Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                            №390 от 14.07.2010г., гр.Кюстендил

 

                          В    И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

Кюстендилският районен съд, гражданска колегия, в открито съдебно заседание на двадесети април, две хиляди и десета година, в състав:

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ : ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА

при секретаря: К.Д.,

след като разгледа докладваното от съдия В.Джонева гр.д.№1648 по описа за 2009г. на РС-Кюстендил и, за да се произнесе, взе предвид:

 

Делото е образувано по исковата молба на Р.О.С. с ЕГН ********** ***, подадена, чрез пълномощника й адв.Ц. С. от АК-София, против Община Кюстендил, гр.Кюстендил пл.“Велбъжд” №1, представлявана от кмета Петър Паунов.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове, както следва:

1) иск с правно основание чл.200 ал.1 във вр. с ал.3 от Кодекса на труда (КТ) за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 8 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от същата неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, неудобства, трудно дишане, понижена трудоспособност, понижено самочувствие, понижена възможност да обслужва себе си и домакинството си, постоянен страх от задушаване и спазми, в следствие на професионална болест “Бронхиална астма средно тежка, обструктивен тип, ВН. ДН, І степен”, довела до 50% трайно намаляване на работоспособността й, вeдно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането (инвалидизирането) – 05.02.2009г. до окончателното й изплащане, както и

2) иск с правно основание чл.200 ал.1 във вр. с ал.3 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищцата следните суми, представляващи обезщетение за претърпени от същата имуществени вреди, в следствие посочената по-горе професионална болест, представляващи разликата между трудовото възнаграждение, което би получавала, като здрава, и получаваното обезщетение за временна неработоспособност, както следва: 300.00 лева за 56 дни ползвани отпуски по болест през 2008г. и 270.00 лева за 46 дни ползвани отпуски по болест за 2009г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на увреждането (инвалидизирането) – 05.02.2009г. до окончателното им изплащане, както и

3) иск с правно основание чл.200 ал.1 във вр. с ал.3 от КТ за осъждане на ответника да заплаща на ищцата по 197.77 лева месечно за периода от 05.02.2009г. (датата на инвалидизирането) до 31.03.2015г. (датата на която С. придобива право на пенсия за осигуритрелен стаж и възраст), общо за целия период – 14 617.21 лева, представляващи обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди, в следствие професионалната й болест, представляващи разликата между трудовото възнаграждение, което би получавала, като здрава през периода, и получаваната пенсия за инвалидност, поради професионална болест, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането (инвалидизирането) – 05.02.2009г. до окончателното им изплащане.

Така се поддържат исковите претенции от пълномощника на ищцата – адв.Ц.С. от АК-София, с искане за уважаването им и присъждане на сторените в хода на съдебното производство разноски.

Ответникът, чрез процесуалния си представител по пълномощие - ю.к.Д.Д., изразява становище за неоснователност на исковете и моли същите да бъдат отхвърлени, присъждане на разноски в която хипотеза, не е искано.

Районен съд-Кюстендил, след като се запозна с доказателствата по делото и след като прецени поотделно и в съвкупност същите, на основание чл.235 ал.2 и ал.3 от ГПК, намери за установено следното:

Страните по делото са се намирали в трудово правоотношение, възникнало през 1991г., на основание сключен трудов договор, по силата на който ищцата е заемала длъжността “санитар” с място на работа Дом за възрастни с физически увреждания (ДВФУ) “Ильо Войвода”-Кюстендил.

За периода от 22.01.2008г. до 06.04.2009г. С. е постъпвала 10 пъти на болнично лечение, за период от по 4-5 дни всяко, като в 8 от случаите водещата й диагноза е била “бронхиална астма”. Останалите две болнични лечения са следните: за времето от 22.01.2008г. до 29.01.2008г. ищцата е била приета в болница с диагноза “двустранна пневмония”, а за времето от 18.01.2009г. до 23.01.2009г. – с диагноза “пиелонефритис хроника екзацербата.Арт.хипертония, гр.І”.

От анамнезите в издадените от лечебните заведения епикризи, се установява, че оплакванията на ищцата са се изразявали в дразнеща и упорита кашлица, с трудно отделяне на храчки, задух, лесна физическа умора, обща отпадналост, промени в гласа. За периодите на болничните престои (от 08.04.2008г. до 12.04.2008г., от 17.06.2008г. до 21.06.2008г., от 29.07.2008г. до 03.08.2008г., от 06.10.2008г. до 10.10.2008г., от 30.10.2008г. до 05.11.2008г., от 01.12.2008г. до 05.12.2008г., от 26.01.2009г. до 30.01.2009г., от 05.03.2009г. до 09.03.2009г.) и за време след тях на С. са били издавани болнични листове, с които й е било разрешавано ползването на отпуск, поради временна неработоспособност, породена от констатираното заболяване.

По повод престой на ищцата в УБАЛ “Св.Ив.Рилски” ЕАД-гр.София за времето от 29.07.2008г. до 03.08.2008г., е възникнало съмнение относно възможността заболяването “бронхиална астма” да е с професионална етиология, поради което по подадено известие Районно управление “Социално осигуряване” (РУ “СО”) – Кюстендил е извършило проучване на професинална болест, резултатите от което са обективирани в протокол №7/31.10.2008г. В последствие е извършена медицинска експертиза на работоспособността от ТЕЛК при УБАЛ “Св.Ив.Рилски” ЕАД-гр.София, която с Експертно решение (ЕР) №200/04.02.2009г. е приела, че С. е със 64 % трайно намалена работоспособност (ТНР) – 54%, поради общо заболяване – “Тиреотоксикоза” и 50%, поради професионална болест – “Бронхиална астма, средно тежка. Обструктивен тип ВН. ДН І ст.”. За дата на инвалидизирането е приета датата 05.02.2009г. (отбелязано е, че до 04.02.2009г. вкл. ищцата е  била временно неработоспособна), а срокът на инвалидността е определен на две години – до 01.02.2011г.

Решението е било връчено на страните по трудовото правоотношение, които не са го обжалвали. Поради констатацията на медицинския орган, че лицето не може да продължи да работи на длъжността, която заема, на основание чл.325 т.9 от КТ със заповед №20/13.03.2009г., считано от 06.04.2009г. трудовото правоотношение е било прекратено.   

С разпореждане на РУ “СО”-Кюстендил от 12.05.2009г., считано от 05.02.2009г. на С. е отпусната пенсия за инвалидност, поради трудова злополука и професионална болест, в размер, както следва: от 05.02.2009г. – 124.84 лева, от 01.04.2009г.– 127.16 лева и от 15.04.2009г. – 127.45 лева.

От заключение вх.№5132/04.03.2010г. на в.л.В.П. се установява, че трудовото възнаграждение, което С. е получавала, докато е полагала труд, е било в размер на 312.00 лева, както и, че от месец 07.2009г. същата получава пенсия в размер на 138.92 лева. За месец април 2009г. трудовото възнаграждение, което ищцата е щяла да получи е в размер на 269.45 лева. Обобщено е, че от месец април 2009г. до месец март 2010г. (към който момент е изготвено заключението) глобалната сума, явяваща се разлика между трудовото възнаграждение (ТВ), което С. би получавала и получаваната пенсия, поради професионална болест, е 2 043.82 лева, при разлика за всеки следващ месец в размер на 173.08 лева, като за период с аналогичен начален момент и краен – 01.02.2011г. (крайния срок на инвалидизирането), разликата възлиза на 3 774.62 лева..

Вещото лице е посочило още, че ищцата ще придобие право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на 31.03.2018г. (когато С. навършва 60 години), в случай, че работи още 3 години или си закупи 3 точки от НОИ, които се удържат през годините от получаваната пенсия. В този случай, за периода от 01.02.2011г. до 31.03.2018г. разликата между ТВ и пенсията й би била в размер на 14 884.88 лева.    

Експертът е изчислил още разликата между полученото от ищцата обезщетение за временна неработоспособност и ТВ, което би получавала, ако работеше, за времето, през което ищцата е ползвала през 2008г. и 2009г. отпуск по болест. Посочени са издадените на С. болнични листове и периодите на разрешените с тях отпуски, като е отразено, че за 2008г. търсената разлика възлиза общо на 189.46 лева, а за 2009г. – на 45.15 лева.

От заключение вх.№5464/08.03.2010г. на в.л.д-р С.П. се установи, че бронхиалната астма е хронично заболяване, което протича с периоди на ремисия и обостряне, като в последните случаи болната чувства задух, стягане в гръдния кош, кашлица с жилави храчки, отпадналост. Заболяването предполага ежедневен прием на инхалаторни кортикопрепарати и В2-миметици, а при обостряне такива се прилагат венозно. Според вещото лице, дори и изведена от професионалната среда, ищцата ще продължава да получава обостряне на заболяването от непрофесионални фактори, като прах, инфекции и др. Заболяването има прогресиращ във времето характер и пълно излекуване не е възможно.

От заключение вх.№8441/09.04.2010г. на в.л.д-р М.З., се установява, че заболяването на ищцата е възникнало в следствие на въздействието върху организма й на съпътстващите работата й като санитар вредности, а именно – работа в контакт с дезинфектанти в продължение на 17 години, какъвто алерген в бита на ищцата липсва. Не се спори между страните, че ползваните от ищцата при работата и дезинфектиращи препарати са били разрешени за ползване от МЗ.

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от събраните по делото доказателства, а именно: писмо до Р.С. изх.№КП-08-2427/21.11.2008г. от РУ “СО”-Кюстендил, протокол №7/31.10.2008г. за извърено проучване на професионална болест, ЕР №200/04.02.2009г. на ТЕЛК за общи и професионални болести, страници от трудова книжка, разпореждане №********** за отпускане на пенсия, разпореждане №********** за изменение размера на пенсията, производствена характеристика от 04.03.2009г., епикриза от УБАЛ “Св.Ив.Рилски” ЕАД-гр.София от 21.06.2008г., епикриза от МБАЛ “Д-р Н.Василиев” АД, гр.Кюстендил от 29.01.2008г., епикриза от УБАЛ “Св.Ив.Рилски” ЕАД-гр.София от 12.04.2008г., епикриза от УБАЛ “Св.Ив.Рилски” ЕАД-гр.София от 03.08.2008г., епикриза от УБАЛ “Св.Ив.Рилски” ЕАД-гр.София от 10.10.2008г., епикриза от МБАЛ “Д-р Н.Василиев” АД, гр.Кюстендил от 05.11.2008г., епикриза от УБАЛ “Св.Ив.Рилски” ЕАД-гр.София от 05.12.2008г., епикриза от УБАЛ “Св.Ив.Рилски” ЕАД-гр.София от 30.01.2009г., епикриза от МБАЛ “Д-р Н.Василиев” АД, гр.Кюстендил от 23.01.2009г., епикриза от МБАЛ “Д-р Н.Василиев” АД, гр.Кюстендил от 09.03.2009г., епикриза от УБАЛ “Св.Ив.Рилски” ЕАД-гр.София от 14.04.2009г., заповед за прекратяване на трудово правоотношение №20/13.03.2009г., издадена от Кмета на Община Кюстендил, страници от личен здравен картон, Поименно щатно разписание на длъжностите и работните заплати в Дом за възрастни хора с физически увреждания “Ильо Войвода”, Физиологичен режим на труд и почивка, Ксеро-копие на Досие за здравословното състояние и професионален маршрут на ищцата, Удостоверение за настоящ адрес на ищцата изх.№000644/20.11.2009г., Удостоверение изх.№ 185/06.11.2009 г. за изплатени обезщетения на ищцата, както и личното трудово досие на ищцата, заключение вх.№5462/08.03.2010г. на в.л.д-р С.П., заключение вх.№5132/04.03.2010г. на в.л.В.П. и заключение вх.№8441/09.04.2010г. на в.л.д-р М.З..

Посочените релевантни за спора обстоятелства са установени по безспорен начин, а преценката им налага следните изводи:

Разпоредбата на чл.200 от КТ регламентира обективната безвиновна имуществена отговорност на работодателя за претърпени от работник или служител вреди, настъпили в следствие на призната професионална болест. По своята същност тази отговорност представлява особен случай на законодателно възлагане на риска от трудовото увреждане върху една от страните по трудовото правоотношение – работодателя. Три са елементите на фактическия състав за възникване на посоченото задължение.: 1) наличие на професионална болест; 2) болестта да е довела до временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 % и над 50 % или смърт на работника или служителя ; 3) претърпени вреди от работника или служителя и 4) причинна връзка между болестта и претърпените вреди.

Видно от горното е, че една от кумулативно изискуемите се предпоставки за уважаване на всички предявени искове е установяването по надлежния ред наличието на професионална болест. С оглед това, съдът преди да обсъди дали са изпълнени сочените предпоставки по отношение на всеки от исковете, ще изложи съображенията си, поради което приема, че ищцата страда от болест, имаща характер на професионална такава.

Съгласно чл. 56 ал.1 от КСО, професионална болест е заболяване, което е настъпило изключително или предимно под въздействието на вредните фактори на работната среда или на трудовия процес върху организма и е включено в Списъка на професионалните болести, издаден от Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването. Редът за съобщаване, регистриране и потвърждаване и т.н. на професионални болести е уреден с НАРЕДБА за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести, приета с ПМС №168 от 11.07.2008г., обн. в ДВ бр.65 от 22.07.2008г., в сила от 22.07.2008г. Този ред, най-общо, е следният: практикуващите лекари и лекарите по дентална медицина, при съмнение за професионална болест изпращат бързо известие по образец до териториалното поделение на Националния осигурителен институт (НОИ) по постоянен адрес на лицето и до осигурителя /чл.4 от Наредбата/. В срок след получаване на бързото известие в ТП на НОИ се извършва проучване за професионална болест от комисия, за резултатите от което се съставя протокол. Екземпляр от протокола се изпраща на Териториалната експертна лекарска комисия /ТЕЛК/, която е компетентният орган да вземе решение за потвърждаване или отхвърляне на професионалния характер на болестта, въз основа на клиничен преглед на лицето, данните от съставеното медицинското досие, и допълнително събрани доказателства. Извода си ТЕЛК отразява в експертно решение по образец. ЕР се съобщава на заинтересованите лица и може да се обжалва от тях по административен ред пред НЕЛК. Съгласно чл.13 ал.3 от Наредбата, влезлите в сила експертни решения на експертните комисии по професионални болести са задължителни за всички лица, органи и организации в страната.  

При спазване на така описаната процедура, с Експертно решение №200/04.02.2009г., компетентният орган е признал на С. професионална болест “Бронхиална астма, средно тежка. Обструктивен тип ВН. ДН І ст.”, като е приел, че същата е довела до трайна неработоспособност. Посоченото експертно решение по смисъла на закона представлява годно доказателствено средство за установяване на възникналия риск от трудовата дейност на ищцата. Решението на ТЕЛК е влязло в сила, не е атакувано от работодателя и доколкото е хода на производството не се събраха доказателства в друг смисъл, съдът приема, че ищцата, в следствие на нормално съпитстващите работната среда вредности е придобила професионална болест, която е такава, включена в Списъка на професионалните болести. Ирелевантно е обстоятелството, че дезинфектантите, работата, с които е довела до поява на болестта, са били такива, разрешени за ползване от МЗ.

1. Досежно иска за присъждане обезщетение за неимуществени вреди:

Тази искова претенция на С., съдът намира за доказана по основание, но частично установена по размер, по следните съображения:

Както бе посочено по-горе, по надлежния ред е установено, че ищцата страда от болест, имаща професионален характер.

От заключението на в.л.П. и от част от приложените по делото медицински документи, се установи, че ищцата търпи вреди, имащи неимуществен характер и изразяващи се в страдания, неудобства, трудно дишане, задух, понижена трудоспособност , лесна уморяемост.

Пак от заключението на същото вещо лице, е видно, че тези вреди са следствие именно от професионалната болест на С.. Те представляват пряка и непосредствена последица от нея.

Не се доказаха другите твърдени вреди, а именно - болки, понижено самочувствие, понижена възможност ищцата да обслужва себе си и домакинството си, постоянен страх от задушаване и спазми.

По размера: КТ не съдържа специални указания за начина на определяне размера на неимуществените вреди, поради което субсидиарно приложение следва да намерят общите разпоредби на облигационното право. Определянето на дължимата обезвреда е предоставено на съда по справедливост /чл.52 от ЗЗД/.

Медицинската експертиза установи, че и понастоящем ищцата търпи неудобства от постоянния прием на медикаменти, болестта й се обостря от различни фактори от бита, в които случаи състоянието й се влошава, както и, че независимо, че след прекратяване на ТП С. е извадена от вредните въздействия, оплакванията й не са претърпели интензивна обратна динамика, поради което пълно възстановяване не е възможно да настъпи.

От експертното решение е видно, че С. не е годна да извършва дейности, свързани с работа в запрашена среда, неблагоприятен микроклимат и нервно-психическо пренапрежение, което в съответната степен стеснява кръга на трудовите дейности, които занапред ищцата може да извършва.

Отчитайки поотделно и в сувкупност посочените характеристики на увреждането и прогнозата за в бъдеще, съдът намира, че претендираната сума, целяща да обезщети С. за претърпените болки и страдания, е прекомерно завишена. Справедливо, разумно и напълно кореспондиращо със събраните по делото доказателства се явява обезщетение за сумата от 4 000 лева. Съдът счита, че това обезщетение напълно би репарирало понесените от ищцата болки и страдания от физическо и морално естество. За разликата до претендираниъте 8 000 лева, искът следва да се отхвърли като неоснователен. Върху присъдения размер се дължи заплащане на законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане. За датата на увреждането следва да се приеме датата на инвалидизирането – 05.02.2009г.

2. Досежно иска за присъждане на имуществени вреди, представляващи разлика между трудово възнаграждение и обезщетение, поради временна неработоспособност.

Този иск е частично основателен, по следните съображения:

Изложени бяха по-горе доводите на съда, обосноваващи разбирането му, че ищцата страда от професионална болест.

Съгласно чл.200 ал.3 във вр. с ал.1 от КТ, работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя - неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване.   

Разбирането на съда е, че за да се приеме, че е налице професионална болест, следва заболяването, отговарящо на предпоставките по чл.56 ал.1 от КСО да бъде потвърдено по надлежния ред, като такова, т.е. за наличие на професионална болест може да се говори едва след като дадена болест бъде призната за професионална. В случая, болестта на ищцата е призната за професионална с Експертно решение на ТЕЛК от 04.02.2009г. Това е началният момент, от който С. би могла да търпи вреди, които да са следствие от професионалната й болест.

Разглежданите претенции представляват такива за обезщетения, следствие на “бронхиална астма”, много преди същата да бъде призната за професионална. Работодателят не би могъл да отговаря при условията на чл.200 от КТ за вреди от болест, която не е имала характера на професионална такава.

Единственият ползван от ищцата отпуск, поради временна неработоспособност след установяване професионалния характер на болестта й, е този, разрешен й с болничен лист №2226814, в размер общо на 15 дни, пет от които - болнично лечение и 10 – домашен режим, за който, видно от заключението на в.л.П., С. е получила обезщетение с 11.65 лева, по-малко от трудовото възнаграждение, което би получила през периода. 

Тази сума ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищецата, тъй като тя съразмерява реално претърпяната от нея имуществена вреда, резултат от професионалната й болест. Върху сумата се дължи законната лихва от датата на увреждането до окончателното й изплащане.

За останалите предхождащи горния период суми исковата претенция, като неоснователна подлежи на отхвърляне, ведно с акцесорната претенция за лихви.

3.Исковата претенция за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, явяващи се разликата между ТВ, което ищцата би получавала и получаваната пенсия за инвалидност, е частично основателна, поради следните съображения:

Ищцата страда от професионално заболяване, довело до 50% трайно намаляване на работоспособността й и обусловило инвалидизирането й за периода от 05.02.2009г. до 01.02.2011г. Пак, поради придобитата професионална болест, ТП между страните е било прекратено и ищцата е престанала да получава ТВ в размер на 312.00 лева месечно. На С. е била отпусната пенсия за инвалидност в размер, по-нисък от получаваното трудово възнаграждение.

Горните факти обуславят извода, че ищцата търпи имуществени вреди – пропуснати ползи, изразяващи се в получаването на по-нисък месечен доход след датата на инвалидизирането. С. е била лишена от възможността срещу престиран труд да получава пълното, полагащо й се трудово възнаграждение.

Съществува пряка причинна връзка между увреждането и претърпените имуществени вреди – в следствие на увреждането патримониума на ищцата е претърпял неблагоприятно влияние, изразяващо се в неговото намаляване – пряк резултат от осъществилия се професионален риск.

По смисъла на чл.200 ал.3 от КТ работодателят дължи разликата между трудовото възнаграждение, което С. би получила на заеманата от нея длъжност  и реално получаваната пенсия за инвалидност.

В хода на производството по делото размерът на ТВ на ищцата и на получаваната пенсия се установиха безспорно.

Що се отнася до периода, за който се претендира обезвреда, следва да се посочи, че няма пречка да бъдат обезщетявани бъдещи вреди, стига тяхното настъпване да е сигурно, а размерът – установим. Няма пречка и заплащането на обезвредата да бъде извършвано под формата на перидични плащания за бъдеще време.

Не може, обаче да бъде споделено разбирането на ищцовата страна, че крайният период до който на С. се следва подобно обезщетение трябва да бъде съответен на момента, в който същата ще придобие право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Това е така, доколкото единственият сигурно установен краен момент, до който ищцата ще търпи разглежданите имуществени вреди, е крайният срок на признатата по надлежния ред инвалидност – 01.02.2011г. По аргумент от чл.64 ал.4 във вр. с ал.1 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността (отм.) (аналогично възпроизведени в чл.69 ал.4 във вр. с ал.1 от сега действащата Наредбата за медицинската експертиза), след тази дата ищцата ще подлежи на преосвидетелстване, доколкото ТЕЛК не е определил пожизнен срок на инвалидността, т.е. не е приел, че се касае за дефинитивно състояние, без възможност за пълно или частично възстановяване на работоспособността. Т.е. след датата 01.02.2011г. настъпването на твърдените бъдещи вреди не е сигурно, поради което исковата претенция след тази дата е неоснователна.

Установи се, че за месец април 2009г. ищцата е получила пенсия за инвалидност  със 142.00 лева по-малко от трудовото възнаграждение, което би получила, ако работеше. За следващите два месеца тази разлика е в размер на 184.55 лева, за месец 01.2010г. – 148.08 лева, а за периода от месец юли 2009г. до месец декември 2009г. и за периода от месец февруари 2010г. след това – 173.08 лева.

Посоченото ще рече, че за времето от 05.04.2009г. до месец юни 2010г., включително (който, на основание чл.235 ал.3 от ГПК, съдът приема за меродавен последен месец, за който към момента на постановяване на съдебното решение, се е осъществило твърдяното основание) претърпените от С. вреди са в размер на 2 563.06 лева. Върху сумата се дължи заплащане на законната лихва от датата на увреждането, а в случая това е началнатата дата на инвалидността, до окончателното й изплащане /в т.см. вж. решение №5 от 02.02.1995г. по гр.д.№565/94г. и решение №605 от 06.06.1995г. по гр.д.№2462/94г., двете на IVг.о./.

За времето от месец юли 2010г. до месец януари 2011г., включително, ответникът ще следва да заплаща на ищцата обезщетение по 173.08 лева ежемесечно, върху което ще се дължи и законната лихва върху всяка просрочена вноска.

На основание чл.359 от КТ ищцата е освободена от заплащане на такси и разноски, не дължи заплащане и на разноски на ответника, тъй като такива не са претендирани.

Ответникът следва да заплати на ищцата разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно с уважената част от исковете, а именно в размер на 100.74 лева.

Ответникът следва да заплати по сметката на КРС държавна такса в размер на 311.45 лева , както и разноски за вещи лица, съобразно с уважената част от иска в размер на 104.10 лева.

Воден от горното, съдът

         Р   Е   Ш   И:

 

О С Ъ Ж Д А Община Кюстендил, гр.Кюстендил пл.“Велбъжд” №1, представлявана от кмета Петър Паунов, да заплати на Р.О.С. с ЕГН ********** *** сумата от 4 000 лева /четири хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,  изразяващи се в страдания, неудобства, трудно дишане, понижена трудоспособност, в следствие на професионална болест “Бронхиална астма средно тежка, обструктивен тип, ВН. ДН, І степен”, довела до 50% трайно намаляване на работоспособността й, вeдно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.02.2009г. до окончателното й изплащане, като иска за разликата над тази сума до претендираните 8 000 лева и за обезщетяване на вреди, изразяващи се в болки, понижено самочувствие, понижена възможност ищцата да обслужва себе си и домакинството си, постоянен страх от задушаване и спазми,                         О Т Х В Ъ Р Л Я, като неоснователен.

О С Ъ Ж Д А Община Кюстендил, гр.Кюстендил пл.“Велбъжд” №1, представлявана от кмета Петър Паунов, да заплати на Р.О.С. с ЕГН ********** *** сумата от 11.65 лева (единадесет лева и шестдесет и пет стотинки), представляваща обезщетение за претърпени от С. имуществени вреди, в следствие на професионална болест “Бронхиална астма средно тежка, обструктивен тип, ВН. ДН, І степен”, представляваща разликата между трудовото възнаграждение, което би получила, като здрава и полученото обезщетение за временна неработоспособност за 15 дни ползван отпуск по болест през месец март 2009г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.02.2009г. до окончателното й изплащане, като иска за разликата над тази сума до претендираните 270.00 лева за 46 дни ползвани отпуски по болест за 2009г., както и за сумата от 300.00 лева за 56 дни ползвани отпуски по болест през 2008г., О Т Х В Ъ Р Л Я, като неоснователен.

 

О С Ъ Ж Д А Община Кюстендил, гр.Кюстендил пл.“Велбъжд” №1, представлявана от кмета Петър Паунов, да заплати на Р.О.С. с ЕГН ********** *** сумата от 2 563.06 лева (две хиляди петстотин шестдесет и три лева и шест стотинки), представляващи обезщетение за претърпени от С. имуществени вреди, в следствие професионалната й болест “Бронхиална астма средно тежка, обструктивен тип, ВН. ДН, І степен”, довела до 50% трайно намаляване на работоспособността й, представляващи разликата между трудовото възнаграждение, което би получавала, като здрава за времето от 05.02.2009г. до месец юни 2010г., включително, и получаваната пенсия за инвалидност, поради професионална болест, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.02.2009г. до окончателното й изплащане, както и да залаща на същата по 173.08 лева (сто седемдесет и три лева и осем стотинки) ежемесечно за периода от месец юли 2010г. до месец януари 2011г., включително, представляващи обезщетение за муществени вреди, в следствие професионалната й болест, изразяващи се в разликата между трудовото възнаграждение, което би получавала, като здрава и получаваната пенсия за инвалидност, за този период, ведно със законата лихва върху всяка просрочена вноска, като иска за разликата над горните суми до пълния претендиран размер и за периода от 01.02.2011г. до 31.03.2015г.,  О Т Х В Ъ Р Л Я, като неоснователен.

 

О С Ъ Ж Д А Община Кюстендил, гр.Кюстендил пл.“Велбъжд” №1, представлявана от кмета Петър Паунов да заплати на Р.О.С. с ЕГН ********** *** сумата от 100.74 лева (сто лева и седемдесет и четири стотинки), представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковете.

 

О С Ъ Ж Д А Община Кюстендил, гр.Кюстендил пл.“Велбъжд” №1, представлявана от кмета Петър Паунов да заплати по сметката на Кюстендилски районен съд държавна такса в размер на държавна такса в размер на 311.45 лева (триста и единадесет лева и четиридесет и пет стотинки), както и разноски за вещи лица в размер на 104.10 лева (сто и четири лева и десет стотинки).

 

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Кюстендилски окръжен съд в 2-седмичен срок от датата на връчването.

 

 

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: