Р    Е    Ш    Е     Н     И     Е

 

гр.Кюстендил, 26.10.2017г.

 В    И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

Кюстендилският районен съд, в открито съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и седемнадесета година, в състав :

                                                          Районен съдия : Николай Николов             

при секретаря  Валентина Спирова,

като разгледа докладваното от съдията АНД№1073 по описа на съда за 2017г.

 

 

Делото е образувано по жалбата от „Вайкинг България“ЕООД, гр.Кюстендил, кв.“Запад“, бл.81, вх.В, ет.8, ап.69, представлявано от управителя С. Г. М. срещу наказателно постановление №10-0000522 от 28.03.2017г., издадено от директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Кюстендил, с което на основание чл.414, ал.1 във вр. с чл.415в, ал.1 КТ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 200 лева. Иска се отмяна на НП с доводи за незаконосъобразност на същото.

Административнонаказващият орган (АНО), чрез юрисконсулт А., изразява становище за неоснователност на жалбата, като релевира доводи в подкрепа законосъобразността и правилността на издаденото наказателно постановление.

Районен съд-гр.Кюстендил, след като се запозна със събраните по делото доказателства и прецени същите поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

На 22.02.2017г. служители на Дирекция “ИТ” – гр.Кюстендил – свидетелите Д.В. и Л.М. извършили проверка по документи на „Вайкинг България“ЕООД. Установено било, че на 13.12.2017г. Г. Д. Й. (бивша служителка на дружеството) отправила искане по електронна поща до дружеството да й бъде издадено удостоверение по образец съгласно приложение №2 към чл.7, ал.2, 3 и 4 от Наредба за трудовата книжка и трудовия стаж. В предвидения 7-дневен срок от поискването и до датата на проверката дружеството-жалбоподател, в качеството на работодател, не издало исканото удостоверение. Това било сторено едва след извършената проверка.

На 24.02.2017г. е съставен АУАН №10-0000522 срещу дружеството-жалбопосател, в който са отразени констатациите от извършената проверка. Описаното е квалифицирано като нарушение на чл.7, ал.5  от Наредба за трудовата книжка и трудовия стаж. Актът е предявен и връчен на управителя на дружеството в деня на съставянето му. Същият е направил възражения по акта, сочейки период от време, в които е бил извън страната. Допълнително е депозирал писмени възражения в тази посока.

На 28.03.2017г. е издадено атакуваното НП, в което е възпроизведена фактическата обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение, направена е аналогична квалификация на извършеното и е наложена санкцията на посоченото основание. 

Горната фактическа обстановка се установява от документите, съдържащи се в приетата от съда административнонаказателна преписка, както и от показанията на посочените свидетели.

 Не са налице противоречия в събрания по делото доказателствен материал, които следва да се обсъждат. 

Жалбата е подадена в рамките на законоустановения срок, от лице, което има право на такава и срещу подлежащ на атакуване акт, поради което съдът приема същата за допустима.

При установената фактическа обстановка, съдът намира жалбата за неоснователна. Съображенията за това са следните:

Не се спори, че както АУАН, така и НП са съставени, респ.издадени от компетентни органи, в сферата на правомощията, с които разполагат.

В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. АУАН е надлежно предявен и връчен на нарушителя, съгласно изискванията на чл.43, ал.1 и чл.43, ал.5 ЗАНН; на същия е предоставена възможност да подаде възражения по акта в срока по чл.44, ал.1 ЗАНН. Както АУАН, така и издаденото въз основа на него наказателно постановление притежават необходимото съдържание по чл.42 и чл.57 ЗАНН.

Дружеството-жалбоподател не е спазило изискването на чл.7, ал.5 от Наредба за трудовата книжка и трудовия стаж и имуществената му отговорност правилно и законосъобразно е била ангажирана на основание чл.414, ал.1 във вр. с чл.415в, ал.1 КТ. На този извод сочи анализът на събраните по делото доказателства.

Според чл.7, ал.5 от посочената наредба, работодателите са длъжни да издават исканите удостоверения по ал.2 и 4 в 7-дневен срок от поискването им.

Разпоредбата на чл.414, ал.1 КТ предвижда санкция за работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание.

В конкретния случай се установи, че на 13.12.2017г. от дружеството е поискано издаване на удостоверение по образец, като в предвидения 7-дневен срок това не е сторено.

АНО е приложил правилно материалния закон, налагайки на дружеството санкция, съответстваща на извършеното нарушение, приемайки наличието на материалноправните предпоставки, регламентирани в чл.415в, ал.1 КТ, а именно – нарушението е отстранено веднага след установяването му и от него не са произтекли вредни последици за служителя. Извършена е правилна преценка за тежестта на извършеното, при което е наложена предвидената санкция в среден размер – 200 лева.

Не са налице предпоставки за намаляване размера на наложената санкция.

Ето защо, наказателното постановление следва да се потвърди.

Воден от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №10-0000522 от 28.03.2017г., издадено от директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Кюстендил, с което на основание чл.414, ал.1 във вр. с чл.415в, ал.1 КТ на „Вайкинг България“ЕООД, гр.Кюстендил, кв.“Запад“, бл.81, вх.В, ет.8, ап.69 е наложена имуществена санкция в размер на 200 лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд-гр.Кюстендил в 14-дневен срок от съобщаването му.

                                       

Районен съдия: