Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №395

                                   15.07.2010г., гр.Кюстендил

                            В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

  Кюстендилският районен съд,                       гражданска колегия 

  На двадесет и седми април                две хиляди и десета година

  В публично заседание,                                        в следния състав:

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА

  С участието на секретаря: К.Д.

***           по описа за 2009г. на КРС

  И, за да се произнесе,                                  взе предвид следното:

 

Делото е образувано по исковата молба, подадена от “Паралел” ООД, със седалище и адрес на управление гр.Кюстендил бул.“България” №25А, ЕИК 109039436, представлявано от управителя С. Б. чрез пълномощника адв.М.Ш. от АК-Кюстендил, същата и като съдебен адресат с адрес: гр.Кюстендил ул.“Гороцветна” №35 ет.2, против В.С.В. ЕГН ********** ***.

Предявен е иск с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК във вр. с чл.59 ал.1 от ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответницата, че вземането на дружеството по ч.гр.д№1462/2008г. по описа на РС-Кюстендил за сума в размер на 1168.30 лева, в това число: 811.00 лева - получени без основание за сметка на дружеството обезщетения за отглеждане на малко дете за периода от 20.07.2006г. до 21.12.2006г., и 357.30 лева - лихва върху сумата от 811.00 лева за периода от 15.08.2006г. до 29.08.2008г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.10.2008г. до окончателното й изплащане, както и за сумата в размер на 175.00 лева - направени от дружеството разноски по делото, съществува. Претендирано е присъждане на сторените в настоящото исково производство разноски. Представя се списък на стрените такива.

Пълномощникът на ищеца поддържа исковата молба и моли уважаване на предявения иск, релевирайки доводи за наличие на неоснователно обогатяване на ответницата за сметка на дружеството, налагащо осъждането й да върне сумата, с която се е обогатила.

Ответницата, чрез пълномощника си – адв.Ас.И. от АК-Кюстендил, аргументира становище, че искът е неоснователен, поради липса на предпоставки да се счита, че В. се е обогатила неоснователно. Позовава се на разпоредбата на чл.271 ал.1 от КТ, по силата на която добросъвестно получените суми не подлежат на връщане. Моли се отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски, за които се представя списък.

РС-Кюстендил, след като се запозна с доказателствата по делото и прецени същите поотделно и в тяхната съвкупност, при условията на чл.235 ал.2 от ГПК, намери за установено следното:

Ищецът и лицето М. В. са се намирали в трудово правоотношение (ТП), възникнало по силата на сключен на 05.11.2003г. трудов договор. На 08.02.2005г. се родило дете на В. – К. К. и считано от 01.06.2005г. същата започнала ползването на отпуск за отглеждане на детето. По време на ползването на този отпуск, на основание трудов договор от 12.09.2005г., е възникнало трудово правоотношение между ищеца и майката на М. В. – ответницата В.В.. Със заповед от 17.09.2005г., издадена от дружеството по повод молба и декларация от двете лица, е разрешено на В.В. ползването на отпуск за отглеждане на внука й, считано от 17.09.2005г. На 21.07.2006г. по взаимно съгласие на страните е прекратено трудовото правоотношение между ищеца и М. В., като колегите на същата били известени, че тя ще започва работа по друго трудово правоотношение. Това обаче не се случило и за времето от 21.07.2006г. до датата на прекратяване на трудовото правотоношение между дружеството и ответницата – 21.12.2006г. – шест месеца, на В.В. продължили да се изплащат ежемесечно обезщетения за майчинство за ползвания от нея отпуск за отглеждане на малко дете. Сумите са превеждани по банков път и видно от заключението на вещото лице М.Н. са в общ размер на 783.11 лева за целия период, а помесечно са, както следва: от 21.07.2006г. до 31.07.2006г. – 53.11 лева, от 01.08.2006г. до 31.08.2006г. - 155.00 лева, същата сума е превеждана и за следващите три периода, а именно: от 01.09.2006г. до 30.09.2006г., от 01.10.2006г. до 31.10.2006г. и от 01.11.2006г. до 30.11.2006г., а за времето от 01.12.2006г. до 21.12.2006г. получената от ответницата сума е в размер на 110.00 лева

По отношение на ищцовото дружество за времето от 28.07.2008г. до 27.08.2008г. е била извършена финансова ревизия по разходите на Държавното обществено осигуряване от РУ “Социално осигуряване” – гр.Кюстендил. При проверката финансовият ревизор е установил, че ТП с майката на детето – М.В. – е било прекратено, но след този момент до датата на прекратяване на ТП с ползващото отпуска лице, изплащането на обезщетения за майчинство е продължило за месеците от 07.2006г. до 12.2006г. включително, при което е обоснован извод за извършено нарушение от страна на осигурителя, изразяващо се в неправилно начисляване и изплащане на суми за тези месеци, аргументиран с разбирането, че прекратяването на трудовото правоотношение на майката е довело до прекратяване на отпуска, ползван от бабата.

Видно от приложената към ревизионния акт справка №1, проверяващите са приели, че изплатената на В. сума, като сбор за всички месеци, е 811.00 лева, след като са счели, че за месеците август, септември, октомври и ноември са били преведени по 160.00 лева (по преводните нареждания сумите са в размери по 155.00 лева), а за месец  декември 2006г. - 117.89 лева (видно от преводното нареждане сумата е 110.00 лева).

Върху сумата от 811.00 лева е била начислена лихва за периода от 15.08.2006г. до 29.08.2008г. в размер на 357.30 лева, или дружеството е начетено със сумата от 1 168.30 лева, която то доброволно на 15.09.2008г. е заплатило.

На 23.10.2008г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответницата, по което е било образувано ч.гр.д.№1462/2008г. по описа на РС-Кюстендил. С разпореждане от 21.11.2008г. съдът е уважил искането и е издал заповед за изпълнение за сумата по начета- главница и лихви, като получени от В. обезщетения без основание, законна лихва върху главницата от 23.10.2008г. до окончателното изплащане, като е присъдил и сторените разноски в размер на 175.00 лева, от които – 150.00 лева за адвокатско възнаграждение и 25.00 лева за държавна такса. В рамките на установения от закона срок, В. е подала възражение срещу заповедта за изпълнение, а в указания на заявителя срок за предявяване на иск за установяване на вземането, дружеството е упражните правото си на иск (съобщението за тази възможност е получено на 22.07.2009г., а исковата молба е депозирана в съда на 06.08.2009г.).

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от събраните по делото доказателства, а именно: трудов договор  № 41/05.11.2003г., молба от М.Г. В. за започване на работа от 30.10.2003г., допълнително споразумение към трудов договор №31/05.01.2004г., длъжностна характеристика на длъжността „сервитьор”, допълнително споразумение към трудов договор №47/05.01.2005г., заявление от М. Г. В. за ползване на  отпуск за отглеждане на дете до навършване на 2 г. възраст от 01.06.2005г., декларация от М. Г. В. ***.2005г., Заповед №41/95.06.2005г., декларация  за ползване на отпуск по чл.164, ал. 1 и 2 и чл.165 ал.1 от КТ от 10.09.2005г., удостоверение за ползване на отпуск по чл. 167а от КТ, Справка от предприятието, в което работи майката,Допълнително споразумение №73/03.01.2006г., Заповед №99/20.07.2006г., трудов договор №87/12.09.2005г., длъжностна характеристика за длъжността “готвач”, заявление от В.С.В. за ползване на платен отпуск за отглеждане на дете до навършване на 2 годишна възраст от 17.09.2005г., удостоверение за раждане от ***г. на К. А. К., заповед №46/ 17.09.2005г., справка от предприятието, в което работи майката М. Г. В.,  удостоверение за ползване на отпуск по чл.167а от КТ, допълнително споразумение към трудов договор №87/12.09.2005г., заповед №116/20.12.2006г., ксерокопие от трудова книжка /2 бр/, Ревизионен акт №36/27.08.2008г. от РУ “СО” гр.Кюстендил, Анализ, Справка №1, платежно нареждане от 08.07.2006г., извлечение от разплащателна сметка, платежно нареждане 21.08.2006г., извлечене от разплащателна сметка, платежно нареждане от 20.09.2006г., извлечение от разплащателна сметка, платежно нареждане от 20.10.2006г., извлечение от разплащателна сметка, платежно нареждане от 20.11.2006г., извлечение от разплащателна сметка, платежно нареждане от 19.12.2006г., извлечение от разплащателна сметка,  платежно нареждане от 23.01.2007г., извлечение от разплащателна сметка, платежно нареждане от 15.09.2009г. за сумата от 1168.30 лева, показания на свидетелката А. Д., заключение вх.№3661/15.02.2010г. на в.л.М.Н..

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Предявен е иск за установяване съществуването на вземане на ищеца по отношение на ответницата, възникнало от конкретно основание и в определен размер, в това число и за сторени разноски. Допустимостта на производството е обвързана от упражняването в определен срок от страна на ищеца на правото му на иск по повод проведено производство по чл.410 от ГПК, срещу заповедта за изпълнение по което, е било подадено възражение. Безсъмнен е правният интерес от предявяване на настоящия иск.

Искът, в частта относно претенцията за установяване същестуването на вземане за сумата от 811. лева главница, 357.30 лева – лихва и законна лихва върху главницата от 23.10.2008г. до окончателното изплащане, е допустим.

Исковата претенция за установяване спрямо длъжника съществуването на вземане на ищеца и за разноските по ч.гр.д.№1462/2008г., е недопустима. Вземането за разноски има производен на основателността на искането характер и е законоустановена последица от уважаването, респ. неуважаването на същото. Искът по чл.422 от ГПК има за предмет установяване съществуването на извънсъдебно вземане на заявителя спрямо длъжника в заповедното производство и предмет на същия не би следвало да бъдат сторени в съдебното производство разноски. Тяхната дължимост е преценена с разпореждането за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, а размерът им ще бъде определен, в зависимост от изхода на настоящия спор. В тази му част производството по делото следва да се прекрати, като недопустимо.  

Разгледана по същество, исковата претенция е частично основателна. Съображенията за този извод са следните:

Ищецът твърди, че ответницата следва да му заплати сумата от 1168.30 лева, представляваща такава, с която същата се е обогатила за сметка на дружеството. Тъй като не се твърди, че сумата е дадена от ищеца в някоя от хипотезита на чл.55 ал.1 от ЗЗД, нито се сочи, че същата след като е напуснала патримониума на ищеца директно е преминала в този на ответницата, съдът е квалифицирал иска, като такъв, обвързан със субсидиарния състав на чл.59 ал.1 от ЗЗД. Потвърждение за правилността на тази квалификация е и обстоятелството, че в исковата молба се излагат множество факти, които стоят в основата на твърдяното обогатяване/обедняване, каквато е типичната хипотеза при иска по чл.59 ал.1 от ЗЗД (срвн.т.5 от Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС). Тази претенция е допустима, доколкото, предвид изложените твърдения, няма друг иск, с който ищецът да се защити спрямо ответницата.

Съгласно чл.59 ал.1 от ЗЗД, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.Уважаването на претенцията предполага да се установи наличие, от една страна на обедняване на ищеца, от друга – на обогатяване на ответницата, както и на връзка между двете, както и между двете да съществува връзка, т.е. да произтичат от един или няколко общи факта.

По отношение на голяма част от твърдените от ищеца факти не се спори в производството. Установи се, че за периода от 20.07.2006г. до 21.12.2006г. на ответницата, като родител на майката, ползващ при условията на чл.164 ал.3 от КТ отпуск за отглеждане на дете до двегодишна възраст, от ДОО, чрез работодателят са били изплатени 783.11 лева. Размерът на сумата се установява, както от приетите, като доказателства по делото преводни нареждания, така и от заключението на вещото лице Н..

Съдът приема, че тази сума не се е следвала на В., тъй като със заповед от 20.07.2006г. трудовото правоотношение с осигуреното лице – нейната дъщеря М. В. – е било прекратено. Това е така, тъй като правото на парично обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна възраст произтича от осигурителното правоотношение. Възникването на осигурителното правоотношение е първото необходимо условие за пораждане на това право, а прекратяването на правоотношението води до загубването му. Чл.2 ал.1 т.4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) определя майчинството в обхвата на държавното обществено осигуряване. То е вид осигурен социален риск, един от елементите на който е отглеждането на малко дете. Осигуряването на дадено лице за този социален риск възниква от момента, в който лицето започне да упражнява трудова дейност по чл.4 от КСО и продължава до прекратяването й (по силата на общата разпоредба на чл.10 от КСО). Изплащането на паричното обезщетение при условията на чл.53 ал.2 от КСО не създава самостоятелни права на осигурителни плащания за третото ползващо отпуска лице, което не е страна в осигурителното правоотношение.

Поради изложеното, съдът счита, че получената от В. сума е довела до нейното неоснователно обогатяване по смисъла на чл.59 ал.1 от ЗЗД.

Именно във връзка с изплащането на обезщетенията на В. за горния период, които не са й се следвали, ищецът се е обеднил, тъй като е заплатил по ревизионен акт сумата по извършените преводи на обезщетения за майчинство (които, според съда, в ревизионния акт неправилно са били изчислени на сумата от 811.00 лева, вместо на реалната – 783.11 лева), както и 357.30 лева - лихва върху сумата от 811.00 лева за периода от 15.08.2006г. до 29.08.2008г. Или, казано с други думи, неправилно получените от В. обезщетения, ведно с лихви са били заплатени в приход на ДОО от ищцовото дружество по реда на КСО.

Гореизложеното налага за съда извода, че предявеният иск е доказан до размера на сумата от 783.11 лева. В. се е обогатила за сметка на ищеца, който не дължи връщане на неправомерно получените обезщетения, но като осигурител и съгласно разпоредбите на КСО е бил задължен да внесе сумата по ревизионния акт.

Съгласно разпоредбата на чл.59 ал.1 от ЗЗД, всеки, който се е обогатил за сметка на другиго, е длъжен да върне онова, с което се обогатил до размера на обедняването. В случая, дължимата и заплатена от ищеца сума е в размер на 811.00 лева главница и 357.30 лева лихва. Доколкото, обаче, ответницата се е обогатила единствено със сумата от 783.11 лева, но не и с разликата над нея до заплатената главница, не и с размера на лихвата, тя дължи връщане само на това, което е получила.

Позоваването от страна на ответницата на разпоредбата на чл.271 ал.1 от КТ е неуместно, тъй като тази правна норма касае плащания на възнаграждения и обезщетения по трудово правоотношение и е неотносима спрямо плащанията по осигурително правоотношение, каквито са процесните. С оглед характера на възражението, съдът ще го обсъди на база приложимата сходна норма от КСО, а именно - разпоредбата на чл.114 ал.2 от КСО. Нормата урежда случаите, при които осигурените лица добросъвестно са получили суми от общественото осигуряване и срещу тях не се издават разпореждания за събирането им. Това, обаче не означава, че неправомерно получените суми не се събират изобщо. В тези случаи претенцията се насочва към осигурителя, срещу когото се издава разпореждане за събиране на изплатените обезщетения. Именно, на това основание ищцовото дружество е заплатило неправомерно получените от В. суми. Посоченото е довело, обаче до неоснователно обогатяване, каквото нашето право не допуска. Без значение е и обстоятелството дали В. има вина за неправилно изплатените суми, тъй като за разлика от непозволеното увреждане, институът на неоснователното обогатяване не държи сметка за наличието на субективен елемент - виновно поведение от страната на неоснователно обогатилия се.

По изложените по-горе съображения, съдът ще уважи частично исковата претенция до размер на сумата от 783.11 лева и ще я отхвърли за разликата над нея. Съдът приема, че върху тази сума се дължи заплащане и на законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 23.10.2008г., което действие, на основание чл.84 ал.2 от ЗЗД, следва да се счита за покана за плащане. 

Ищецът е сторил разноски по делото, както следва: за държавна такса – 25.00 и за вещо лице – 70.00 лева. С оглед изхода по спора – частично уважаване на исковата претенция – и съобразно размера на уважената част, ответницата следва да заплати на ищеца сумата от 55.39 лева.

Ответницата е сторила разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200.00. С оглед частичното отхвърляне на претенцията, ищецът ще следва да заплати на ответницата сумата от 83.38 лева.

Компенсация относно разноските съдът не може да извърши, тъй като същата предполага изявление на страната, каквото в случая липсва.

Воден от горното, съдът

 

     Р   Е   Ш   И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.С.В. ЕГН ********** ***, че вземането на “Паралел” ООД, със седалище и адрес на управление гр.Кюстендил бул.“България” №25А, ЕИК 109039436, представлявано от управителя С. Б., по ч.гр.д№1462/2008г. по описа на РС-Кюстендил, СЪЩЕСТВУВА за сума в размер на 783.11 лева (седемстотин осемдесет и три лева и единадесет стотинки), представляваща получени без основание за сметка на дружеството обезщетения за отглеждане на малко дете за периода от 20.07.2006г. до 21.12.2006г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.10.2008г. до окончателното й изплащане, като иска за признаване съществуването на вземане на дружеството за разликата над сумата от 783.11 лева до 811.00 лева, получени без основание обезщетения за същия период, както и за сумата от 357.30 лева - лихва върху сумата от 811.00 лева за периода от 15.08.2006г. до 29.08.2008г., ОТХВЪРЛЯ   като неоснователен.

 

ОСТАВЯ  БЕЗ  РАЗГЛЕЖДАНЕ, като недопустим, предявения от  “Паралел” ООД, със седалище и адрес на управление гр.Кюстендил бул.“България” №25А, ЕИК 109039436, представлявано от управителя С. Б. против В.С.В. ЕГН ********** ***, иск за признаване за установено по отношение на същата съществуването на вземане на дружеството по ч.гр.д.№1462/2008г. по описа на РС-Кюстендил, за сторени разноски в размер на 175.00 лева и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.

.

ОСЪЖДА В.С.В. ЕГН ********** *** да заплати на “Паралел” ООД, със седалище и адрес на управление гр.Кюстендил бул.“България” №25А, ЕИК 109039436 сторените в производството по делото разноски в общ размер на 55.39 лева (петдесет и пет лева и тридесет и девет стотинки), съразмерно с уважената част от иска.

 

ОСЪЖДА “Паралел” ООД, със седалище и адрес на управление гр.Кюстендил бул.“България” №25А, ЕИК 109039436 да заплати на В.С.В. ЕГН ********** ***  сторените в производството по делото разноски в общ размер на 83.38 лева (осемдесет и три лева и тридесет и осем стотинки), съразмерно с отхвърлената част от иска.

 

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд-Кюстендил в 2-седмичен срок от датата на връчването му.

 

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: