Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

гр.Кюстендил, 25.10.2017г.

 В    И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

Кюстендилският районен съд, в открито съдебно заседание на двадесет  шести септември две хиляди и седемнадесета година, в състав :

                                                          Районен съдия : Николай Николов             

при секретаря  Валентина Спирова,

като разгледа докладваното от съдията АНД№1006 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе, взе предвид:

 

 

 

 

 

Делото е образувано по жалба от С.П.Д. ***, ЕГН ********** против наказателно постановление №30-0000171/12.05.2017г., издадено от началника на Областен отдел ”АА”-гр.Кюстендил, с което на жалбоподателя на основание чл.93, ал.1, т.1 ЗАП за нарушение на чл.31, ал.1, т.2 от Наредба №34 от 1999г. за таксиметров превоз на пътници е наложено административно наказание “глоба” в размер на 2 000 лева и на основание чл.93, ал.1, т.1 ЗАП за нарушение на чл.31, ал.1, т.8 от същата наредба е наложено административно наказание “глоба” в размер на 2 000 лева. Претендира се отмяна на атакуваното постановление, с довод, че нарушенията не са извършени.

Наказващият орган не е взел присъствено участие в съдебното производство, но в придружаващото жалбата писмо, е изразил становище за неоснователност на същата.

Районен съд-гр.Кюстендил, след като се запозна с доказателствата по делото и прецени същите поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

На 29.03.2017г. около 10:35ч. в гр.Кюстендил по ул.“Бузлуджа“ жалбоподателят управлявал лек таксиметров автомобил Дачия с рег.№КН8475ВН, собственост на трето лице. Автомобилът бил снабден със всички отличителни знаци за таксиметров такъв. Бил спрян за проверка от полицейски служители, а впоследствие и проверен служители на ОО”АА”, гр.Кюстендил – свидетелите К. и К.. Установено било, водачът не притежава удостоверение „Водач на лек таксиметров автомобил“ и удостоверение за психологическа годност.

Съставен бил АУАН, в който са отразени посочените констатации. Прието е, че са нарушени чл.31, ал.1, т.2 и т.8 от Наредба №34 от 1999г. за таксиметров превоз на пътници. Актът е предявен и връчен по надлежния ред.

Въз основа на акта е издадено обжалваното НП. В него е възпроизведена фактическа обстановка, идентична с тази по акта. Приети за извършени са две нарушения, на които е дадена аналогична правна квалификация, като санкцията за всяко едно е наложена на основание чл.93, ал.1, т.1 ЗАП. Наказателното постановление е връчено на 19.05.2017г.

Горната фактическа обстановка безпротиворечиво се установява от събраните по делото доказателства, а именно: документите, съдържащи се в административнонаказателната преписка, показанията на свидетелите К. и К..

Съдът не е кредитирал представения от жалбоподателя граждански договор №1/19.03.2017г., приемайки че същият е съставен за нуждите на настоящото производство. Като недостоверни са оценени показанията на св.Д..

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок срещу подлежащ на атакуване акт и от лице, което има право на такава.

Разгледана по същество, жалбата е основателна макар и не на посочените в нея доводи. Съображенията за това са следните:

Актът за установяване на административно нарушение е съставен от лице, притежаващо правомощия в тази посока по смисъла на ЗАП. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, съобразно разпоредбата на чл.92, ал.2 ЗАП.

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление притежават необходимите реквизити, сочени в чл.42 и чл.57 ЗАНН. Спазени са изискванията за предявяване на АУАН и връчване на същия, както и връчване на НП. Нарушителят не е бил лишен от възможността да направи възражения по акта.

Установи се, че при посочените в НП условия, жалбоподателят е управлявал посочения таксиметров автомобил. Безспорно е също така, че същият  не притежавал удостоверение „Водач на лек таксиметров автомобил“ и удостоверение за психологическа годност.

При така установената фактическа обстановка, както в акта, така и в НП, деянието на жалбоподателя неправилно е квалифицирано като нарушение на чл.31, ал.1, т.2 и т.8 от Наредба №34 от 1999г. за таксиметров превоз на пътници.

Съгласно посочените разпоредби, при управление на таксиметров автомобил водачът е длъжен да носи удостоверение „Водач на лек таксиметров автомобил“ и удостоверение за психологическа годност. За да може да стори това обаче водачът следва да притежава посочените документи.

Според чл.18, т.3 и т.5 от посочената наредбата, притежаването на въпросното удостоверение и психологическата годност са самостоятелни изисквания към водачите като условие за тяхната правоспособност.

Следователно, липсата (не притежаването изобщо) на удостоверение „Водач на лек таксиметров автомобил“ и удостоверение за психологическа годност е нарушение на  чл.18, т.3 и т.5 от Наредбата. Това е била коректната правна квалификация на извършеното от жалбоподателя.

Приложената санкционна разпоредба има бланкетна диспозиция и неправилното й обвързване с конкретно нарушена правна норма от кръга на посочените в първата, винаги има за последица необоснованост, а от там и незаконосъобразност на санкционния акт.

Нещо повече, неправилно АНО е приел, че с посоченото жалбоподателят е извършил две отделни нарушения. Извършването на посочената в чл.93, ал.1, т.1 ЗАП дейност без наличието на всеки един от изброените документи или без наличието на всички такива, представлява едно нарушение.

При това положение АНО е ангажирал незаконосъобразно административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.

Ето защо, атакуваното НП следва да се отмени.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление №30-0000171/12.05.2017г., издадено от началника на Областен отдел ”АА”-гр.Кюстендил, с което на С.П.Д. ***, ЕГН ********** на основание чл.93, ал.1, т.1 ЗАП за нарушение на чл.31, ал.1, т.2 от Наредба №34 от 1999г. за таксиметров превоз на пътници и на основание чл.93, ал.1, т.1 ЗАП за нарушение на чл.31, ал.1, т.8 от същата наредба са наложени административни наказания “глоба” в размер на 2 000 лева, съответно  “глоба” в размер на 2 000 лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Кюстендил в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

                                                                Районен съдия: