Р Е Ш Е Н И Е

№..............от 12.03.2010г., гр.Кюстендил

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Кюстендилският районен съд                                гражданска колегия,

На двадесет и пети февруари                                  две хиляди и десета                                                                              година,

В публично заседание                                                       в следния състав:

 

 

Председател:Чавдар Тодоров

 

Секретар:З.Р.

като разгледа докладваното от съдия Тодоров Гр.д.№2232 по описа на съда за 2009г., и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск от С.З.Ф. с ЕГН **********,*** с правно основание чл.50 вр.чл.52 ЗЗД за сумата от 2 500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди-болки и страдания, ведно със законна лихва и разноски по производството.

В исковата молба се твърди, че на 23.07.2009г., в кв.”з.” на гр.К. ищеца бил нападнат и ухапан от бездомно куче.Кучето без причина се нахвърлило върху него и го ухапало по десния глутеус.В резултат на това ищецът изпитал силна болка и стрес, получил разкъсна рана и последвали медицински манипулации, които страдания счита, че следва да бъдат обезщетени от О. К. със сумата от 2 500 лв.

Ответника по иска е изразил становище за неоснователност на предявения иск.Твърди се, че липсват доказателства, че кучето, ухапало ищеца е бездомно.От друга страна се твърди, че Общ. К. не следва да носи отговорност за бездомните кучета.

След преценка и анализ на твърденията, изложени в исковата молба, и направените от ответника възражения за съда се налага извод, че предявения иск е частично основателен, като съображенията на съда в тази насока са следните:

От събраните по делото доказателства-показанията на св.К., приложеното медицинско направление и фиш за преглед в спешно отделение, както и от приетата по делото съдебно-медицинска експертиза се установява по делото, че на посочената в исковата молба дата и място-23.07.2009г ищеца е бил ухапан от бездомно куче.При това ищецът е претърпял болка, стрес и страдания.

Изготвената и приета по делото съдебно-медицинска експертиза, дава заключение, че при ищеца са били налице следните увреждания: три разкъсно-контузни рани по кожата в дясната седалищна област.Нанесените увреждания отговарят да са получени по описания начин-ухапване от куче, като при благоприятно протичащ възстановителен процес  подлежат на пълно възстановяване за срок от 15-20 дни.

От приложените по делото доказателства и заключението на в.лице Н. е видно, че на името на ищеца от 23.07.2007г. е отразено “днес ухапан от бездомно куче”.....ТАП-0.5, обработка, насочен за противобясна имунизация.В приложеното медицинско направление е отразено “правена противобясна ваксина Верораб по схема 23.07.; 26.07.; 30.07. и 06.08.2009г.

На 12.02.2010г. вещото лице и е прегледал ищеца, при което е установил, че в задновътрешна част на дясна седалищна област /глутеална област/ личат три белега от зарастнали рани, наредени един под друг на дъговидна линия, почти по дължина на крайника.Белезите са с червеникаворозов цвят.

В дадените пред съда показания св.К. твърди, че видяла как кучето се нахвърлило върху човек, когото не познавала, и го захапало за панталона.Твърди, че добре познава кучето, същото било бездомно и спяло пред техния блок, като живеещите в блока го хранели.

 Собственикът и лицето, под чийто надзор се намира животното, отговарят не за свои виновни действия, а само защото са собственик и защото вещта се намира под надзор на съответното лице (безвиновна отговорност). Отговорността на собственика и на лицето, под чийто надзор се намира животното, е солидарна и е налице независимо от качествата на животното. За да е налице отговорност, не е необходимо вещите и животните да имат особени качества - да са носители на повишена опасност. Отговорност за собственика и лицето, под чийто надзор се намират те, е налице и в случаите, когато вещите или животните не са източник на повишена опасност. Достатъчен е фактът на нападението, за да се обуслови отговорността на собственика и лицето, под чийто надзор се намира животното. Тези лица биха се освободили от отговорност за вредите, само ако те са в резултат на случайно събитие, непреодолима сила или са са причинени изключително и изцяло от трети лица, както и ако увреждането се дължи на изключителната вина на пострадалия.

Съгласно чл. 40 и сл. от Закона за защита на животните се налага идзвод, че кметовете на общините организират улавянето и изолирането на скитащи кучета и осигуряват финансови средства за провеждане на задължителните ветеринарномедицински мероприятия.

Отделно от горното, съгласно чл.3, ал.2 от Наредба за регистрация, отглеждане и контрол на кучетата на територията на Общ. К., приета с решение №242/26.09.2008г. на ОбС-К., изменена с решение №347/23.12.2008г. на ОбС-К.-“Общ. К. носи гражданска отговорност за вредите, причинени на територията на общината от безстопанствени и свободно движещи се кучета, съгласно наредбата и действащото в страната законодателство”.

Ищецът е ухапан от безстопанствено куче на територията на гр.К., като това обстоятелство ангажира деликтната отговорност на Общ. К..

По делото се установи, че в резултат от телесните увреждания, причинени от ухапването, ищецът е претърпял значителни болки и страдания-в момента на ухапването, така и за период от около 20 дни, както и психическа травма-уплаха и стрес, представляващи за него неимуществени вреди, поради което е налице и пряка причинна връзка между ухапването и причинените неимуществени вреди.

При определяне размера на обезщетението по правилото на чл.52 ЗЗД, съдът отчита, че ищеца е бил ухапан от куче, което му е причинило стрес и болка.В следствие на ухапването са нанесени разкъсно-контузни рани в дясна седалищна област, които  подлежат на пълно възстановяване за срок от 15-20 дни.При определяне размера на обезщетението съдът отчита и факта, че ищеца е възрастен човек, както и преживения стрес.С оглед изложеното за съда се налага извод, че справедливо и обосновано на ищеца да се изплати обезщетение в размер на 2000 лв., което изцяло ще обезщети претърпените от него неимуществени вреди, като до пълния предявен размер на иска от 2 500 лв., съдът счита, че е неоснователен и следва да се отхвърли.Доколкото отговорността на ответника е по чл.50 ЗЗД, по аргумент от чл.84, ал.3 ЗЗД ответника дължи и законна лихва върху сумата от датата на увреждането до окончателното й изплащане.

С оглед изхода на делото ответника следва да заплати на ищеца, съразмерно с уважената част от иска, сторените от него деловодни разноски в размер на 124 лв.

Водим от горното, съдът

 

 

РЕШИ:

Осъжда Общ. К., пл. “В.” №* да заплати на С.З.Ф. с ЕГН **********,*** сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди по чл.50 вр.чл.52 ЗЗД, ведно със законна лихва от 23.07.2009г. до окончателното изплащане, като по пълния предявен размер на иска от 2500 лв. отхвърля иска като неоснователен.

Осъжда Общ. К., площад “В.” №* да заплати на С.З.Ф. /с посочени по-горе данни/ сторените по делото деловодни разноски в размер на 124 лв.

Решението подлежи на обжалване в 2 седмичен срок от връчването му на страните пред КОС.

 

 

                                                                             Районен съдия: