Р Е Ш Е Н И Е

                                            №424 от 29.07.2010г. гр.Кюстендил

                                           В    И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

 

Кюстендилски  районен съд,                                   гражданска колегия

на четвърти май                                            две хиляди и десета година,

в публично заседание,                                                    в следния състав:

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА

секретар: К.Д.,

като разглежда докладваното от                                съдия  ДЖОНЕВА

              Гр.д.№967 по описа за 2009г.             и, за да се произнесе взе предвид: 

 

Делото е образувано по исковата молба, подадена от “ЧЕЗ Електро България” АД, ЕИК 1751333827, със седалище и адрес на управление гр.София, район Средец, ул.“Г.С.Раковски” №140, представлявано от законни представители К. С. С. и Р. Д. К. – членове на УС, чрез пълномощника юрисконсулт Л. М., против Н.К.Н. с ЕГН ********** *** и настоящ такъв – в гр.Кюстендил ул.“Марица” №16.

Предявен е иск с правно основание чл.422 ал.1 във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че вземането на ищеца по ч.гр.д.№717/2009г. по описа на КРС за сумата от 884.47 лева, в това число - главница 738.69 лева, представляваща изразходвана и незаплатена електрическа енергия за периода от 30.06.2004г. до 20.11.2004г., лихва за забава върху главницата в размер на 145.78 лева за периода от 15.07.2004г. до 04.06.2008г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението - 31.03.2009г. до окончателното изплащане на сумата, както и деловодни разноски по делото в размер на 25.00 лева, съществува. Претендира се присъждане на сторените разноски в настоящото производство.

Исковата претенция първоначално е била насочена и против лицето Е.К.Н. с ЕГН ********** *** за солидарно осъждане на двамата ответници, а с определение, влязло в сила на 12.05.2010г., на основание чл.232 от ГПК, поради оттеглене на иска, производството срещу този ответник, е прекратено.    

Ответникът Н.Н. не е взел присъствено участие в производството, в хода на което, на основание чл.47 ал.6 от ГПК е бил представляван от особен представител, в лицето на адв.Л.Г. ***. Същата, в отговора по чл.131 от ГПК, изразява становище за неоснователност на иска и прави възражение за изтекла давност за търсене на горните суми, като аргументира разбиране, че давността е 3-годишна, какато за главницата, доколкото сумите имат характер на периодични платежи, така и за лихвата.

Районен съд-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото и прецени поотделно и в съвкупност всички събрани доказателства, при условията на чл.235 от ГПК, намери за установено следното:

Лицето К.Н.К., с ЕГН ********** се е намирало в облигационно правоотношение с “Електроразпределение-София област” ЕАД, чиито правоприемник е ищеца. По силата на правоотношението, дружеството, в качеството му на продавач, съгласно Общите условия, е доставяло на К., в качеството му на купувач, бидейки потребител, електрическа енергия за битови нужди за имот, с адрес: гр.Кюстендил, кв.“Върташево” ул.“Е. Марков” №73.

К. е починал на 02.07.2004г. и е оставил наследници от първи ред, като низходящи от първа степен – синовете му – Е.Н. и Н.Н.. Постоянният адрес на последния съвпада с адреса, на който дружеството е доставяло ел.енергия на К., но от 02.04.2003г. Н. е с регистриран настоящ адрес ***.

И след смъртта на К. дружеството е продължило да доставя ел.енергия в обекта, отчитано е потребление, за което са издавани фактури, както следва: с №50575735/30.06.2004г. – за 150 кв/ч – 18.83 лева, №50611038/31.07.2004г. за 140 кв/ч – 18.66 лева, №50645584/31.08.2004г. – за 120 кв/ч – 15.18 лева, №50680360/30.09.2004г. – за 210 кв/ч – 30.84 лева, №50715586/31.10.2004г. – за 120 кв/ч– 15.18 лева и №50750586/30.11.2004г. за 10 кв/ч – 0.98 лева, или общо – 99.67 лева. За месец август 2004г. доставчикът е начислил корекция 3000 кв/ч, поради което издадената фактура от 31.08.2004г. е за сумата от 634.84 лева.

Гореописаните фактури не са заплатени. Лихвата за забава върху сумите, за които са издадени фактурите, без да се включва сумата за корекция за месец август 2004г., за периода от 15.07.2004г. до 04.06.2008г., е в размер на 48.27 лева.

На 31.03.2009г. ищецът е депозирал пред РС-Кюстендил заявление по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение срещу Е. и Н. Н, в качеството им на наследници на К. К. за сумите по фактурите, в това число и направената корекция, посочени, като дължими за изразходвана от К.К. ел.енергия. Образувано е било ч.гр.д.№717/2009г. по описа на съда. Заявлението е било изцяло уважено и на 01.04.2009г. е издадена заповедта за изпълнение, като на дружеството са били присъдени и сторените в производството разноски в размер на 25.00 лева.

По повод депозирано възражение от длъжника Е.Н., заявителят е предявил настоящия иск за установяване съществуването на вземането си.

Описаната фактическа обстановка се установява на база събраните по делото доказателства, а именно: лицензия №Л-135-11/29.11.2006г., решение №2/05.01.2007г. по ф.д.№10140/2006г. на СГС, Общи условия за продажба на ел.енергия на “ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, Общи условия за продажба на ел.енергия за битови нужди на потребители на “Електроразпределение София Област” ЕАД, Удостоверение за актуално състояние на “ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, възражение от длъжник по чл.415 от ГПК по ч.гр.д.№717/2009г., счетоводна справка за задължения към 04.06.2008г., справка-извлечение за възникнали задължения и постъпили плащания, справка за абонат №3101008031, Данъчни фактури – 6 бр., препис–извлечение от акт за смърт №367/03.07.2004г., удостоверения за постоянен и настоящ адрес на ответника, заключение вх.№6976/24.03.2010г. на в.л.В.П.,***/2009г. на КРС.

Релевантните за спора обстоятелства са установени по категоричен начин, а преценката им налага извод за неоснователност на предявения иск. Събражения:

Ищецът основава претенцията си срещу ответника на твърдението, че последният през процесния период е имал качеството на потребител на доставяната от дружеството – към релевантния момент -  “Електроразпределение София Област” ЕАД– електрическа енергия и, в това му качество не е изпълнил задължението да заплати стойността на използваната ел.енергия.

Съгласно Общите условия за продажба на ел.енергия за битови нужди на купувача е вменено задължението да заплаща на продавача, какъвто е “Електроразпределение София Област” ЕАД, използваната електрическа енергия. В хода на производството, обаче,  ищецът не доказа факта, че Н.Н. е имал качеството на купувач на доставяната от дружеството до границата на имота в кв.“Върташево” ул.“Е. Марков” №73, ел.енергия.

Съгласно същите Общи условия (вж.л.11 от делото), купувачът е потребител на електрическа енергия за битови нужди, който е собственик или ползвател на законно основание на имота, на чиято граница се получава електрическа енергия за домакински нужди. Не се събраха доказателства, от които да може да се направи обоснован извод, че ответникът Н.Н. през процесния период е бил собственик или ползвател на имота. Според ищцовото дружество обстоятелството, че постоянният адрес на ответника е съвпадал с адреса на имота, до който е била доставяна ел.енергия,  е достатъчно, за да се приеме, че същият е бил потребител на енергията. Подобно разбиране не може да бъде възприето, предвид наличието на данни по делото, които го опровергават, а именно – след 02.04.2003г. настоящият адрес на Н.Н. е друг (вж.л.49 от делото).

Според чл.93 от Закона за гражданската регистрация, постоянен адрес е адресът в населеното място, което лицето избира да бъде вписано в регистрите на населението, а съгласно чл.94 от същия закон, настоящ адрес е адресът, на който лицето пребивава. Налага се извод, че на база адресната регистрация на Н., не може да се приеме, че през процесния период същият е пребивавал в имота в кв.“Върташево” и съответно – да се заключи, че е бил негов ползвател (няма данни да е бил и собственик), а оттук - потребител на доставяна от ищеца ел.енергия.

В контекста на изложеното, не може да се приеме, че за ответника е възникнало задължението, като страна по облигационно отношение с праводателя на ищеца, да заплаща доставена до имота електрическа енергия. На ищцовото дружество бе възложена тежестта да установи верността на своите твърдения. Съгласно чл.154 ал.1 от ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Конкретното проявление на тази разпоредба в настоящия случай означава, че ищцовата страна, под страх, да не докаже основателността на исковата си претенция, следва да осъществи едно главно, пълно и пряко доказване на твърдението, че ответникът е бил потребител на доставяната му ел.енергия, т.е. да ангажира онези доказателствени средства, чрез които да създаде абсолютна достоверност, сигурно убеждение на съда в истинността на това фактическо твърдение. Посоченото не бе сторено в производството. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че исковата претенция не бе доказана не само по основание, но и по размер, доколкото от заключението на вещото лице, прието от съда за обективно и неоспорено от страните, е видно, че стойността на реално отчетената като потребена електрическа енергия, е значително по-ниска от сумата, която се претендира, както главница, което дава отражение и върху размера на лихвата.

С оглед неустановяване наличието на вземане, съдът намира за безпредметно обсъждането на възражението на особения представител на ответника за изтекла давност за търсене на сумите.

Искът следва да бъде отхвърлен изцяло. Разноските, сторени от ищеца остават за негова сметка.

С настоящото решение съдът ще постанови на адв.Л.Г. да се изплати окончателно възнаграждение в размер на внесения от ищеца депозит, а именно 150.00 лева.

Воден от горното, съдът

         Р  Е  Ш  И:

 

О Т Х В Ъ Р Л Я, като неоснователен, предявения от “ЧЕЗ Електро България” АД, ЕИК 1751333827, със седалище и адрес на управление гр.София, район Средец, ул.“Г.С.Раковски” №140, представлявано от законни представители К. С. С.и Р. Д. К. – членове на УС, чрез пълномощника юрисконсулт Л. М., против Н.К.Н. с ЕГН ********** *** и настоящ такъв – в гр.Кюстендил ул.“Марица” №16, иск с правно основание чл.422 ал.1 във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че вземането на ищеца по ч.гр.д.№717/2009г. по описа на КРС за сумата от 884.47 лева, в това число - главница 738.69 лева, представляваща изразходвана и незаплатена електрическа енергия за периода от 30.06.2004г. до 20.11.2004г., лихва за забава върху главницата в размер на 145.78 лева за периода от 15.07.2004г. до 04.06.2008г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението - 31.03.2009г. до окончателното изплащане на сумата, както и деловодни разноски по делото в размер на 25.00 лева, съществува.

 

О П Р Е Д Е Л Я окончателно възнаграждение на адв.Л.Г. *** за осъщественото процесуално представителство на ответника пред настоящата съдебна инстанция, в размер на 150.00 лева, които са внесени като депозит.

Да се изплати на адв.Л.Г. внесената сума от 150.00 лева.

 

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд-Кюстендил с въззивна жалба в 2-седмичен срок от датата на връчването му на страните.

 

 

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: