Р Е Ш Е Н И Е

№..............от 24.09.2019г., гр.Кюстендил

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Кюстендилският районен съд                                гражданска колегия,

На шестнадесети септември                                    две хиляди и деветнадесета                                                                година,

В публично заседание                                                       в следния състав:

 

 

Председател:Чавдар Тодоров

 

Секретар:Зоя Равенска

като разгледа докладваното от съдия Тодоров Гр.д.№1187 по описа на съда за 2019г., и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Г.Е.П., с ЕГН **********, с адрес *** против Основно училище „Даскал Димитри“ гр.Кюстендил, с адрес в гр.Кюстендил, ул.“Дондуков“ №43.Предявени са за разглеждане искове по  чл.296, ал.1 КТ и по чл.86 ЗЗД.

Ответникът е депозирал отговор по исковата молба, в който изцяло са оспорени предявените искове.

Твърди се, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по което ищецът полага труд при ответника на длъжност „Старши учител общообразователен учебен предмет в прогимназиален етап по български език и литература“.Това правоотношение било прекратено със заповед №466/24.01.2018г.До този момонт, ищецът била председател на синдикална организация в училището към КТ „Подкрепа“.

Твърди се, на следващо място, че с Наредба №1 от 09.04.2012г. за представителното облекло на лицата от педагогическия персонал в детските градини, училищата и обслужващите звена имат право на представително облекло за всяка календарна година при изпълнение на служебните си задължения, като стойността на представителното облекло се дава в пари.Средствата за представително облекло на педагогическия персонал за всяка календарна година се осигурявали в рамките на утвърдения бюджет, а конкретната стойност се определяла от директора за всяка календарна година, в съответствие с бюджета на детската градина, училището или обслужващото звено и съобразно размерите, договорени в колективния трудов договор.Идентични били разпоредбите в Наредба №14 от 16.11.2016г.

С КТД за системата на народната просвета от 26.06.2014г. било предвидено, че средствата за представително облекло са в размер не по-малък от 350 лв., а с КТД от 19.06.2016г. в размер не по-малък от 360 лв.В този смисъл и доколкото на ищеца не били изплащани такива суми, се претендира осъждане на ответника да й заплати сумата от 350 лв.-за 2016г. и 257 лв. за за 2017г., съразмерно с отработеното от нея време.

Твърди се, че ответникът е в забава за изплащане на горните суми, считано от 01.01. на следващата година, за която се дължат, поради което се претендират обезщетения за забавено плащане до датата на подаване на исковата молба в съда, като тези пренеции са изменени по размер по реда на чл.214, ал.1 ГПК в проведното съдебно заседание по делото.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът е оспорил предявените искове.Твърди се, че сумите не се дължат, тъй като на никого не са начислявани допълнителни трудови възнаграждения  и такива не са заложени при разчета на ФРЗ.Доколкото не бил разпределян фонд за разпределение на средствата за представително облекло на служителите на ДГ, то и този иск бил неоснователен.Поради недължимост на сумите по главниците, то не се дължало и обезщетение за забавеното им плащане.Направено е и възражение за частично погасевяне на претенцията по чл.296 КТ по давност.

По делото са представени и приети като доказателства: копие от заповед за сключване на трудов договор и допълнителни споразумения към него, служебна бележка, издадена от председателя на СРС „Подкрепа“ гр.Кюстендил,  извлечение от КТД за системата на народната просвета от 26.06.2014г. и извлечение от КТД за системата на народната просвета от 19.06.2016г.По делото е изготвена и приета съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от в.л.Й..Приети са като доказателства и вътрешни правила за работната заплата на ответника и е разпитана в качеството напсвидетел Р. Г..-счетоводител при ответника.

От описаните докозатества, по делото се установи, че между страните е било налице трудово правоотношение, по което ищецът полагала труд при ответника на длъжност „учител“ , като за периода 2010г. до 15.09.2017г. е била председател на СС към КТ „Подкрепа“ при ОУ „Даскал Димитри“.

С КТД за системата на народната просвета от 26.06.2014г. било предвидено, че средствата за представително облекло са в размер не по-малък от 350 лв., а с КТД от 19.06.2016г. в размер не по-малък от 360 лв.

Не е спорно между страните, че по силата на трудов договор ищцата е заемала длъжността учител при ответника за периода на исковети претенции. Същата е била член на КТ „Подкрепа“ гр.Кюстендил. Поради това спрямо нея има действие колективния трудов договор за системата на народната просвета.

Основното възражение на ответника е, че не отговаря, тъй като невъзможността за изпълнението се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина. Съгласно чл. 81, ал. 2 от ЗЗД обстоятелството, че длъжникът не разполага с парични средства за изпълнение на задължението, не го освобождава от отговорност. Обстоятелството, че дейностите в системата на предучилищното и училищното образование се финансират от държавния бюджет и бюджета на общините, не води до изключение от това правило. Поради това е безпредметно да се обсъждат доказателствата, събрани за установяване на недостига на средства и е без значение за правния спор.

Задължението за заплащане на средства за представително облекло е регламентирано и гарантирано както от Наредба № 1/2012 г. за представителното облекло на лицата от педагогическия персонал в детските градини, училищата и обслужващите звена (отм.); за учебните 2015/2016 година и чл. 2 от Наредба № 4/2016 г. за представителното облекло на лицата от институциите в системата на предучилищното и училищното образование за 2016/2017 г., така и от действащите за съответния период колективни трудови договори. Съгласно същите размерът на дължимата сума за първатаве години е 350 лева, а за втората– 360 лева.Съразмерно на отработеното време, дължимата сума за 2017г. е в размер на 257 лв.

Доколкото и съобразно описанато нормативна уредба на вземането на ищеца за представително облекло, тези суми се дължат за календарна година, то това вземане няма конкретен падеж и може да се изпълни по всяко време в рамките на календарната година.С изтичането на календарната година длъжникът по това вземане-ответникът в производството е изпаднал в забава за плащането му и в този смисъл дължи обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва.В заключението си вещото лице Й. е посочила, че това обезщетение е в размер на 86.24 лв. за времето от 01.01.2017г. до датата на подаване на исковата молба в съда-07.06.2019г .върху неизплатената сума за 2016г. от 350 лв. и в размер на 37.27 лв. върху неизплатената сума от 257 лв. за 2017г. за периода 01.01.2018г. до 07.06.2019г.Ищецът в производството, по реда на чл.214, ал.1 ГПК приведе исковите си претенция в съответствие със заключението на вещото лице, поради което и този иск съдът намира, че е напълно основателен и следва да се уважи.

Възражението за частично погасяване на вземането за представително облекло за 2016г.е неоснователно като съображенията на съда в тази насока са следните:

Както се посочи в предходния абзац сумите за представително облекло се дължат за календарна година и това вземане няма конкретен падеж и може да се изпълни по всяко време в рамките на календарната година.С изтичането на календарната година, същото става и изискумо и в този смисъл за начало на давностен срок по смисъла на чл.358, ал.2 т.2 КТ следва да се счита 01.01.2017г., при което към датата на подаване на исковата молба-07.06.2019г. не е изтекъл срока по чл.358, ал.1 т.3 КТ.

С оглед уважаване на предявените искове за стойност на неизплатено представително облекло, то следва настъпване на правоувеличителния ефект от предявяването на исковете-присъждане на законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане върху тези суми.

При горните изводи и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът кследва да заплати на ищеца сумата от 400 лв.-деловодни разноски, представляващи изплатено адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство.

На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът дължи държавна такса върху уважените искове в размер на 200 лв.-по 50 лева за всеки от тях, както и изплатеното възнаграждение за вещо лице в размер на 134.40 лв.

 

 

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

Осъжда Основно училище „Даскал Димитри“ гр.Кюстендил, с адрес в гр.Кюстендил, ул.“Дондуков“ №43 да заплати на Г.Е.П., с ЕГН **********, с адрес *** сумата от 607 лв., представляваща неизплатено представително облекло, като 350.-за 2016г.и 257 лв.-за 2017г., ведно със законна лихва считано от 07.06.2019г. до окончателното изплащане.

Осъжда  Основно училище „Даскал Димитри“ гр.Кюстендил, с адрес в гр.Кюстендил, ул.“Дондуков“ №43 да заплати на Г.Е.П., с ЕГН **********, с адрес *** сумата от 86.24 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане върху неизплатената сума от 350 лв.-стойност на представително облекло за 2016г. за периода 01.01.2017г. до 07.06.2019г.

Осъжда Основно училище „Даскал Димитри“ гр.Кюстендил, с адрес в гр.Кюстендил, ул.“Дондуков“ №43 да заплати на Г.Е.П., с ЕГН **********, с адрес *** сумата от 37.27 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане върху неизплатената сума от 257 лв.-стойност на представително облекло за 2017г. за периода 01.01.2018г. до 07.06.2019г.

 

Осъжда Основно училище „Даскал Димитри“ гр.Кюстендил, с адрес в гр.Кюстендил, ул.“Дондуков“ №43 да заплати на Г.Е.П., с ЕГН **********, с адрес *** деловодни разноски в размер на 400 лв.

Осъжда Основно училище „Даскал Димитри“ гр.Кюстендил, с адрес в гр.Кюстендил, ул.“Дондуков“ №43 да заплати по сметка на РС гр.Кюстендил сумата от 334.40 лв., като 200 лв.-държавна такса и 134.40 лв.-изплатено възнаграждение на вещо лице.

 

Решението подлежи на обжалване в 2 седмичен срок от връчването му на страните пред ОС гр.Кюстендил.

 

                                                                             Районен съдия: