Р Е Ш Е Н И Е

 

                                                                гр. Кюстендил, 31.08.2009г.

 

                                                      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

КЮСТЕНДИЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в открито съдебно заседание на седемнадесети август две хиляди и девета година, в състав:

 

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ:  НЕЛИ МАРИНОВА

                                                                        

при участието на секретаря С. Х., като разгледа докладваното от съдия Маринова  гр. д.  674 по описа на КРС за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на гл. 25 „Бързо производство” от ГПК.

            Образувано е по искова молба, подадена от М.В.А. и И.М.А.,***, срещу А.М.А.,***, за присъждане на месечна издръжка на всеки от ищците в размер на 50 лв. - за минало време - за период от една година преди датата на завеждане на исковата молба - 26.03.2009г., както и за в бъдеще - от датата на завеждане на исковата молба - 26.03.2009г. до настъпване на основания, водещи до нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Претендират  се направените разноски по делото.

            Ответникът - А.М.А. е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 ал.1 ГПК. В отговора ответникът заявява, че оспорва предявените искове за издръжка по основание и размер. Претендира направените разноски по делото.

Кюстендилският районен съд, след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

От дубликат на удостоверение за раждане от ***г., издадено от община Кюстендил, се установява, че ответникът - А.А.М. е син на ищците -  М.В.А. и И.М.А..

По делото не се спори, че ищците имат и дъщеря - Д. М. А..

От удостоверение N 1111-34-1111/24.03.2009г., издадено от ТО - гр. Кюстендил към РУ „Социално осигуряване” на НОИ, се установява, че М.В.А. *** 2009г. пенсията му е 228.21 лв., както и че за периода м.април 2008г. - м. март 2009г. е получил общ доход от пенсия в размер на 2 674.71 лв.

От удостоверение N 1111-34-1110/24.03.2009г., издадено от ТО - гр. Кюстендил към РУ „Социално осигуряване” на НОИ, се установява, че И.М.А. *** 2009г. пенсията й е 124.84 лв., както и че за периода м.април 2008г. - м. март 2009г. е получила общ доход от пенсия в размер на 1564.01 лв.

По делото се установява, че с договор за дарение от 29.07.2009г. на недвижим имот, който е обективиран в нотариален акт N 168, том II, рег. N 4734, дело N 265/02г. на нотариус Б. А., ищците са дарили на ответника следния свой собствен недвижим имот - самостоятелен обект, представляващ апартамент N 18, находящ се на ет.6 в жилищен блок N EП-41, вх.А, в кв. 202 по плана на гр. Кюстендил, със застроена площ от 90.36 кв.м., състоящ се от три стаи и кухня, заедно с прилежащото му избено помещение N 18, както и 3.702 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.

По делото се установява, че ответникът - А.М.А. с договор за покупко-продажба на недвижим имот от 08.12.2006г., обективиран в нотариален акт N 154, том III, рег. N 7717, дело N 154/06г. на нотариус Д. С., ответникът - А.М.А. е продал на С. Б. Т. описания по-горе недвижим имот за сумата от 18 700 лв.

От приетата по делото справка от 25.05.2009г. относно актуалното състояние на всички трудови договори на А.М.А.,*** на НАП, е видно, че от 27.04.2009г. същият работи по трудово правоотношение във фирма „Б. К. - Б” с основна заплата от 400 лв.; за периода от 08.10.2008г. до 10.04.2009г. е работил по трудов договор с основна заплата от 160 лв.; а за периода от 01.04.2008г. до 01.10.2008г. е работил по трудов договор с основна заплата от 110 лв.

От заключението на съдебно-медицинската експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно, и което е изготвено въз основа на приложената по делото медицинска документация и личен преглед на ищците, се установява, че ищецът М.А. страда от следните хронично-прогресиращи заболявания - захарен диабет, неинсулинозависим тип, усложнен с полиневропатия на долните крайници, без функционален дефицит; старческа катаркта и дегенерация на ретината и на двете очи; карцином на кожата - мултифокален, рецидивиращ, при състояние след биопсия и близкофокусна повърхностна терапия; за последното заболяване  ищецът се води на отчет в ОДОЗС - гр. София, като по време на престоя си в ОДОЗС - София (1 път годишно) същият няма разходи за лечение, тъй като те се покриват от НЗОК чрез т. нар. клинична пътека, като същият не плаща и леглодните. Съгласно същото заключение средният разход за лекарствата, с които се лекува ищецът, за 1 година, и за които дължи доплащане е 5.73 лв. - за Манинил и 29.12 лв. - за Сиофор, като същият няма допълнителни разходи за спазването на специфичен хранителен режим. Съгласно заключението на съдебно-медицинската експертиза ищцата И.А. е с многогодишна артериална хипертония, постоянно предсърдно мъждене, затлъстяване и вер. CH; рецептурната й книжка не е активна и по тази причина не може да се установи какви лекарства употребява и спазва ли препоръчаната й безсолна диета.

Въз основа на данните, съдържащи се в заключението на основната и на допълнителната съдебно - икономически експертизи, относно средния месечен разход на едно лице за 2008г. по информация от Териториалното статистическо бюро - гр. Кюстендил, и с оглед специфичните разходи на всеки от ищците, съдът приема, че необходимите ежемесечни разходи за ищеца са в размер на 255.35 лв. (за храна и безалкохолни напитки - 150.21 лв.; за вода и ел. енергия - 15.14 лв.; за гориво за отопление - 25 лв.; за поддържане на дома - 10.00 лв.; здравеопазване - 35 лв.; транспорт - 5 лв.; съобщения - 11 лв.; други разходи - 4 лв.), като след приспадане на доходите от пенсия - 228.21 лв., остава недостиг от 27.14 лв., а по отношение на ищцата необходимите ежемесечни разходи са в размер на 224.35 лв. (за храна и безалкохолни напитки - 150.21 лв.; за вода и ел. енергия - 15.14 лв.; за гориво за отопление - 25 лв.; за поддържане на дома - 10.00 лв.; здравеопазване - 4 лв.; транспорт - 5 лв.; съобщения - 11 лв.; други разходи - 4 лв.), като след приспадане на доходите от пенсия - 124.84 лв., остава недостиг от 99.51 лв.

Останалите събрани по делото доказателства не са относими към предмета на делото, респ. не са своевременно представени - в срока по чл.312 ал.2 във вр. с чл.313 ГПК, поради което не следва да се обсъждат.

При така установените фактически обстоятелства, съдът приема от правна страна следното:

По исковете с правно основание чл.79 ал.1 във вр. чл.80 ал.1 т.2 СК:

Съгласно чл.79 ал.1 СК право на издръжка има лице, което е нетрудоспособно, и не може да се издържа от имуществото си.

Нетрудоспособността и невъзможността да се издържа едно лице от имуществото си следва да съществуват кумулативно и обективно. По делото се установи, че ищците - М.А. и И.А. са нетрудоспособни лица и не могат да се издържат от имуществото си, а ответникът - техният син- А.А. е от кръга лица по чл.80 ал.1 т.2 СК, от които те могат да търсят издръжка. По делото не се спори, че ищците имат и дъщеря - Д. А., която също е сред кръга задължени лица по чл.80 ал.1 т.2 СК, но от нея ищците не претендират издръжка.

И двамата ищци са пенсионери по осигурителен стаж и възраст, като ищецът М.А. получава пенсия в размер на 228.21 лв., а ищцата И.А. - пенсия в размер на 175.98 лв., като размерът на необходимите месечни средства за покриване на нуждите на ищеца М.А. е 255.35 лв., а за ищцата И.А. - 224.35 лв. Пенсията, която получават всеки от ищците, не е достатъчна за покриване на техните най - необходими нужди, като недостигът на средства, след приспадане на дохода, който има всеки от ищците, е съответно сумата в размер на 27.14 лв. - за ищца М.А., и сумата в размер на 99.51  лв. - за ищцата И.А..

Размерът на дължимата издръжка се обуславя от съотношението между нуждите на лицето, имащо право на издръжка, и възможностите на задълженото лице.

Съгласно т.5 от ППВС N 5/16.02.1970г. възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотно състояние и квалификация.

По настоящото дело се установи, че ответникът А.А., че получава доход от трудово възнаграждение от 27.04.2009г. в размер на  400 лв.; за периода 08.10.2008г. - 10.04.2009г. -160 лв., респ. за периода от 01.04.2008г. до 01.10.2008г. - 110 лв. Сумата, която ответникът е получил през 2006г. от продажбата на апартамента, който неговите родители са му дарили през 2002г., касае период, прехождащ исковия период, и по делото не са налице данни, че през исковия период същата е в патримониума на ответника.

По отношение на другото задължено лице по см. на чл.80 ал.1 СК - дъщерята на ищците - Д. А. по делото не са ангажирани доказателства за нейните възможности по см. на т.5 от ППВС N 5/16.02.1970г., поради което съдът приема, че същата реализира доход поне в размер на минималната работна заплата за страната за 2008г., респ. - 2009г.

Съгласно чл.80 ал.3 СК когато няколко лица от един и същи ред дължат издръжка, задълженията между тях се разпределят съобразно възможностите им.

Дължимата месечна издръжка - за минало време - за периода от 26.03.2008г. до датата на подаване на исковата молба - 26.03.2009г. и за в бъдеще време-от 26.03.2009г. до настъпване на основания за нейното изменение или погасяване, следва да се разпредели между всяко от задължените лица по см. на чл.80 ал.1 т.2 СК съобразно данните по делото за техните възможности, които не се различават съществено.

Ето защо дължимата издръжка на ищеца М.А., която съдът определя в размер на 27.14 лв., следва да се поеме поравно от двете му деца - А.А. и Д. А., т. е. - по 13.57 лв., като предвид това, че искът за издръжка е предявен само срещу А.А., то същият следва да бъде осъден да заплаща на ищеца М.А. месечна издръжка в размер на 13.57 лв. за периода от 26.03.2008г. до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. За разликата от 13.57 лв. до пълния предявен размер от 50 лв. месечна издръжка, искът следва да се отхвърли като неоснователен.

Дължимата издръжка на ищцата И.А. е в размер на 99.51 лв. Тази издръжка също следва да се поеме поравно от двете й деца - А.А. и Д. А., т. е. - по 49.75 лв., като предвид това, че искът за издръжка е предявен само срещу А.А., то същият следва да бъде осъден да заплаща на ищцата И.А. месечна издръжка в размер на 49.75 лв. за периода от 26.03.2008г. до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. За разликата от 49.75 лв. до пълния предявен размер от 50 лв. месечна издръжка, искът следва да се отхвърли като неоснователен.

На основание чл.242 ал.1 ГПК съдът следва да постанови предварително изпълнение на решението относно присъдената издръжка.

    По разноските:       

Съгласно чл.83 ал.1 т.2 ГПК ищците по искове за издръжка са освободени от заплащането на такси и разноски по производството (за свидетели и вещи лица).

 Ето защо на основание чл.78 ал.6 ГПК направените разноски и дължимите такси в настоящото производство следва да се възложат на ответника, съобразно уважената част от исковите претенции. Същият следва да бъде осъден да заплати по сметка на КРС държавна такса в общ размер от 121.57 лв., от която дължима държавна такса върху уважената част от иска за издръжка за минало време, предявен от ищеца М.А. срещу ответника А.А.,  в размер на 6.51 лв. (съобразно чл.69 ал.1 т.6 ГПК във вр. чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК), дължима държавна такса върху уважената част от иска за издръжка за бъдеще време, предявен от ищеца М.А. срещу ответника А.А.,  в размер на 19.54 лв. (съобразно чл.69 ал.1 т.7 ГПК във вр. чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК), дължима държавна такса върху уважената част от иска за издръжка за минало време, предявен от ищцата И.А. срещу ответника А.А.,  в размер на 23.88 лв. (съобразно чл.69 ал.1 т.6 ГПК във вр. чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК), дължима държавна такса върху уважената част от иска за издръжка за бъдеще време, предявен от ищцата И.А. срещу ответника А.А.,  в размер на 71.64 лв. (съобразно чл.69 ал.1 т.7 ГПК във вр. чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК).

По делото са направените разноски за експертизи - за съдебно-медицинска- в размер на 100 лв. и за основно заключение на съдебно-икономическа експертиза - в размер на 60 лв., които са платени от бюджета на съда. Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на КРС на основание чл.78 ал.6 ГПК съразмерно на уважената част от предявените искове разноски в размер на 100.80 лв.

По делата за издръжка ищците не са освободени от отговорност за разноски, направени от другата страна, когато същата е била представлявана от адвокат.

По настоящото дело всяка от страните претендира сторените разноски за адвокатско възнаграждение. Видно от представените договори за правна защита и съдействие ищците са  направили разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 100 лв., а ответникът - в размер на 200 лв.

Ето защо на основание чл.78 ал.1 ГПК направените от ищците разноски за адвокатско възнаграждение следва да се заплатят от ответника, съразмерно с уважената част от исковете, като ответникът следва  да бъде осъден да заплати на ищците сумата в размер на 63 лв., представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение.

На основание чл.78 ал.3 ГПК направените от ответника разноски за адвокатско възнаграждение следва да се заплатят от ищците, съразмерно с отхвърлената част от исковете, като ищците следва да заплатят на ответника сумата в размер на 74 лв., представляваща направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Съдът намира, че не следва да извършва служебна компенсация и да присъжда разликата между двете насрещни вземания за разноски, тъй като компенсацията предполага наличието на изрично волеизявление на страните, а такова не е налице.

Съгласно чл.80 ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да обжалва решението в частта за разноските.

По настоящото дело нито една от страните не е представила списък на сторените от нея разноски, поради което решението в тази част не подлежи на обжалване.

Воден от горното Кюстендилският районен  съд

 

      Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА А.М.А., ЕГН: **********,***, да заплаща на М.В.А., ЕГН:**********,***, на основание чл.79 във вр. чл.80 ал.1 т.2 СК, месечна издръжка в размер на 13.57 лв. за периода от 26.03.2008г.  до настъпване на законни основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, и ОТХВЪРЛЯ като неоснователна исковата претенция за разликата над 13.57 лв. до пълния претендиран размер от 50 лв. месечна издръжка за периода от 26.03.2008г.  до настъпване на законни основания за нейното изменение или прекратяване. 

ОСЪЖДА А.М.А., ЕГН: **********,***, да заплаща на И.М.А., ЕГН:**********,***, на основание чл.79 във вр. чл.80 ал.1 т.2 СК, месечна издръжка в размер на 49.75 лв. за периода от 26.03.2008г.  до настъпване на законни основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, и ОТХВЪРЛЯ като неоснователна исковата претенция за разликата над 49.75 лв. до пълния претендиран размер от 50 лв. месечна издръжка за  периода от 26.03.2008г.  до настъпване на законни основания за нейното изменение или прекратяване.

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за присъждане на издръжката.

ОСЪЖДА А.М.А., ЕГН: **********,***, да заплати на основание чл.78 ал.6 ГПК по сметка на КРС, съразмерно с уважената част от исковете, сумата в размер на 121.57 лв.- държавна такса, както и сумата в размер на 100.80 лв. - разноски за вещи лица.

ОСЪЖДА А.М.А., ЕГН: **********,***, да заплати на М.В.А., ЕГН:**********, и на И.М.А., ЕГН:**********,***, на основание чл.78 ал.1 ГПК, съразмерно с уважената част от исковете, сумата в размер на 63 лв., представляваща направени от тях разноски за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА М.В.А., ЕГН:**********, и И.М.А., ЕГН:**********,***, да заплатят на А.М.А., ЕГН: **********,***, на основание чл.78 ал.3 ГПК, съразмерно с отхвърлената част от исковете, сумата в размер на 74 лв., представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС - Кюстендил в 2-седмичен срок от датата на обявяването му - 31.08.2009г., освен в частта за сторените от страните разноски.

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: