Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №386

                                   09.07.2010г., гр.Кюстендил

                         В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

  Кюстендилският районен съд,                       гражданска колегия 

  На тридесети март                               две хиляди и десета година

  В публично заседание,                                          в следния състав:

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА

  С участието на секретаря: К.Д.

***            по описа за 2009г. на КРС

  И, за да се произнесе,                                   взе предвид следното:

 

Делото е образувано по искова молба, подадена от адв.А. К. от АК-Кюстендил, в качеството му на пълномощник на ЕТ “Ж. З..”, със седалище в гр.Кюстендил ул.“Любимец” №41, представляван от Ж. Б. З. с ЕГН **********,***, чрез адв.А.К., против “Н.Л.Д. А. И.” ООД, със седалище и адрес на управление в гр.Кюстендил ул.“Б.представлявано от управителя Д. А. И..

Предявен е иск с правно основание чл.55 ал.1 от Закона за задълженията и дговорите (ЗЗД) за осъждане на ответното дружество за заплати на ищеца-ЕТ сумата от 11 000 лева, подлежаща на връщане, като дадена на отпаднало основание – несключване на договор за покупко-продажба на товарен автомобил марка “Мерцедес” модел “814” с рег.№КН…… АК. Претендирано е присъждане на законата лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба в съда – 27.08.2009г. до окончателното изплащане, както и на сторените в хода на производството по делото разноски.

Така се поддържа исковата молба от пълномощника на ищеца – адв.А.К., като се релевират следните доводи: на 07.02.2008г. между страните, не в законоустановената форма, е бил сключен писмен договор за покупко-продажба на горепосочения товарен автомобил за сумата от 12 000 лева, като страните са договорили разсрочено плащане – на шест равни месечни вноски; ЕТ е заплатил сумата от 11 000 лева, но собствеността върху товарния автомобил не е била прехвърлена по установения ред, поради което е отпаднало основанието за плащане на тази сума, поради което същата подлежи на връщане.

Ответникът, чрез процесуалния си представител по пълномощие – адв.Д.М. от АК-Кюстендил, аргументира становище за неоснователност на иска и моли отхвърлянето му, като такъв. Излага следните съображения: сключеният на 07.02.2008г. договор между страните представлява договор за лизинг на товарния автомобил, по който ЕТ е неизправна страна, доколкото не е изпълнил задължението си да заплати договорената стойност от 12 000 лева, изплащайки само 9 000 лева, което наложило предоговаряне отношенията между страните и сключване на договор за наем на 13.08.2008г., съгласно който ЕТ е поел задължение да заплати на дружеството сумата от 3 000 лв., представляваща остатък по договора за лизинг, която сума да започне да заплаща от 15.09.2008г. и да изплати окончателно на 15.11.2008г., а в случай, че това не бъде сторено – ЕТ да върне товарния автомобил и да заплати глоба в размер на половината сума, заплатена до този момент на дружеството. 

С оглед горните твърдения, в срока за отговор по чл.131 от ГПК, “Н.Д. А. И.” ООД е предявило против ЕТ “Ж.З..”, със седалище в гр.Кюстендил ул.“Л.” №насрещни искове, както следва: иск с правно основание чл.228 вр. с чл.79 ал.1 от ЗЗД за осъждане на ЕТ да заплати на дружеството сумата от 3 000 лева, представляваща незаплатен месечен наем за периода от 15.09.2008г. до 15.11.2008г. в размер по 1 000 лева месечно, дължим по силата на договор за наем на товарен автомобил марка “Мерцедес” модел “814” с рег.№КН АК, сключен на 13.08.2008г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на насрещния иск – 02.11.2009г. до окончателното изплащане, както и иск с правно основание чл.92 ал.1 от ЗЗд за осъждане на ЕТ да заплати на дружеството сумата от 4 500 лева, представляваща дължима договорна неустойка за неизпълнението на договор за наем на товарен автомобил марка “Мерцедес” модел “814” с рег.№КН…. АК, сключен на 13.08.2008г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.11.2009г. до окончателното изплащане. Претендирано е заплащане на сторените по делото разноски.

Ищецът оспорва насрещните искове и моли да бъдат отхвърлени, като неоснователни, с довод, че валидно наемно правотношение между страните не е съществувало

Районен съд-Кюстендил, след като се запозна с доказателствата, събрани в хода на съдебното дирене и след като прецени същите поотделно и в тяхната съвкупност, при условията на чл.235 ал.2 от ГПК, намери за установена следната фактическа обстановка:

На 07.02.2008г. “Н.Л. Д. .А. И.” ООД, чрез управителя Д.И., и ЕТ “Ж. З..”, чрез Ж.З., сключили договор, в който посочили, че е такъв “за лизинг” и съгласно който дружеството “продава” на ЕТ товарен автомобил марка “Мерцедес -814” с рег.№КН…. АК, двигател №36690510116764, ид. №WDB67401315552425, на стойност 12 000 лева, които ще бъдат изплатени на 6 равни месечни вноски , като заплащането започне от датата на сключване на договора, а останалите пет вноски ще стават между 15-то и 20-то число на месеца. Нотариална заверка на подписите на законните представители на търговците не е правена.

Още на същата дата ЕТ заплатил сумата от 2000 лева. С ПКО №2/22.03.2008г. на дружеството са заплатени още 2 000 лева, като в ордера не е отбелязано основанието за плащане. С ПКО №3/24.05.2008г. ЕТ заплатил на дружеството сумата от 1 400 лева, вноска за камион. На 02.06.2008г. е оформен ПКО №4 за заплащане за камион на сумата от 500.00 лева, а на 12.06.2008г. – ПКО №5 за сумата от 100.00 лева, като основание за плащането е посочено “камион наем”. С ПКО №6/16.06.2008г. ЕТ е направил вноска в размер на 1 000 лева, а с ПКО №7/17.07.2008г.  – друга такава в същия размер от 1 000 лева, като в ордера е отбелязано, че вноската касае наем на камион. Така, изплатените до този момент – 17.07.2008г. - суми от ЕТ на дружеството са били в общ размер на 8 000 лева.

На 13.08.2008г. между страните е сключен нов договор, касаещ същия товарен автомобил. Договарящите са се обозначили, както следва: “Н.Л.Д. А.с И.” ООД, като наемодател, а ЕТ “Ж. З..”, като наемател. Предвидено е, че по силата на този договор, със срок – до издаване на фактура от наемодателя, последният ще предостави на наемателя за временно и възмездно ползване товарния автомобил, срещу задължението на ЕТ да плаа на наемодателя договорения месечен наем от 1 000 левадо 15-то число на следващия месец, като “остатъкът от 3 000 лева да започне да заплаща от 15.09. до 15.11.2008г., включително.” Предвидено е, че ако тази сума не бъде заплатена на посочената дата, наемателят следва да върне обратно товарния автомобил и да претърпи глоба в размер на половината сума, заплатена до момента на наемодателя.

След сключване на този договор са извършени три плащания от ЕТ на дружеството, всяко на стойност 1 000 лева, а именно: на 21.08.2008г., на 17.09.2008г., двете, отбелязани, като изплатени за лизинг камион и на 17.10.2008г., изплатени за “камион”. Така, общо изплатената на дружеството сума, станала в размер общо на 11 000 лева.

Не се спори между страните, че от датата на сключване на първия договор– 07.02.2008г. до датата 13.01.2009г. товарният автомобил се намирал в държане на ЕТ “Ж. З..”.

Отношенията между страните се влошили и по жалба на Ж.З. срещу управителя на ответното дружество, подадена до РП-Кюстендил, била образувана прокурорска преписка №264/2009г., приключила с отказ да бъде образувано досъдебно производство, с доводи, че се касае за гражданско-правни отношения между страните.

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от събраните по делото доказателства, а именно: договор за наем от 13.08.2008, удостоверение  за актуално състояние  и основни обстоятелства, квитанция № 1/07.02.2008г., договор от 07.02.2008г., постановление от 06.03.2009г. на Районна прокуратура гр.Кюстендил, приходен касов орден (ПКО) от 24.05.2008г., ПКО №6/16.06.2008г., ПКО №4/02.06.2008г., квитанция към ПКО от 17.09.2008г., ПКО от 21.08.2008г., квитанция по ПКО №5/12.06.2008г., квитанция по ПКО от 17.10.2008г., квитанция към ПКО №7 от 17.07.2008г., Пр.преписка вх.№264/2009г. по описа на РП-Кюстендил, показания на свидетелите Б.С. и К.Г., заключение вх.№6633/19.03.2010г. на в.л.В.П..

Релевантните за спора обстоятелства са установени по категоричен начин, а преценката им налага следните правни изводи:

1. Искът по чл.55 ал.1 от Закона за задълженията и договорите, предявен от ЕТ “Ж. З..” против “Н. Л.Д. А. И.” ООД, е неоснователен и, като такъв, следва да бъде отхвърлен, по изложените по-долу съображения:

Ищецът твърди, че е заплатил на ответника сумата от 11 000 лева, която счита, че следва да му бъде върната, тъй като е заплатена на отпаднало основание, изразяващо се в несключването на договор за покупко-продажба на товарния автомобил.

Съгласно чл.55 ал.1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. Разпордбата регламентира института на т.нар. “неоснователно обогатяване” – извъндоговорен източник на права и задължения.

За да се прецени основателността на претенциите на страните въобще, и в частност – на тези на ищеца, следва да се даде отговор на въпроса какъв договор са сключили същите на 07.02.2008г. Според ищеца, този договор е съдържал обещание на ответника да прехвърли собствеността на товарния автомобил, след изплащане на неговата цена, а според ответника договорът е бил такъв за лизинг.

Съдът счита, че и двете разбирания са неправилни. Независимо как страните са именовали договора и как са нарекли себе си, като договарящи страни, характерът на договора следва да бъде определен на база естеството на предвидените в него права и задължения.

Договорът от 07.02.2008г. е твърде лаконичен, но в него определено няма поето задължение от страна на собственика на товарния автомобил – ответното дружество, след определен период от време и след заплащане на договорената цена, да бъде сключен окончателен договор, по силата на който на ЕТ да бъде прехвърлена собствеността на автомобила. Т.е. договорът няма характеристките на предварителен такъв и несключването на окончателен, каквото е твърдението в исковата молба, при никакви обстоятелства не би могло да попадне в твърдяната от ищеца хипотеза на отпадане основанието за плащане. По-скоро би могло да се обсъжда дали ако бе налице обещание за сключване на договор за покупко-продажба и това не е сторено по вина на ответника, даденото не би подлежало на връщане в хипотезата на неосъществено основание (една от предвидените в разпоредбата на чл.55 ал.1 от ЗЗД възможности), но предвид диспозитивното начало, съдът е длъжен да разгледа иска на предявеното основание, а то не е налице. Не се доказа ищецът да е заплатил сумата от 11 000 лева на основание, което в последствие да е отпаднало.

Следва да се отбележи, че сключеният договор не и такъв за лизинг на автомобила. Съгласно чл.342 ал.1 от Търговския закон, с договора за лизинг лизингодателят се задължава да предостави за ползване вещ срещу възнаграждение. В договора от 07.02.2008г. страните не са договорили дружеството да предостави на ЕТ ползването на вещта срещу определено възнаграждение, не са предвидили и срок на ползване на автомобила. Действително, възможността лизингополучателят да придобие собствеността върху лизинговата вещ, чрез изкупуването й по т.нар. “остатъчна стойност”, е една от характерните особености на договора за лизинг, но тази възможност следва да бъде изрично предвидена и то, като такава. Подобна договорка между страните липсва.

Тълкувайки волята на договарящите и изхождайки от предвидените задължения на същите в договора от 07.02.2008г. – “Фирма “Н.  – Д.А..И. ООД продава на фирма “М.” гр.Кюстендил товарен автомобил..... на стойност 12 000 лева..”, съдът приема, че те са имали намерението да сключат договор за покупко-продажба на товарния автомобил с разсрочване изплащането на цената. Не е спазена обаче изискуемата се за този договор форма – писмена, с нотариална заверка на подписите, поради което същият се явява нищожен. Даденото по нищожен договор е дадено без основание, а не на отпаднало такова.

По изложените съображения, съдът не намира да са налице основанията, предполагащи уважаване на исковата претенция. Същата ще бъде отхвърлена, ведно с акцесорната такава за лихви.

2. Насрещният иск за осъждане на ЕТ да заплати на ищцовото дружество незаплатен наем в общ размер на 3 000 лева, е неоснователен. Съображения:

“Н.аД. А. И.” ООД основава претенцията си по чл.228 във вр. с чл.79 ал.1 от ЗЗД на твърдението, че между него и ищеца на 13.08.2008г. е бил сключен договор за наем, по силата на който на ЕТ е било предоставено ползването на товарен автомобил марка “Мерцедес” модел “814” с рег.№КН …. АК срещу задължението да заплаща на дружеството месечен наем в размер на 1000 лева до 15-то число на следващия месец, което задължение за периода от 15.09.2008г. до 15.11.2008г. ЕТ не е изпълнил.

И този договор, сключен между страните е неясен и следва да бъде тълкуван. Същият съдържа някои от характерните за наема уговорки, но е недвусмислено, че договорът е обвързан с този от 07.02.2008г., тъй като по съществото си урежда единствено сроковете за изплащане на останалата неизплатена от ЕТ сума, която, според дружеството, към момента на сключването му е 3 000 лева. Става ясно още, че с изплащането на тази сума, договорът ще се счита пректратен.

От приложените по делото документи, е видно, че до 13.08.2008г. ЕТ е заплатил на ответника 8 000 лева.

След сключването на договора от 13.08.2008г., видно от приложените РКО, ПКО и от заключението на вещото лице, което не е оспорено, е обстоятелството, че ЕТ е заплатил на ответника на три пъти по 1 000 лева, или общо сумата от 3 000 лева. За съда се налага извод, че цялата дължима по този договор от ЕТ на дружеството сума, е била заплатена (първата вноска преди падежа 15.09.2008г.), поради което претенцията за присъждането й е неоснователна – една от кумулативно изискуемите се предпоставки за уважаване на иска е установяването на неизпълнение на договорното задължение.

Не следва да се уважава и претенцията за присъждане на лихва.

3. Насрещният иск по чл.92 ал.1 от ЗЗД е неоснователен, по следните съображения:

Чл.92 ал.1 от ЗЗД сочи, че неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Т.е. една от предпоставките за уважаване на този иск е наличието на неизпълнение на поетото с договора задължение.

Както бе обосновано по-горе, съдът приема, че сумата от 3 000 лева е била заплатена от ЕТ след 13.08.2008г., т.е. на основание договора от тази дата, с което и задължението му по същия е било изпълнено. Липсва основание ищецът да дължи заплащане на неустойка за неизпълнение.

Предвид изложеното, всички искови претенции подлежат на отхвърляне, а сторените от страните разноски остават така, както са направени.

Воден от изложеното, съдът

 

        Р    Е    Ш    И:

 

О Т Х В Ъ Р Л Я, като неоснователен, предявения от ЕТ “Ж. З..”, със седалище в гр.Кюстендил ул.“Л….” №, представляван от Ж…. Б. З. с ЕГН **********, чрез пълномощника му адв.А.К. от АК-Кюстендил, същият и като съдебен адресат, с адрес: гр.Кюстендил ул.“Гороцветна” №35, против “Н. Л.Д. А. И.” ООД, със седалище и адрес на управление в гр.Кюстендил ул.“Бузлуджа” №125, представлявано от управителя Д. А. И., иск с правно основание чл.55 ал.1 от Закона за задълженията и дговорите за осъждане на ответното дружество за заплати на ищеца-ЕТ сумата от 11 000 лева, подлежаща на връщане, като дадена на отпаднало основание – несключване на договор за покупко-продажба на товарен автомобил марка “Мерцедес” модел “814” с рег.№КН …. АК, ведно със законата лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба в съда – 27.08.2009г. до окончателното й изплащане.

 

О Т Х В Ъ Р Л Я, като неоснователни, предявените от против “Н. Л.Д. А. И.” ООД, със седалище и адрес на управление в гр.Кюстендил ул.“Бузлуджа” №125, представлявано от управителя Д. А. И., против ЕТ “Ж. З..”, със седалище в гр.Кюстендил ул.“Л.” №.., представляван от Ж. Б. .З. с ЕГН **********, обективно кумулативно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл.228 вр. с чл.79 ал.1 от ЗЗД за осъждане на ЕТ да заплати на дружеството сумата от 3 000 лева, представляваща незаплатен месечен наем за периода от 15.09.2008г. до 15.11.2008г. в размер по 1 000 лева месечно, дължим по силата на договор за наем на товарен автомобил марка “Мерцедес” модел “814” с рег.№КН ….. АК, сключен на 13.08.2008г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 02.11.2009г. до окончателното изплащане, както и иск с правно основание чл.92 ал.1 от ЗЗд за осъждане на ЕТ да заплати на дружеството сумата от 4 500 лева, представляваща дължима договорна неустойка за неизпълнението на договор за наем на товарен автомобил марка “Мерцедес” модел “814” с рег.№КН ….. АК, сключен на 13.08.2008г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.11.2009г. до окончателното изплащане.

 

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд-Кюстендил с въззивна жалба в 2-седмичен срок от датата на връчването му.

 

                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: