Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

       

                                                  гр.Кюстендил, 17.02.2012 год.

 

                                                 В   И М Е Т О    НА   Н А Р О Д А

 

Кюстендилският районен съд,наказателна колегия,в публичното съдебно заседание на осемнадесети януари   две хиляди и дванадесета  година в състав:

           

                                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: Пламен Деянов

 

при  участието на съдебният секретар В.С. , като разгледа докладваното от съдия Деянов НАХД № 1333 / 2011 год.,за да се произнесе, взе в предвид следното:

 

Е.В.В. , ЕГН –********** *** ,  обжалва Наказателно постановление № 00-00-24/ 13.10.2011 год.,изд. от ***, гр. София ,  с което на осн. чл. 53 от ЗАНН във връзка с чл.219 от Закона за културното наследство във вр. с чл.20 от ЗАНН за извършено нарушение на чл. 152 , ал.2 от Закона за културното наследство във вр. с § 16 от преходните и заключителните му е наложено административно наказание глоба в размер на 700,00 – седемстотин лева. И на основание чл. 219 , ал.2 от Закона за културното наследство са отнети в полза на държавата: Два комплекта от четири броя пластмасови тръби представляващи антена за металотърсач тип рамка ,1 брой кръгла антена за металотърсач тип монетарник и един брой пулт за управление на металотърсач , 4 бр. пластмасови тръби с диаметър около 3 см. И дължина около 108 см.всяка една от тях, помежду си свързани с кабел с няколко жила;1бр. платнена чанта(калъфка)съдържаща 4 бр. пластмасови тръби с диаметър около 4 см. И дължина 156 см.всяка от тях ,помежду си свързани с бял кабел; 1бр.сезалов чувал съдържащ 1 бр. метална глава,черна на цвят с диаметър 27,5 см.,с кабел към нея завършващ с букса с дължина на кабела 107 см.,с дървена дръжка с дължина 36 см.,1бр. пластмасова кутия с размери 17,5 см.,(19.5см.)7.5см.,бяла на цвят със скала от горната страна ,с 2 бр. жакове , 3 бр. превключватели,4 броя потенциометри с надпис от едната страна „Вълчев” 0888551452 http://m12.hit.bg 064/835679.

Развиват се съображения за незаконосъобразност на атакуваното постановление.

Ответника по жалбата се представлява от ***С.Н.П.с пълномощно Изх № СБ-0-0112 от 02.08.2010 год. с упълномощител *** В. Р.. Пълномощника, изразява становище за неоснователност на жалбата.

КРС, след като обсъди по отделно и в съвкупността им събраните в хода на съдебното следствие доказателства, приема за установено следното:

На 24.10.2010 година регионално звено за борба с организираната престъпност при ОДП -МВР гр. Кюстендил извършва операция по противодеиствие на престъпността свързана с културно историческото ни наследство. За целта извършват претърсване и изземване в имот находящ се в село Жабокрът , на имот с адрес ,ул.”Извън регулацията” ,№ 11. Имота се обитава от жалбоподателя Е.В.В. за когото служителите на  горепосочената служба имали информация,че се занимава с незаконна иманярска дейност.При извършване на претърсването не са намерени предмети и вещи с културно историческо предназначение. Намерен и иззет е стандартен металотърсач ,марка  „Вълчев” за чието притежание в последствие е представен документ за закупуването му/гаранционна карта от дата 07.08.2008 година.Въз основа на така събраните данни е образувано досъдебно производство № 1237/2010 година по описа на РУ „Полиция” гр. Кюстендил и № 185/2010 год. по описа на Окръжна прокуратура гр. Кюстендил. В хода на същото не са събрани доказателства за извършено престъпление по чл.277 а , ал.7 от НК от лицето Е.В.В.. Затова досъдебното производство е приключено с постановление за прекратяване. Наблюдаващият делото прокурор Б. е сезирал Министерство на културата за прекратеното досъдебно производство и вземане отношение от *** при наличие на извършено административно нарушение. В резултат на това на 13.10.2011 година е издадено атакуваното от жалбоподателя НП № 0-0024/13.10.2011 година.

В хода на проведеното открито съдебно заседание на 18.01.2012 година защитата на В. прави искане за отмяна на атакувания акт поради нарушаване разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН твърдейки,че в атакувания акт липсва описание на нарушението с  всички средства и доказателства , които го подкрепят.Твърди се , че е допуснато нарушение и на разпоредбата на чл.58 ал.1 от ЗАНН относно начина на връчване НП гарантиращ,че същото е достигнало адресата и последният е имал възможност да се запознае в срок и да предприеме действия по защитата си.Навеждат се твърдения и за изтекъл давностен срок след като акта не е съставен в продължение на една година от извършване на нарушението.В същото време е изтекъл и по късият срок от три месеца след като атакуваното НП е издадено на 13.,10.2011 година а нарушителят е открит на 24.11.2010 година.В постановлението на Окръжна прокуратура гр. Кюстендил е отбелязано,че извършеното от жалбоподателя е несъставомерно и деянието не може да му бъде вменено във вина.Режима на притежаване на подобен апарат е регистрационен а не забранителен.Описаното нарушение в атакуваният акт е несъставомерно, и е налице пълно несъответствие между посочените фактически и правни основания за издаването му.

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от показанията на посоченият свидетел , писмените доказателства, приложени и описани в делото , както и от материалите по административнонаказателната преписка и по същата жалбоподателят не спори.

Съобразявайки установеното съдът счита, че атакуваното постановление е незаконосъобразно, поради което ще се  отмени.

Мотивите за това на съда са следните:

Атакуваното постановление е издадено от компетентен орган, тъй като на съда е известна заповед № РД -09-0579 от 11.10.2011 година на *** чрез която на основание правомощията , дадени му по силата на чл.229,ал.2 от Закона за културното наследство ,във вр.с чл.47 , ал.2 и чл. 27 , ал.1 б.А от ЗАНН е делегирал правото си да издава наказателни постановления за административни нарушения и наказания. Упражнявайки така делегираното му правомощие *** арх. Г.С.С. следва при издаването на административните актове да се ръководи от действуващото в страната законодателство. Съобразно изискването на  чл. 34, ал. 1, пр. 2 ЗАНН административнонаказателно производство не може да се образува, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на престъплението. Тази разпоредба предвижда два давностни срока за административнонаказателно преследване - тримесечен и едномесечен. Първият срок започва от деня, в който органът, който е овластен да състави акта, е узнал кой е нарушителят.  А вторият срок  от една година сочи ,че бездействието на този орган повече от една година от извършване на нарушението е пречка за съставяне на акта и изключва отговорността на нарушителя.

За да е безспорно, кога е открито нарушението и какви действия относно санкционирането на виновното лице са предприети законодателя е предвидил изпълнение на редица задължения от страна на АНО. Тези му задължения се пораждат от разпоредбите на ЗАНН уредени в  „Раздел ІV: Производство по налагане на административните наказания.” От разпоредбата на чл. 57 ал.1 т. 5 е видно ,че в издадения акт АНО следва да отбележи кратко и ясно описание на нарушението , датата и мястото ,където е извършено, обстоятелствата при които е извършено, както и доказателствата , които го потвърждават. За да породи своите правни последици издаденото по този ред наказателно постановление следва да се връчи на нарушителя по редът на чл.58 ал.1 и 2 от ЗАНН. Само при връчване по така определеният ред за нарушителя се пораждат правата по чл. 59 ал.2 от ЗАНН за обжалване на постановлението в седмодневен срок от връчването му. / От приложената в делото обратна разписка не става ясно какво е било съдържанието на писмото,от кого е получено то и стигнало ли е въобще до адресата./

От събраните по делото доказателства е очевидно, че извършената от контролните органи проверка е формална. В издаденото НП -0-0024/13.10.2011 година на мястото предназначено за изписване дата и място на издаването не е извършено каквото и да е отбелязване. Така проявеният формализъм не е преодолян и при изписването на мястоизвършването на нарушението /няма в горецитираният акт посочено такова / както и обстоятелствата при които да е извършено. АНО се е задоволил да преразкаже в писмен вид установеното от досъдебното производство вместо да посочи периодът , в които  Е.В.В. е следвало да изпълни разпоредбите на  § 16 от ПЗР и  чл. 152, ал. 2 от Закона за културното наследство. / Това е времето от влизане в сила разпоредбата на ЗКН за регистрация на специалните технически средства до датата на изземването му отполицията./ При това в така издаденият акт тактично се премълчава неизпълненото задължение от страна на Министъра на културата да издаде  Наредба съгласно разпоредбите на която да се извършва регистрацията на специалните технически средства. Такава е издадена чак на 14.02.2011 година и е влязла в сила след обнародването и в ДВ. Бр.18  от 01.03.2011. В глава шеста на същата е уреден подробно редът за издаване на разрешението и вписването в нарочен регистър./ виж чл.30 от наредба №  Н -00-0001 от 14.02.2011 година.

Несъмнено за жалбоподателя е възникнало задължението за регистриране на притежаваното от него специално техническо средство след влизането в сила на чл. 152 , ал.2 от ЗКН /  „чл. 152. ал.2 (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г.) Собствениците на средствата по ал. 1, т. 6 са длъжни да ги регистрират в Министерството на културата в 14-дневен срок от придобиването им. Редът за регистриране на специалните технически средства се определя с наредбата по чл. 147, ал. 6.”/Но от анализа на този текст е видно,че регистрацията е възможна само по реда на чл. 147,ал.6 от същият закон и то след издаването на Наредба.  / „чл. 147. ал.(6) Теренните проучвания се извършват по ред, определен с наредба на министъра на културата.”/ И не на последно място следва да се отбележи и допуснатото нарушение при прилагане разпоредбата на чл. 219 от ЗКН като при определяне размера на наказание е приложена санкция предвиждаща наказание за едноличните търговци или юридическо лице / „Чл. 219. (1) (Предишен текст на чл. 219 - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Който не извърши регистрация по чл. 152, ал. 2, се наказва с глоба в размер от 300 до 500 лв., а на едноличен търговец или юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 500 до 1000 лв. чл. 219ал.(2) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2011 г. ) Специалните технически средства - предмет на нарушението по ал. 1, се отнемат в полза на държавата.” / При това е очевидна липсата на разграничаване „глобата” от „имуществена санкция” и кое от двете наказания спрямо кого се налага. Определяйки така наложеното наказание АНО е нарушил и разпоредбата на чл.52 ал.4 от ЗАНН след като не е събрал достатъчно безспорни доказателства относно нарушителя , дали това е физическото лице Е.В.В. , дали е едноличен търговец или юридическо лице. При това нарушението е от категорията на съществените процесуални нарушения довели до невъзможност на нарушителя да разбере за какво точно нарушение следва да отговаря / за нарушение извършено в качеството му на физическо лице,или едноличен търговец,или юридическо лице / и от там да изгради защитата си , което е и основание за отмяна на така издадения НП – 0-0024 от 13.10.2011 година.Формалното отношение е продължило и при прилагането на чл.20 ал.1 от ЗАНН след като описаните и отнети в полза на държавата движими вещи не съответстват с тези които са иззети чрез протокола за претърсване и изземване от 24.11.2011 година. Отнети са в полза на държавата дванадесет броя пластмасови тръби свързани с кабел вместо иззетите осем такива, както и антена за металотърсач тип монетарник и един брои пулт за управление на металотърсач./ Ако съществуват и са иззети то последните не са вписвани в протокола за претърсване и изземване /.Всичките тези „пропуски” сочат на очевидната липса на безспорни доказателства относно видът на извършеното нарушение от страна на жалбоподателя. Ако АНО е приел ,че след влизане в сила на чл. 152 от ЗКН жалбоподателя е извършил административното нарушение визирано в този текст то е следвало да се приеме, че това е станало през 2009 година , от което е очевидно, че предвидения в ЗАНН едногодишен преклузивен срок е изтекъл и АНО е нямал правното основание да санкционира за това В.. Но вместо да приложи разпоредбата на чл.34 от ЗАНН „не се образува административно наказателно производство .....ако е изтекла една година от извършване на нарушението” той е съставил атакуваният акт, като при съставянето му е допуснал и нарушение на чл. 52 ал.4 от ЗАНН и чл.57 ал.1 т.5 /чрез неясното, неточното, описание на нарушението датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата при които е извършено, както и доказателствата които го потвърждават. Допускайки така отбелязаните нарушения на материалният закон, които нарушения са от категорията на особено съществено нарушение на ЗАНН и са неотстраними от съда , тъй като ако би го сторил би нарушил законово регламентираното право на двуинстанционна съдебна защита на страните АНО е дал основание за атакуване на издадения от него акт.видно от събраните доказателства по делото допуснатите от АНО нарушения са до такава степен съществени и са довели до нарушава правото на защита на жалбоподателят ,което представлява и самостоятелно основание за отмяната на постановлението. 

             Поради изложеното – неотстранимо нарушение на материалният закон атакуваното постановление ще се  отмени.

 

            Водим от горното и на осн.чл.63,ал.1 ЗАНН,съдът:

 

                                               Р   Е   Ш   И :

 

          ОТМЕНЯВА КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление № НП -0-0024/ 13.10.2011 год.,изд. от *** , гр. София ,  с което на осн. чл. 53 от ЗАНН във връзка с чл.219 от Закона за културното наследство за извършено нарушение на чл. 152 , ал.2 от Закона за културното наследство във вр. с § 16 от преходните и заключителните разпоредби на Е.В.В. , ЕГН –********** *** му е наложено административно наказание глоба в размер на 700,00 – седемстотин лева. И на основание чл. 219 , ал.2 от Закона за културното наследство във вр. с чл.20 от ЗАНН са отнети в полза на държавата: Два комплекта от четири броя пластмасови тръби представляващи антена за металотърсач тип рамка ,1 брой кръгла антена за металотърсач тип монетарник и един брой пулт за управление на металотърсач , 4 бр. пластмасови тръби с диаметър около 3 см. И дължина около 108 см.всяка една от тях, помежду сисвързани с кабел с няколко жила;1бр. платнена чанта(калъфка)съдържаща 4 бр. пластмасови тръби с диаметър около 4 см. И дължина 156 см.всяка от тях ,помежду си свързани с бял кабел; 1бр.сезалов чувал съдържащ 1 бр. метална глава,черна на цвят с диаметър 27,5 см.,с кабел към нея завършващ с букса с д9ължина на кабела 107 см.,с дървена дръжка с дължина 36 см.,1бр. пластмасова кутия с размери 17,5 см.,(19.5см.)7.5см.,бяла на цвят със скала от горната страна ,с 2 бр. жакове , 3 бр. превключватели,4 броя потенциометри с надпис от едната страна „Вълчев” 0888551452 http://m12.hit.bg 064/835679.

 

         Решението подлежи на касационно обжалване ,на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд-гр.Кюстендил в 14-дневен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: