Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.Кюстендил, 26.10.2017г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският районен съд, в открито съдебно заседание
на двадесет и шести септември две хиляди и седемнадесета година, в състав :
Районен съдия
: Николай Николов
при секретаря Валентина Спирова,
като разгледа
докладваното от съдията АНД№1073 по описа на съда за 2017г.
Делото е образувано по жалбата от „Вайкинг
България“ЕООД, гр.Кюстендил, кв.“Запад“, бл.81, вх.В, ет.8, ап.69,
представлявано от управителя С. Г. М. срещу наказателно постановление №10-0000522 от
28.03.2017г., издадено от директора на Дирекция “Инспекция по труда” -
гр.Кюстендил, с което на основание чл.414, ал.1 във вр. с чл.415в, ал.1 КТ на
дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 200 лева. Иска се отмяна
на НП с доводи за незаконосъобразност на същото.
Административнонаказващият орган (АНО), чрез юрисконсулт А., изразява становище за неоснователност на жалбата, като релевира доводи в
подкрепа законосъобразността и правилността на издаденото наказателно
постановление.
Районен съд-гр.Кюстендил, след като се запозна със събраните по делото
доказателства и прецени същите поотделно и в тяхната съвкупност, намери за
установено следното:
На 22.02.2017г. служители на Дирекция “ИТ” –
гр.Кюстендил – свидетелите Д.В. и Л.М. извършили проверка по документи на
„Вайкинг България“ЕООД. Установено било, че на 13.12.2017г. Г. Д. Й. (бивша служителка на дружеството) отправила искане по електронна поща до
дружеството да й бъде издадено удостоверение по образец съгласно приложение №2
към чл.7, ал.2, 3 и 4 от Наредба за трудовата книжка и трудовия стаж. В
предвидения 7-дневен срок от поискването и до датата на проверката
дружеството-жалбоподател, в качеството на работодател, не издало исканото
удостоверение. Това било сторено едва след извършената проверка.
На 24.02.2017г. е съставен АУАН №10-0000522 срещу
дружеството-жалбопосател, в който са отразени констатациите от извършената
проверка. Описаното е квалифицирано като нарушение на чл.7, ал.5 от Наредба за трудовата книжка и трудовия
стаж. Актът е предявен и връчен на управителя на дружеството в деня на
съставянето му. Същият е направил
възражения по акта, сочейки период от време, в които е бил извън страната.
Допълнително е депозирал писмени възражения в тази посока.
На 28.03.2017г. е издадено атакуваното НП, в което е възпроизведена
фактическата обстановка, описана в акта за установяване на административно
нарушение, направена е аналогична квалификация на извършеното и е наложена
санкцията на посоченото основание.
Горната фактическа обстановка се установява от документите, съдържащи се в
приетата от съда административнонаказателна преписка, както и от показанията на
посочените свидетели.
Не са налице противоречия в събрания
по делото доказателствен материал, които следва да се обсъждат.
Жалбата е подадена в рамките на законоустановения срок, от лице, което има
право на такава и срещу подлежащ на атакуване акт, поради което съдът приема
същата за допустима.
При установената фактическа обстановка, съдът намира жалбата за
неоснователна. Съображенията за това са следните:
Не се спори, че както АУАН, така и НП са съставени, респ.издадени от
компетентни органи, в сферата на правомощията, с които разполагат.
В хода на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, довели до накърняване на правото
на защита на санкционираното лице. АУАН е надлежно предявен и връчен на нарушителя, съгласно изискванията на
чл.43, ал.1 и чл.43, ал.5 ЗАНН; на същия е предоставена възможност да подаде
възражения по акта в срока по чл.44, ал.1 ЗАНН. Както АУАН, така и издаденото
въз основа на него наказателно постановление притежават необходимото съдържание
по чл.42 и чл.57 ЗАНН.
Дружеството-жалбоподател не е спазило изискването на чл.7, ал.5 от Наредба
за трудовата книжка и трудовия стаж и имуществената му отговорност правилно и
законосъобразно е била ангажирана на основание чл.414, ал.1 във вр. с чл.415в,
ал.1 КТ. На този извод сочи анализът на събраните по делото доказателства.
Според чл.7, ал.5 от посочената наредба, работодателите са длъжни да
издават исканите удостоверения по ал.2 и 4 в 7-дневен срок от поискването им.
Разпоредбата на чл.414, ал.1 КТ предвижда санкция за работодател, който
наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко
наказание.
В конкретния случай се установи, че на 13.12.2017г. от дружеството е
поискано издаване на удостоверение по образец, като в предвидения 7-дневен срок
това не е сторено.
АНО е приложил правилно материалния закон, налагайки на дружеството
санкция, съответстваща на извършеното нарушение, приемайки наличието на
материалноправните предпоставки, регламентирани в чл.415в, ал.1 КТ, а именно –
нарушението е отстранено веднага след установяването му и от него не са
произтекли вредни последици за служителя. Извършена е правилна преценка за
тежестта на извършеното, при което е наложена предвидената санкция в среден
размер – 200 лева.
Не са налице предпоставки за намаляване размера на наложената санкция.
Ето защо, наказателното постановление следва да се
потвърди.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №10-0000522 от
28.03.2017г., издадено от директора на Дирекция “Инспекция по труда” -
гр.Кюстендил, с което на основание чл.414, ал.1 във вр. с чл.415в, ал.1 КТ на
„Вайкинг България“ЕООД, гр.Кюстендил, кв.“Запад“, бл.81, вх.В, ет.8, ап.69 е
наложена имуществена санкция в размер на 200 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд-гр.Кюстендил в 14-дневен срок от съобщаването му.
Районен съдия: