., ведно със законна лихва, считано от датата на деянието до окончателното изплащане, както и направени по делото деловодни разноски.

Ответника е депозирал отговор по исковата молба, в който се оспорва предявения иск и е направено искане по чл.219, ал.1 ГПК  за привличане като трето лице помагач в производството по делото на В.Д.Н.-държавен съдебен изпълнител при ДРС.С определение на съда от 04.02.2010г. е конститурана в качеството на трето лице-помагач на страна на ответника В.Д.Н..

По делото се установи следната фактическа обстановка:

По молба от Е.И. А. е образувано изп.д.№ІІ 320/04г. по описа на ДСИ при ДРС.Представен е изпълнителен лист, по който И.Х.Ц. *** са осъдени солидарно да заплатят на Е.И. А. сумата от 4000 лв., ведно със законна лихва, считано от 01.12.1995г. до окончателното изплащане, както и деловодни разноски в размер на 332.50 лв.В молбата си взискателят е посочил действията който иска да бъдат извършени-запор върху пенсията на И.Ц. и банковата сметка на РДВР гр.Кюстендил.По изпълнителното дело е изготвено заключение по назначена съдебно-счетоводна експертиза, приета с постановление на ДСИ от 11.09.2006г., видно от което размера на дължимите суми е бил 18 964.24 лв. и от тази сума са внесени 16 865 лв. и следва да се внесат още 2099.24 лв.В последствие и по искане на длъжника И.Ц. е изготвено ново заключение от 28.10.2008г., видно от клеймото върху него.По това заключение вещото лице е направило извод, че за периода 02.12.1995г. до 25.10.2004г., когато е започнало погасяването на задължението е начислена лихва в размер на 12 518.68 лв.За периода 26.10.2004г. до 25.04.2008г. на взискателя са преведни суми в размер на 19 767.24 лв., като от тази сума с платежно нареждане от 20.04.2006г. РДВР гр.Кюстендил е превел сумата от 8790 лв. и разликата от 10 977.24 лв. е изплатена от длъжника И. Хр.Ц..Това вещо лице е изчислило, че до 27.02.2007г. задължението е било изцяло изплатено.Независимо от това удръжките от длъжника И.Ц. са продължили, като на 27.05.2008г. му е удържана сумата от 191.12 лв., на 26.06.2008г. му е удържана сумата от 191.12 лв., на 28.07.2008г. му е удържана сумата от 191.12 лв., на 27.08.2008г. му е удържана сумата от 140.17 лв., на 26.09.2008г. му е удържана сумата от 140.17 лв.

По изпълнителното дело е приложено и постановление на ДСИ С.Н. от 17.05.2008г., с което е прекратено изпълнителното дело поради изпълнение, постановление за прекратяване е обективирано и на л.3 от изпълнителното дело-без дата.

По настоящето дело е изготвено заключение от в.л.Н., която дава аналогично заключение, а именно, че задължение към 27.12.2006г. е било в размер на 17 686.84 лв.РДВР е превело сума в размер на 8790 лв. и И.Ц. в размер на 10 977.24 лв.Въпреки, че вземането е било събрано и са били налице надвнесени суми е продължило да се събират суми.С платежно нареждане от 25.11.2008г. на ДСИ В.Н. е преведена по сметка на ищеца сумата от 993.87 лв.Изпратено е и запорно съобщение, с което е наложен запор по сметката на Е. И. А. за сума в размер на 2080.40 лв.

При така описаната фактическа обстановка следва да се посочи, че правната квалификация на иска е по чл.441 ГПК вр.чл.49 ЗЗД, като тъй като държавното съдебното изпълнение не е в системата на изпълнителната власт, а на съдебната, но не е правозащитен орган, независимо, че дейността му е по-скоро административна, а и законодателят с нормата на чл. 441 от ГПК е приел, че държавният съдебен изпълнител отговаря за вредите, причинени на длъжника от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение, по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите, то следва да се приеме, че това е правната квалификация на предявения иск.При този извод, съпоставен с разпоредбата на чл.265 ЗСВ за съда се налага и извод, че надлежен ответника по този иск е именно Министерството на правосъдието на Република България.

При горните изводи и при преценка на фактическата обстановка по делото, която е безспорна между страните, за съда се налага извод, че предявения иск е неоснователен и следва да се отхвърли, като съображенията в тази насока са следните:

На първо място, за настоящия състав на съда се налага извод, че не се доказва по делото размера на причинените от действията на съдебен изпълнител вреди.Видно от приложения изпълнителен лист ищецът И.Х.Ц. е осъден солидарно заедно с РДВР Кюстендил да заплати на Е. И. А. сумата от 4 000 лв., ведно със законна лихва, считано от 02.12.1995г. до окончателното изплащане.Видно от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, към моманта на изпълнението -27.12.2006г. вземането е било в размер на 17 686.84 лв.Доколкото И.Ц. е солидарен длъжник, заедно с РДВР за тази сума, то всеки един от тях дължи сума в този размер т.е в рамките на солидарността всеки един от тях е бил задължен да заплати тази сума, а не всеки тях да заплати половината.От тази гледна точка, съдът счита, че не се доказа по делото, че именно И.Ц., като солидарен длъжник е претърпял вреди в посочения размер.Действително същия е внесъл в повече от другия солидарен длъжник и тези суми са събрани от него след като вземането е изплатено, но с оглед солидарността между длъжниците не може да се направи извод относно размер на задължение на всеки един от тях в рамките на общото задължение.

Отделно от горното, видно от приложените по изпълнителното дело съдебно-счетоводни експертизи, то налице е заключение на в.л.Ш., която прави извод, че към 28.08.2006г. задължението възлиза на сума в размер на 18 964 .24 лв. и от тях са внесени 16865 лв.Едва експертизата от 28.10.2008 г. е дала заключение, че са налице надвнесени суми, като съдебния изпълнител е върнал на ищеца сумите, които са били по неговата сметка и е наложил и запор върху сметката на взискателя.В този смисъл съдът счита, че не се доказа и че вредите са в резултат от неправомерно поведение на съдебния изпълнител.

При горните изводи и при липса на доказателства относно елементи от фактическия състав на отговорността по чл.49 ЗЗД, то за съда се налага извод, че предявения иск е неоснователен и следва да се отхвърли.

Водим от горното, съдът

 

 

РЕШИ:

Отхвърля предявения от И.Х.Ц. с ЕГН **********,*** против “Министерство на правосъдието на Република България” гр.София, ул.”Славянска” №1 иск по чл.441 ГПК вр.чл.49 ЗЗД за сумата от 2 080.40 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него вреди в резултат от неправомерни действия от ДСИ, по изпълнително дело №20041150400320 по описа на ДСИ при ДРС.

Решението е постановено с участието на трето лице-помагач на страната на ответника-В.Д.Н..

Решението подлежи на обжалване в 2 седмичен срок от връчването му на страните пред КОС.

 

 

                                                                             Районен съдия: