Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №406

 

                         гр.Кюстендил  21.07.2010г.

 

                 В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

Кюстендилският районен съд, гражданска колегия, в открито съдебно заседание на двадесет и втори юли, две хиляди и десета година, в състав:

 

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА

 

при секретаря:: К.Д.,

след като разгледа докладваното от съдия В.Джонева гр.д.№2144 по описа за 2009г. на РС-Кюстендил и, за да се произнесе, взе предвид:

 

Делото е образувано по исковата молба на Ф.П.Л. с ЛНЧ ………… с адрес *** против Г.А.Д. с ЕГН **********о***.

Предявен е иск с правно основание чл.240 ал.1 във вр. с чл.79 ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3 000 лева, дължима като подлежаща на връщане дадена в заем сума по устен договор за заем от 25.01.2005г., с падеж 25.01.2008г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба – 14.10.2009г. до окончателното изплащане. Претендирано е присъждане на сторените разноски. Представен е списък на същите.

Ответникът оспорва иска, с твърдението, че не е получавал в заем сумата от 3 000 лева и не дължи връщане на такава.

 

Районен съд-Кюстендил, след като се запозна с доказателствата по делото и прецени същите поотделно и в тяхната съвкупност, при условията на чл.235 ал.2 от ГПК, намери за установено следното:

Ищецът и ответникът през 2005г. имали бизнес отношения. Уговорили се Л. да даде на Д. сумата от 3 000 лева в заем и на 25.01.2005г. ищецът предоставил на ответника тази сума, с договорката същата да бъде върната след три години – на 25.01.2008г. Секретар-преводачът във фирмата на Л. – свидетелката И. А. – на 25.01.2005г. оформила запис на заповед, според която Д. се задължавал безусловно и неотменимо да заплати на ищеца сумата от 3 000 лева на 28.01.2008г.

След датата на падежа ответникът неколкократно бил подканян да върне предоставената му в заем сума, но плащане не последвало.

Така описаната фактическа обстановка се узтановява и доказва от събраните по делото доказателства, а именно: запис на заповед от 25.01.2005г., покана за доброволно изпълнение, известие за доставяне. Показания на свидетелката Ив.А..

Релевантните за спора обстоятелства са установени по категоричен начин, а преценката им налага извод за основателност на предявения иск. Съображения:

Предявен е иск с правно основание чл.240 ал.1 във вр. с чл.79 ал.1 от ЗЗД. Уважаването на претенцията предполага установяване кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) между страните да е сключен договор за заем; 2) ищецът, в качеството му на заемодател да е извълнил задължението си да предаде на заемателя съответната парична сума; 3) ответникът, като заемател, да не е изпълнил точно задължението си да върне заетата сума. При наличието на тези предпоставки в хипотезата на чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД кредиторът може да иска изпълнение по договора.

От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че на 25.01.2005г. страните са сключили договор за заем, по силата на който ищецът е предоставил на ответника сумата от 3 000 лева, срещу задължението на последния да я върне след три години – на 25.01.2008г.

Фактът, че заемодателят е изправна страна – т.е. предал е паричната сума на заемателя – се установява от издаденаия от Д. запис на заповед, който в случая, следва да се приеме, че има значението на разписка, удостоверяваща получаването на сумата от 3 000 лева. В документа е посочен и падежът на задължението.

Не се спори, че сумата не е върната на ищеца.

Ответникът твърди, че не е получавал пари от ищеца, както и, че не е подписвал приетия, като доказателство, запис на заповед. Не оспорва, че подписът върху документа и изписването на трите му имена е извършено от самия него, но не и под намиращия се по-горе текст. По-конкретно заявява, че се е подписал на празен лист. Подобно твърдение остана недоказано, като същевременно от показанията на разпитаната свидетелка се установява противното на соченото от ответника – записът на заповед е бил изготвен от нея и подписан от Д. в деня на предаване на сумата. С оглед посоченото, съдът намира възраженията на ответника за неоснователни.

Ищецът, бидейки изправна страна – кредитор, с оглед неизпълнението на насрещното задължение на ответника-длъжник, има правото да иска изпълнение на задължението му – в случая – връщане на дадената в заем сума. Д. следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 3 000 лева. Върху тази сума, съгласно чл.84 ал.2 от ЗЗД, се дължи заплащане на законната лихва, считано от датата на поканата, за каквато следва да се приеме исковата молба – 14.10.2009г. до окончателното изплащане.

С оглед основателността на иска, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените от последния разноски в хода на производството, а именно – 120.00 лева за държавна такса и 250.00 лева – за адвокатско възнаграждение, общо – 370.00 лева.

Воден от горното, съдът

 

            Р  Е  Ш  И:  

 

О С Ъ Ж Д А Г.А.Д. с ЕГН **********о*** да заплати на Ф.П.Л. с ЛНЧ ………, с адрес *** сумата от 3 000 лева (три хиляди лева), дължима, като подлежаща на връщане дадена в заем сума по устен договор за заем от 25.01.2005г., с падеж 25.01.2008г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 14.10.2009г. до окончателното изплащане, както и сумата от 370.00 лева (триста и седемдесет лева), представляваща сторени разноски в производството, от които 120.00 лева за държавна такса и 250.00 лева за адвокатско възнаграждение.

 

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС-Кюстендил в 2-седмичен срок от датата на връчването му.

 

                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: