Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                          

                                   гр. Кюстендил 01.07.2010 год.

 

                                   В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

            Кюстендилският районен съд, гражданска колегия, в открито съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди и десета година, в състав:

                                                                                  

                                                                                      Районен съдия: Пламен Деянов

 

При секретаря: Д.К.,

като разгледа докладваното от съдия Пламен Деянов гр. д. №659 по описа за 2010 год. на Районен съд гр. Кюстендил, и за да се произнесе, взе предвид:

           

Производството е по реда на част „Трета”, глава”Двадесет и пета”,чл. 310-317 от ГПК – „Бързо производство”.

Делото е образувано по искова молба, подадена от Д.М.Р. , ЕГН – ********** *** А срещу: Основно училище „Свети Свети Кирил и Методий” гр. Кюстендил, ул. „Гладстон” , № 2, управлявано от директора Д. М.Р..

Предявени са обективно кумулативно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, за отмяна заповедта за уволнение на Р., като незаконна, за възстановяване ищеца на длъжността, която е заемал преди незаконното уволнение, за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за времето през което е останал без работа, поради уволнението му за период от шест месеца, считано от 27.01.2010г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 16.03.2010г., до погасяване на задължението. Претендират се и направените разноски по делото.

Ответникът, чрез процесуалният си представител - адвокат К., оспорва така предявените искове и моли отхвърлянето им, като намира същите за допустими, но неоснователни.

Кюстендилският районен съд, след като се запозна с доводите и възраженията на страните и след като прецени поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства, намери за установено следното:

В изпълнение на решение №355/27.03.2008г. на ВКС ІІ, ГО по гр. дело №1956/2005г. по описа на ВКС е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност – учител към ответното училище. Така възникналото ново трудово правоотношение е имало безсрочен характер.Поради това,че в периода на уволнение ищеца е събрал неизползуван платен годишен отпуск след възстановяването му на работа е разрешено ползуването на отпуск.Разрешеният отпуск изтичал на дата 27.01.2010 година на която следвало да се яви на работа. Явявайки се на работа в края на работният ден 27.01.2010г. на Р. е връчена заповед № 310, с която трудовият му договор с ответното училище е прекратен на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, поради „съкращаване в щата”, считано от 28.01.2010г. Така със заповед №310/27.01.2010г. трудовото правоотношение с ищеца е прекратено. Като правно основание за издаване на заповедта са посочени следните разпоредби: чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ и утвърденото щатно разписание, или поради съкращаване на щата. В заповедта е отразено, че следва да бъдат изплатени и обезщетения, а именно: по чл. 220, ал. 1 от КТ - едно месечно брутно трудово възнаграждение; и по чл. 224, ал. 1 от КТ – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2010г., считано за четири работни дни. Р. е запознат със заповедта и удостоверил това с подпис положен под нея. След запознаването със съдържанието на заповедта и мотивите за уволнението му, той оспорва това уволнение, като незаконосъобразно и счита издадената заповед за издадена в грубо нарушение на разпоредбата на чл. 333, ал. 3 от КТ.Като доказателство за незаконосъобразността на тази заповед ищеца сочи факта,че към същата дата е бил секретар на ИС на РСО „Подкрепа” в гр. Кюстендил и за уволнението му на основание чл.328 ал.1 т 2 от КТ е следвало да се иска и получи съгласие на синдиката.  Твърди, че този факт е бил добре известен на директора на ответното училище, защото същата е изискала съгласие за уволнението му от същия синдикат, но е получила отговор изх. №29/10.11.2009г. касаещ предходното му уволнение, че синдиката не е съгласен с това уволнение. Отговор на синдикат „Образование” към КТ „Подкрепа” е изпратен до директора на училището под изх. №4/06.01.2010г., в който изрично са заявили, че Изпълнителния съвет на синдикат „Образование” към КТ „Подкрепа” не дава съгласие за прекратяване на трудовия договор с Р., при условията и реда на чл. 333, ал. 3 и чл. 328, ал. 1, т. 2 и 3 от КТ. В това писмо синдикат „Образование” изрично е заявил на директора, че ако не се съобрази със становището им по отношение на прекратяване на трудовия договор с Р., освен съдействие за решаване на трудовия спор по съдебен ред те ще сигнализират Регионалния инспекторат на МОМН – гр. Кюстендил и Териоториалното подразделение на ИА „Главна инспекция по труда” при МТСП – гр. Кюстендил. Приложените към отговора на ответното училище писма удостоверяват безспорния факт, че директора е изискал съгласие за уволнение на ищеца от всички възможни органи на различни нива от КТ „Подкрепа”, синдикат „Образование”, включително и от ИС на синдикат „Образование” към КТ „Подкрепа” за прекратяване на трудовия договор с ищеца на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ, но такова съгласие не е дадено.

Ответникът е оспорил съдържанието на представената с исковата молба служебна бележка изх. №70/02.02.2010г. на КТ „Подкрепа” Синдикален регионален съюз. Но в настоящия случай доколкото оспорената служебна бележка е официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 3, пр. 1 от ГПК, тежестта на доказване на неистинността на документа пада върху страната, която го оспорва, т. е. върху ответника. След поисканото в съдебно заседание на 10.05.2010г. съдебно удостоверение по повод направеното оспорване се установява, че фактите удостоверени в служебна бележка изх. №70/02.02.2010г., са верни. Ищецът е избран за секретар на Изпълнителния съвет на РСО „Подкрепа” – гр. Кюстендил с протокол №9/10.09.2009г. на мястото на освободен предишен секретар. Съдебната практика е последователна, че при релевирано основание за незаконност на уволнението поради неспазването на чл. 333, ал. 3 от КТ, съдът е необходимо да изследва само дали работодателя е изпълнил задължението си да отправи мотивирано писмено искане до синдикалния орган за получаване съгласие относно предстоящото уволнение и дали е получил такова от компетентния орган преди да издаде заповедта за уволнение. Безспорен факт е, че работодателя е изпълнил задължението си, но само в първата му част. Направил е мотивирано писмено искане, но не е изчакал получаването на отговор относно съгласието, или несъгласието на синдиката  и е издал заповед за уволнение на Р.. В хода на откритото съдебно заседание бяха направени възражения относно легитимността на съответната синдикална организация и легитимността на избора на Р. за секретар. Но съгласно съдебната практика /в този смисъл определение №112/11.02.2009г. на ВКС, по гр. дело №5061/2008г. на ІV ГО, с което е допуснато касационно обжалване по повод на такъв съществен материално правен въпрос и постановеното след това решение №48/29.01.2010г. на ВКС, ІV ГО по гр. дело №5061/2008г. изрично е коментиран въпроса както и посочените в това решение други подобни решения/.

Съдът е приел, че разпоредбата на чл. 333, ал. 3 от КТ установява закрила на определени категории синдикални дейци за тяхното уволнение на посочените основания изразяваща се в предварително съгласие на съответния синдикален орган и това дали работодателя е изпълнил задължението да отправи мотивирано писмено искане за получаване съгласие и дали е получил такова от компетентния орган преди да издаде заповед за уволнение.Въпросът за легитимността на съответната синдикална организация не подлежи на съдебен контрол. Касае се до обстоятелство, което няма отношение към задължението на работодателя по чл. 333, ал.3 от КТ поставяща извършване на уволнението в зависимост от получаването на предварително съгласие. В случая такова съгласие е искано, но не е получено, поради което заповедта следователно е издадена в нарушение на разпоредбата на чл. 333, ал. 3 от КТ, изискваща предварително съгласие за прекратяване на трудовият договор между работодателя и работника на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ. Не изчаквайки получаването на отговор от синдиката и издавайки заповед №310/27.01.2010г. работодателят е нарушил разпоредбата на чл. 333, ал. 3 от КТ, ето защо следва да намери приложение разпоредбата на чл. 344, ал. 3 от КТ, която е основание за отмяна на уволнението.Съдът не следва да разглежда спора по същество и в този смисъл,настоящата инстанция няма да се произнася относно останалите релевирани от ищеца доводи за незаконност на уволнението му.

Искът за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност е основателен,по следните съображения:

С предявения иск ищеца упражнява своето субективно преобразуващо право да продължи да изпълнява работата на длъжността,която е заемал преди незаконното му уволнение. С настоящето решение КРС ще признае уволнението му за незаконно и ще отмени заповедта,в която същото е обективирано.между страните е съществувало валидно трудово правоотношение за неопределено време.посочените обстоятелства формират фактически състав за уважаване претенцията за възстановяване на работа.От ЛТД на Р. е видно,че към датата на прекратяване на трудовото му правоотношение с ответното училище,той е заемал длъжност”Старши учител по физическо възпитание и спорт” и именно на тази длъжност следва да бъде възстановен.

Основателността на главния иск предпоставя уважаването и на акцесорните искове ,поради което и искът за присъждане на обезщетение по чл.225,ал.1 от КТ следва да бъде уважен.От събраните по делото доказателства се установи,че ищеца след уволнението му не е започвал работа/В заседанието от 17.0.2010 год. в е представил трудовата си книжка и графика за регистрирането му в бюрото по труда гр. Кюстендил с дата за явяване и проверка на 02.07.2010 год./.След уволнението Р. е бил лишен от възможността да получава трудово възнаграждение,каквото би продължил да получава при ответника за времето през което е останал без работа,но не за повече от шест месеца.По категоричен начин в производството се установи,че Р. е останал без работа в продължение на пет месеца и два работни дни.Поради това следва да бъде обезщетен за този период. За база при изчисляване размера на обезщетението следва да послужи брутното трудово възнаграждение,което същият е получила последния пълен месец/чл.228 ал.1 от КТ/видно от приложеното в делото заключение на вещо лице Н. то възлиза на сумата 713,80 лева.Това заключение е прието от съда и не е оспорено от страните по делото.При посочения механизъм на изчисляване обезвредата,която следва да бъде присъдена възлиза на 5 Х 713,80  към която ще се прибави сумата за два отработени дни или 2Х24,00 лева. Или общо сумата от 3617,00 лева./три хиляди шестстотин и седемнадесет лева /. Искът ще бъде уважен за тази сума като за разликата до претендираните 4300 лева ще бъде отхвърлен като неоснователен.Върху сумата която ще бъде присъдена се дължи заплащане на законна лихва считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното и изплащане.

Ищецът на основание чл. 359 от КТ не дължи заплащане на такси и разноски за вещо лице.

Ответното училище на основание чл.84 от ГПК е освободено от заплащане на държавна такса,но не и от съдебни разноски,поради което училището следва да бъде осъдено да заплати сторените от бюджета на съда разноски за вещо лице и сторените от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение.Но дължи заплащането на разноските сторени от ответника за адвокатско възнаграждение съобразно отхвърлената част от исковете.Но съгласно чл.80 от ГПК „страната,която е поискала присъждане на разноски” представя списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да обжалва решението в частта му за разноските.Доколкото такъв списък не е представен от ответника то съдът няма да присъди такива и в тази му част на основание чл.80 от ГПК решението не подлежи на обжалване.

Водим от горното ,съдът

 

 

                                      Р    Е    Ш    И  :

 

ПРИЗНАВА за незаконно уволнението на Д.М.Р., ЕГН- ********** *** А и отменява като незаконосъобразна Заповед № 310/27.01.2010 год. на директора на Основно училище „Свети Свети Кирил и Методий” гр. Кюстендил,с която на основание чл.328,ал.1 т2 от Кодекса на труда е прекратено трудовото му правоотношение.

ВЪЗСТАНОВЯВА Д.М.Р.,ЕГН-**********,*** А на заеманата преди уволнението длъжност „старши учител по физическо възпитание и спорт” в Основно училише „Свети Свети кирил и Методий”,гр. Кюстендил.

ОСЪЖДА  Основно училище „Свети Свети Кирил и Методий”,гр. Кюстендил. Да заплати на Д.М.Р.,с посочен ЕГН и адрес,на основание чл.225 ал.1 от КТ сумата от 3617,00 лева/три хиляди шестстотин и седемнадесет лева/,представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди за времето от 27.01.2010 год. до 01.07.2010 год. през което е останал без работа,поради незаконното уволнение ведно със законната лихва върху нея считано от датата на предявяването на иска 16.03.2010 год. до окончателното и изплащане,както и за сумата от 1600 лева/хиляда и шестстотин лева/ представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Основно училище „Свети Свети Кирил и Методий”,гр. Кюстендил. Да заплати по сметката на КРС разноските за вещо лице,в размер на 60,00 лева /шестдесет лева.

След влизането в сила на настоящето решение на основание чл.345 от КТ до ищеца да се изпрати съобщение,че в двуседмичен срок от получаването му може да се  яви при работодателя,за да заеме длъжността,на която е възстановен.

Решението може да се обжалва пред Кюстендилски окръжен съд,с въззивна жалба в 14,дневен срок от датата на  изготвянето му.

 

 

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ :